Решение № 2694 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2694 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330112762 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Р. А., ЕГН ********** против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 8615,69 лева,/ до който размер е допуснато увеличение на иска с протоколно определение в съдебно заседание на 22.5.2023г – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца лек автомобил „****“, рег. № ****, вследствие от падане на дърво върху последния на *** г. , както и на сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – притеснение, стрес, неудобство, безпокойство и напрежение, произтичащи от случилия се на *** г. инцидент, ведно със законна лихва върху сумите от датата на деликта – *** г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на *** г. паркирал собствения си лек автомобил „****“, рег. № **** на обособено за това паркомясто в *****. В близост до обособеното място за паркиране и тротоара, съответно в обхвата на пътя се намирали дървета, които започнали да се саморазрушават и гният. Твърди, че част от едно от дърветата паднала върху паркирания автомобил, при което били нанесени значителни имуществени вреди по същия, изразяващи се в напълно деформиран и хлътнал таван, счупено предно обзорно стъкло, греди, колонки на врати, лайсни, рамка, изкривени врати и др. Вследствие на инцидента се твърди, че пораженията върху лекия автомобил възлизат на сумата от 6058,14 лева, която сума е равна на възстановителната му стойност. Изтъква се, че към момента на събитието не е било налице влошаване на метеорологичните условия, което би могло да доведе до счупване и падане на част от проблемното дърво върху автомобила на ищеца. За инцидента бил уведомен дежурният на тел. 112, чийто диспечер своевременно подал сигнал на „Пожарна и аварийна безопасност“, съответно с. на последната пристигнали на мястото на инцидента и предприели необходимите действия за премахване на падналото върху автомобила дърво.

Ищецът поддържа, че автомобилът е увреден от дърво, което Община Пловдив следва да поддържа в безопасно състояние. Твърди, че ответната страна, чрез бездействието си, не е предприела необходимите мерки за обезопасяване и окастряне на изгнилите и изсъхнали 1 дървета. Сочи, че около месец преди инцидента, на същото място имало санитарна сеч, но изгнилите дървета не били отстранени. Нещо повече, на проблемното дърво била закована дъска, която да не позволява на същото да се разцепи, като до момента на подаване на исковата молба не били предприети действия от Общината за обезопасяване на местата с проблемни дървета в района.

Ищецът твърди да е претърпял и неимуществени вреди вследствие на притесненията, стреса и произтичащите от това неудобства, безпокойство и напрежение в продължение на няколко дни във връзка с невъзможността да осигури средства за възстановяване на увредената си собственост. Поддържа, че не е могъл да ползва автомобила по предназначение няколко месеца, като в същото време му е бил необходим транспорт, за да изпълнява ежедневните си задължения, което създало на ищеца допълнително тревоги и притеснения.

По така изложените съображения, моли за уважаване на предявените искове.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който оспорва исковете. Твърди, че в настоящия случай е налице тотална щета, като увредите по автомобила изискват материален ресурс за възстановяване, доближаващ се до стойността му преди повреждането. Поддържа, че е икономически нецелесъобразно автомобилът да бъде отремонтиран. Счита, че следва да се вземе предвид не само действителната стойност на лекия автомобил към датата на настъпване на инцидента, но и стойността на запазените части, която съставлява имуществена облага за ищеца и следва да се приспадне.

Оспорва обстоятелствата, при които се сочи да е настъпил инцидентът. Твърди, че липсва протокол, отразяващ наличието на материални щети по автомобила вследствие на твърдения за настъпил инцидент, поради което счита, че не може да бъде установено фактическото състояние на автомобила и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане и настъпилите щети.

Твърди се, че Община Пловдив е предприела действия за обезопасяване на местата с проблемна дървесна растителност, разположена в териториалния й обхват на действие, която стриктно опазва и поддържа. Ежегодно общината предприемала действия по кастрене и отсичане на растителността в случаите, когато е било необходимо и с оглед осигуряване на безопасното придвижване на гражданите. Сочи се, че съгласно Заповед от 21.07.2020 г. на к. на Община Пловдив са оформени короните на десет броя дървета през 2021 г. Въз основа на протокол от ** г. била издадена Заповед на к. на Община Пловдив, съгласно която следвало да бъде премахнат един брой дървесен вид „Американски Ясен“, находящ се на тротоара пред сграда с административен адрес: ***. От същия протокол ставало ясно, че дърво от посочения дървесен вид е с пречупена 1/2 част от короната му, разбалансиране на останалата 1/2 част и с наклон на тежестта към пътното платно, което създава предпоставка за настъпване на инцидент с преминаващи граждани. Изтъква се, че след извършената проверка на ** г. на административен адрес: ***, експертната комисия е констатирала какво е състоянието на един брой дърво от дървесен вид „Американски Ясен“ с предложение за премахването му, като не е констатирала, че на дата *** г. е паднало дърво. Счита, че има съществена разлика между интензитета на увреждане вследствие на паднало дърво върху автомобила и евентуално от паднала част/клон от дърво.

Възразява и досежно основателността и размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че няма данни за наличие на промяна в психофизичното състояние на ищеца, свързано с негативни емоционални и психически преживявания и лични страдания в резултат на твърдяното увреждане. При условията на евентуалност, моли да бъде редуциран размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливо обезщетяване. Позовава се и на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която предвижда намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.

2

Поддържа становището, че Община Пловдив не носи отговорност за причинените вреди, както и че не е налице увреждане, което да е в причинна връзка с поведението на ответната община и/или с действия/бездействия на нейни с.. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. Моли да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, в случай че същото надвишава минималния размер.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Съгласно Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, допълнено с Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни р. и с. при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на 3 правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа.

По делото е представена служебна бележка, издадена от ****, в която е посочено, че на *** г. е паднало дърво в *****, върху лек автомобил „****“, рег. № ****, послужили за издаване на Удостоверение с рег. № *** г. от ********.

От представеното по делото Свидетелство за регистрация, Част I се установява, че лек автомобил „****“, рег. № **** е собственост на ищеца.

В производството по делото са изслушани показанията на с.г., който свидетелства, че през м. *** г. излезли с ищеца да се поразходят, когато се обадил б. на ищеца да му съобщи, че дърво било паднало върху автомобила му. Свидетелства, че времето било нормално за сезона, без буря. На мястото на инцидента/ когато отишли/ била пристигнала пожарната, с.те на която отстранявали падналото дърво. Сочи, че ищецът силно притеснен.

Свидетелства, че след инцидента автомобилът бил ремонтиран.

Съдът намира, че от събраните в производството по делото доказателства – показанията на с.г. и представените по делото писмени документи, включително представената по делото служебна бележка, издадена от ****, се установява, че на *** г. за паднало дърво в *****, върху лек автомобил „****“, рег. № ****, послужили за издаване на Удостоверение с рег. № *** г. от ********.

Съдът намира, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по така предявеният иск. Това е така, тъй като съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (§ 7, т. 4 в редакцията от ДВ, бр. 26/2000 г.). Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП Община Пловдив следва да поддържа пътищата, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

Разпечатката съдържа 29 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed72daf9-8908-45a9-8e35-ba313f16734f