Определение № 2646 от 24.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2646 гр. София, 24.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502704 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е образувано по частна жалба на Д. К. К. от гр.***, чрез адв.М. Д. от САК насочена против Определение № 9575/09.08.2023 г., постановено по гр.д. № 5594/2022 г. по описа на СГС, ГО в отхвърлителната му част, с което молбата на частната жалбоподателка за присъждане на сторените от нея по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 740 лв. е оставена без уважение.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение в отхвърлителната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи установените такива относно определяне и присъждане на сторените в хода на производството разноски от всяка една от страните.

Като не се оспорва фактът исковото производство пред първоинстанционния съд да е прекратено поради отказ на ищеца от предявения иск се поддържа, че настоящата жалбоподателка - ответник по първоинстанционното производство, има право на разноски при прекратяване на делото и за платеното от нея възнаграждение на упълномощен адвокат.

И т.к. прекратяването на делото е станало в закрито с.з., което осуетявало упражняването на ответницата да ангажира доказателства за действително направените от нея разноски по производството, претендирани още с отговора по исковата молба, страната е представила доказателства за извършването им след постановяване на прекратителното определение.

Поддържа се, че по този начин същата е представила в срока за допълване на решението доказателствата си за сторените по него разноски, подновявайки искането си за присъждането им, поради което и същото не се явявало преклудирано.

По подробно изложение съображения в подкрепа на гореизложеното като правен резултат се иска отмяна на обжалваното определение и по същество присъждане в полза на жалбоподателката на сторените от нея разноски по първоинстанционното производство за платено адвокатско възнаграждение в размер от 3 740 лв., както и тези по настоящето производство в размер на 415 лв.

Насрещната страна не е взела становище по частната жалба.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

1

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателката – ответник по делото, при наличието на правен интерес за същата от атакуване на акта на първоинстанционния съд, постановен по реда на чл.248, ал.1 ГПК, защото е адресат на същия, а по арг. от чл.248, ал.3 ГПК обжалваното определение подлежи на последващ съдебен контрол.

Разгледана по същество частната жалба се явява основателна, по следните съображения:

Няма спор по делото и се установява от данните по същото, че исковото производство, инициирано от „Европа търг“ЕООД против Ц. Ц. К., К. К. К. и Д. К. К. с предявяването на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е било прекратено с влязло в сила определение, поради на отказ от предявени иск.

Установява се още, че жалбоподателката Д. К. е била надлежно представлявана в хода на производството от адвокат, който е подал отговор от нейно име с приложено към него адвокатско пълномощно /л.89 - л.90 от първоинстанционното дело/, вкл. е формулирал искане в отговора за присъждане на направените по делото разноски, и е осъществил процесуално представителство в проведеното открито с.з. на 10.02.2023 г.

След същото и преди провеждането на следващото насрочено о.с.з. с нарочна молба от 15.05.2023 г. ищецът по делото е направил отказ от предявения иск, по която съдът се е произнесъл с определение № 3179/18.05.2023 г. и е прекратил производството по делото.

Съобщение за постановения акт е връчено на частната жалбоподателка, чрез пълномощника й адв.Д. на 23.05.2023 г.

Преди тази дата - на 19.05.2023 г., с нарочна молба вх.№ 47730 жалбоподателката, чрез адв.Д., е поискала присъждане на сторените по делото разноски по делото в размер на 3 907 лв., от които 3 740 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 167 лв. за депозит за вещо лице, като е представила списък за същите и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че договореното възнаграждение в размер на 3 740 лв. за осъществената от адв.Д. правна защита и съдействие в полза на Д. К. по делото е платено в брой при подписване на договора.

По молбата й насрещната страна е депозирала становище за нейната неоснователност, поради липсата на доказателства за платено адвокатско възнаграждение, които да са приложени към отговора по исковата молба. В условието на евентуалност е поискал редуциране на претендираното възнаграждение съобразно обема на свършената от адвоката работа по делото.

Произнасяйки се по заявеното искане за присъждане на разноски в полза на частната жалбоподателка при прекратяване на делото първоинстанционният съд е приел същото за основателно единствено в частта досежно платения депозит за изготвяне на заключение от вещо лице. В частта за платеното адвокатско възнаграждение е счел искането за неоснователно с аргумент представеният договор за правна защита и съдействие, сключен между Д. К. и адв.Д. да е от 19.05.2023 г. - т.е. от дата, следваща прекратяването на делото и за това „несвоевременно депозиран“.

