Решение № 273 от 06.04.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Добрич, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20213230101631 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от "Луколус 65" ЕООД ***, с която срещу „Нели 2011 БГ“ ЕООД, ***, са предявени следните кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5340,60 лева /или по 70 лева на дка/, представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен, тъй като ответното дружество е ползвало имота му № ***, с площ 76,294 дка, находящ се в землището на с. К., общ. Д., през стопанската 2015/2016година без основание;

- с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5340,60 лева /или по 70 лева на дка/ , представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен, тъй като ответното дружество е ползвало имота му № ***,с площ 76,294 дка, находящ се в землището на с. К., общ. Д., през стопанската 2016/2017година без основание;

- с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5340,60 лева/или по 70 лева на дка/, представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен, тъй като ответното дружество е ползвало имота му № ***, с площ 76,294 дка, се в землището на с. К., общ. Д., през стопанската 2017/2018година без основание;

- с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5340,60 лева /или по 70 лева на дка/ , представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен, тъй като ответното дружество е ползвало имота му № ***, с площ 76,294 дка, се в землището на с. К., общ. Д.а, през стопанската 2018/2019 година без основание;

- с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на 1 ищеца сумата от 2670,30 лева /или по 35 лева на дка/ , представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен, тъй като ответното дружество е ползвало имота му № ***, с площ 76,294 дка, се в землището на с. К., общ. Д., през стопанската 2019/2020 година без основание;

Претендират се сторените по делото разноски.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Ищецът твърди да е придобил собствеността на недвижим имот, представляващ нива с площ 76.294 дка, находяща се в землището на с. К., общ. Д., с идентификатор № ***, по силата на договор за покупко-продажба от 25.01.2016г., обективиран в нотариален акт ***г.

Ищцовото дружество твърди, че от 2015г. до 2020 г. имотът се ползва от ответното дружество без наличието на каквото и да е правно основание.

Ищецът от 25.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба прави опити да стопанисва процесния имот било лично или чрез отдаването на имота под наем или под аренда.

От приложените по делото доказателства било видно, че ответникът заявява земята пред О.***, отдава я под аренда и съответно получава доходи от нея.

От приложени справки било видно, че през 2016г. ответното дружество е получило доходи от процесния имот в размер на 5340.60 лв., или по 70 лв/дка от арендатора В.Г.Б..

За стопанските 2017г., 2018г. и 2019г. ответното дружество е получило арендно плащане в размер на по 5340.60 лв. от същия арендатора В.Г.Б..

За стопанската 2020г. ищцовото дружество установило, че доходите, които ответникът е получил от отдаването под аренда на процесния имот са в размер на по 35 лв/дка, или общо 2670.30 лв.

По изложените съображения се настоява за уважаване на така предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Счита исковата молба за процесуално недопустима и неоснователна. Оспорва да е отдавал под наем процесния имот. Сочи се, че въз основа на нотариален акт ***г. ответното дружество е придобило имота от В.Г.Б.. В съдебно заседание чрез процесуален представител ответникът пояснява, че договорът за покупко - продажба, обективиран в нотариалния акт от 12.03.2015г., е отменен с влязло в сила съдебно решение, но въз основа на този договор на ответното дружество е предадено владението на имота.

Наред с това собствеността върху имота ответникът е придобил и въз основа на предварителен договор за покупко - продажба от 25.08.2015г. с лицето К.Б. И.. Твърди се, че срещу ответното дружество не са водени каквито и да е владелчески искове от страна на ищеца.Към датата на сключване на предварителния договор по отношение на ответното дружество не са били заведени каквито и да е съдебни спорове. Твърди се, че ответникът осъществява владение на имота непрекъснато и необезпокоявано още преди сключване на предварителния договор. Сочи се, че ищецът никога не е владял и никога не е ползвал имота. Твърди се, че ответното дружество осъществява добросъвестно владение, считано от 12.03.2015г. до настоящия момент. Към 2

25.08.2015г. – датата на сключване на предварителния договор с К. Б. И., не е било образувано гр.д. № 445/2016г. на ДРС, нито е била вписана исковата молба, въз основа на която е образувано това дело. Посочва се, че ищец по гр. д. № 445/2016г. по описа на ДРС е ищцовото дружество „ЛУКОЛУС 65“ ЕООД, по което е налице влязло в сила съдебно решение, с което се отричат правата на собственост, претендирани от ищеца въз основа на проложения към исковата молба договор за покупко-продажба. Посочва се, че исковата молба по това дело е вписана на 19.02.2016г., т.е. след сключване на предварителния договор.

В отговора е направено възражение, като се настоява съдът да приеме, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот въз основа на непрекъснато и необезпокоявано добросъвестно владение от 12.03.2015г. до датата на подаване на писмения отговор.

Във връзка със заявеното от ответното дружество съдът с разпореждане № 2698/27.09.2021г. изрично му е указал да заяви дали предявява насрещен иск или възражението му за придобивна давност касае правоизключващо възражение за давност на владение. В изпълнение на указанията на съда е постъпила молба с вх.рег.

№8987/08.10.2021г., в която ищецът е заявил, че с отговора е направил възражение за придобивна давност.

По изложените съображения се настоява за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно задължителните за съдилищата приложения, които са дадени в т.4 и в 5 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, в хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се обогатил, но само до размера на обедняването, като от значение не е причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт или обща група от факти, които произтичат от обедняването и обогатяването.

С оглед заявените в исковата молба обстоятелства, определящи основанието на исковата претенция, а именно ползването на имота без каквото и да е основание от страна на ответника, което препятства възможността на собственика да ползва имота лично или да получава имуществени облаги чрез отдаването му под наем или аренда, предявените кумулативно обективно съединени искове следва да се квалифицират именно по чл.59 ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта, че е собственик на имота на твърдяното от него в исковата молба правно основание – договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.01.2016г., както и че ответникът фактически е ползвал имота за конкретния имот от време без каквото и да е правно основание, както и конкретния размер на вредата.

На осн. чл.59 ал.2 от ГПК искът по чл.59 се предявява, ако страната не разполага с друга възможност за защита на своите права. Възможността да 3 бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. При предявяване на иск по чл. 59 ЗЗД следва да се има предвид неговата субсидиарност, разяснена в т. 8 и т. 9 от ППВС № 1/28.05.1979 г., т. 2 от ТР № 27/1954 г. по гр. д. № 3/1954 г. на ОСГК, както и в безпротиворечивата практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 215/2015 г. по т. д. № 4171/2013 г. на I ТО, решение № 148/2006 г. по т. д. № 703/2005 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 276/2015 г. по гр. д. № 5496/2014 г. на IV ГО, решение № 733/12.11.2010 г. по гр. д. № 1274/2009 г. на IV ГО, решение № 223/30.01.2015 г. по т. д. № 3907/2013 г. на I ТО и др.

Правото по чл. 59 ЗЗД възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Възможността на ищеца да осъществи правата си на друго основание - договорно, деликтно или чрез иск за защита на вещно право, изключва възможността да бъде предявен субсидиарният иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Друг иск по смисъла на чл.59, ал.2 ЗЗД може да е предвиден в закона иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно разместване на имуществени блага, или иск за реално изпълнение на съществуващо между страните договорно правоотношение. Възможността да бъде предявен друг иск води до пречка в полза на ищеца да възникне право, което да бъде защитето с иска по чл. 59 ЗЗД, съответно съдът следва да отхвърли заявената претенция.

В настоящия случая в последно съдебно заседание ищцовото дружество представя писмени доказателства: уведомление от МЗ с изх. рег. ***г., в което е отразено , че по отношение на процесния имот има подадени заявления от ответното дружество „Нели 2011-Бг“ ЕООД по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за стопанските 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. , като за стопанската 2016/2017г. не е наличен архив в ***, тъй като срокът за съхраняване на документи за сочената стопанска година е изтекъл; договори за наем от 24.01.2018г., 20.12.2018г. и 20.12.2019г., сключени между страните по делото, по силата на които процесният имот №*** е отдаден по наем от „Луколус 65“ ООД на „Нели 2011 – БГ“ ЕООД за стопанските 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г.

В представени по делото писмени бележки ищцовото дружество навежда твърдения за нищожност на гореописаните договори за наем, поради това че същите не са подписани от негов представител.

Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на договор за покупко – продажба , обективиран в нотариален акт *** /л. 5 от делото/. В същия е обективирано съглашение между К. Б.И. и „Луколус 65“ ЕООД, по силата на което първият продава процесния недвижим имот на втория, за сумата от 9 500 лв. Продавачът К. И. черпи права по отношение на имота от саморъчно завещание, вписано в СВ-гр. Д. под акт № ***г.

С влязло в законна сила на 18.06.2020г. Решение № 720 от 20.06.2019г. по гр. дело № 445 по описа на ДРС за 2016г. е отхвърлен предявеният от „Луколус 65“ ЕООД иск по чл. 108 от Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на ответника „***“, че ищецът е собственик, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт нотариален акт №****, сключен с лицето К. Б.И., на НИ – нива с площ 76,294 4 дка, съставляваща имот № ***, находящ се в землището на село К., както и за осъждането на ответника да предаде владението на имота. Решението е постановено при участието на "Нели 2011 - БГ" ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца „Луколус 65“ ЕООД, видно от Решение № 874/30.07.2019г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. дело № 445 по описа на ДРС за 2016г. В мотивите на решението е прието, че саморъчното завещание, вписано в СВ-гр. Д. под акт № ****., е нищожно на основание чл.

42, б. „б“ във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, като основанието от което черпи права праводателят на "Луколус 65" ЕООД, не е породило действие и същият не е придобил правото на собственост върху спорната нива. Прието е, че щом праводателят не е станал собственик, то и приобретателят "Луколус 65" ЕООД не е придобил правото на собственост върху процесния имот, защото едно лице не може да прехвърли на друго права, които не притежава.