Решаващият състав не споделя горните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на искането на жалбоподателката в частта му, касаещо сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение, предвид следните съображения:

Според нормата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото, а трайната съдебна практика е възприела разбирането, че основанието за прекратяване е без значение, като щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, за същия възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски.

За понасянето им от насрещната страна е без значение дали е било проведено първото съдебно заседание по делото, защото ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии.

Затова всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на 2 ответника при прекратяване на делото, независимо, дали е проведено първото заседание по него.

Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 ГПК срок и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, като въпросът за доказването на разходите е фактически.

В казуса се установи безсъмнено горепосочените положителни процесуални предпоставки да са налице: 1/ ответникът - жалбоподател Д. К. е депозирала отговор по исковата молба с искане за присъждане на сторените от нея разноски производството, чрез адв.Д. от САК; 2/ представено е пълномощно в полза на адв.Д. с отговора по исковата молба; 3/ адвокатът - пълномощник е представлявал доверителката си вкл. в проведеното о.с.з. по делото на 10.02.2023 г.

Горните факти, преценени във връзка с другия релевантен такъв - че производството по гр.д. № 5597/2022 г. по описа на СГС, ГО на СГС е прекратено поради отказ от иска предпоставят извод, че прекратяването на производството, което не е свързано с процесуалното поведение на ответника, предвид че в обсъжданата хипотеза неговото съгласие не е необходимо. Поради тази причина и препис от молбата за прекратяване на производството не е връчван на ответниците, вкл. и на Д. К..

Изброените факти сочат и че ответниците, в частност и настоящата частна жалбоподателка, не са разполагали с възможност да изразят становище по искането, както и да заявят претенциите си за присъждане на разноски и да представят доказателства за извършването им към момента на прекратяване на производството, поради което и са го сторили веднага след узнаване на последния - в случая - и преди връчване на съобщение за това.

Отговор на процесуалноправния въпрос за крайния момент, до който страната може да поиска присъждане на направените от нея разноски при прекратяване на съдебното производство на основание чл.233 ГПК и да представи доказателства за реалното им извършване, е даван последователно и безпротиворечиво в практиката на касационната инстанция, вкл. и задължителна такава, формирана с ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и постановените преди и след него актове - Определение № 101/12.03.2012 г. по ч. гр. д. № 102/2012 г. на ВКС, II г. о., Определение № 66/07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 49/2017 г. на ВКС, I г. о., Определение № 38/27.01.2020 г. по ч. гр. д. № 86/2020 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 145 от 28.02.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 263/2023 г., II т. о. и др.

Според него правото на ответника на разноски при оттегляне/отказ от иска възниква и при прекратяване на делото, съгласно чл.78, ал.4 ГПК, доколкото същият е направил своевременно искане за присъждането им. Цитираната правна норма не установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, респ. – да бъдат представени доказателства за извършването им. Следователно ответникът може да стори това до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца, в хипотеза на оттегляне или отказ от иска, преди провеждане на първото съдебно заседание по делото, като горните действия могат да се предприемат и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. Когато основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл.248 ГПК.

Като не се е съобразил с това разрешение и е приел, че искането за присъждане на разноски за платеното адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателката, както и прилагането на доказателствата за извършването им, е направено извън установените от ГПК преклузивни срокове, първоинстанционният съд е действал в отклонение на приложимите процесуални правила, установени от чл.78, ал.4 и чл. 80 - чл.81 ГПК, поради което и обжалваното определение се явява неправилно и следва да се отмени, като на жалбоподателката ответник се присъдят доказано сторените от нея по прекратеното дело разноски за платеното адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител адвокат.

3

Същите са установени от представените в срока по чл.78, ал.4, във вр. с чл.80 и чл.248, ал.1 ГПК писмени доказателства - списък за разноските и доказателства за извършването им, предвид че в приложения договор за правна защита и съдействие е отразено ясно договореното адвокатско възнаграждение да е платеното в брой при подписване на договора в размер на 3 740 лв. /т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Ако се счете, че становището на насрещната страна в последната му част съдържа възражение за прекомерност на това възнаграждение, разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид материалния интерес на спора и неговата фактическата и правна сложност, както и фазата, на която производството е било прекратено.

В случая заявеният материален интерес е в размер на 78 233,20 лв. а според чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. в относимата й към момента на сключване на договора за процесуална защита и съдействие редакция от ДВ бр.68/2020 г., минимални размер на адвокатското възнаграждение платеният размер от 3 740 лв. е ориентиран към минималния предвиден такъв.