Определение № 3145 от 20.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3145 гр. София, 20.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20248002100707 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба, подадена от М. Г. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Й.-Г., против въззивно решение № 358 от 24.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 358/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение от 21.07.2023г. по гр. д. № 7/2022 г. по описа на Районен съд – Тополовград за отхвърляне на предявените от М. Г. К. срещу Начално училище„Св Св. Кирил и Методий“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 1 и 2 КТ.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3, и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата Начално училище „Св Св. Кирил и Методий“, чрез процесуален представител адв.В., в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от М. Г. К. срещу Начално училище„Св Св. Кирил и Методий“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване на дисциплинарното й уволнение, извършено със Заповед № 3- 2278/01.12.2021 г. на Началника на РУО – Хасково за незаконосъобразно и за отмяната му, и за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност „Директор“ на Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ [населено място].

1

Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на М. К. е законосъобразно.

Изложил е съображения, че: Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" е обстоятелствена и съдържа необходимата за нуждите на дисциплинарното производство информация. Тя е мотивирана, защото предоставя достатъчно информация за обективните и субективни елементи на поддържаното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. Описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовите задължения на ищцата, по повод на които от нея са изискани и писмени обяснения, са достатъчно индивидуализирани според изискванията на посочената разпоредба и дават възможност на съда да се произнесе по същество за законосъобразността й. Процесната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена от компетентен орган, в сроковете по чл.194 КТ, отговаря на изискванията на чл.195 КТ, като преди издаването й е изпълнена процедурата по чл.193 КТ- от служителя са изискани писмени обяснения. В този смисъл въззивният съд е приел, че оспорената в производството заповед не страда от пороците, посочени в исковата молба и въззивната жалба, които да са основание за отмяната й на формално основание.

Въззивният съд за да приеме за доказано извършване на първото от посочените от работодателя в уволнителната заповед тежки дисциплинарни нарушения е посочил, че: в подкрепа на гласните доказателства е и заключението на вещото лице по изготвените основна и допълнителна съдебно- техническа експертиза, от които се установява, че независимо от това, че при извършената проверка вещото лице е констатирало, че стратегията е била качена на сървъра на дата 29.09.2021 г., а годишния учебен план на 28.09.2021 г., е установил и това, че в административния панел в сайта на училището няма секция „архив“ и не може да се установи на коя точно дата и в колко часа тези документи са били качени, както и дали са били променяни датите. Също така, вещото лице установява, че в този панел може да се влезе и да се промени датата на публикуване като се избере и публикува конкретна дата и за това не изразява категорично твърдение, че датите на публикуване които е посочил в заключението са точни. При тези констатации на вещото лице и предвид свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, въззивният съд е приел, че към датата на проверката- 23.11.2021 г. ищцата в качеството си на директор, не е изпълнила задълженията си по чл. 263, ал.3 от ЗПУО, както и дадените й в тази връзка предписания от началника на РУО- [населено място], които са имали задължителен характер за ищцата, предвид липсата на твърдения за оспорването им по реда на чл. 264, ал.4 от ЗПУО.

Второто нарушение, визирано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е за това, че ищцата в качеството си на директор на ответното училище, не е изпълнила в срок до 15.11.2021 г. задължително предписание, дадено от Началник РУО- [населено място] по т.4 от Заповед № З- 2003 от 25.10.2021 г. да представи доклад за изпълнението на тази заповед. Ищцата е твърдяла, че това нарушение не е извършено, тъй като е изпратила доклада с изх. № 26 от 12.11.2021 г. на хартиен носител в РУО- [населено място], както и по електронна поща на началника на РУО. Въззивният съд е приел, че тези твърдения на ищцата не са доказани в хода на производството. Действително към исковата си молба и в 2 подкрепа на твърденията си, ищцата е приложила доклад до Началника на РУО- [населено място] във връзка с изпълнение на т.4 от Заповед № З- 2003 от 25.10.2021 г., който е с изх. № 86 от 12.11.2021 г., както и снимка от екранен образ на електронна поща, от който е видно, че на 12.11.2021 г. в 11:08 часа е изпратила по електронна поща доклад. От приложените заверени копия от поддържания в училището дневник за изходяща кореспонденция е прието, че се установява, че в същия фигурира документ с изх. № 28 от 12.11.2021 г.- доклад до РУО- [населено място], като по делото не са налице данни този доклад да е бил получен и регистриран в деловодството на РУО– [населено място]. От разпита на св. П. в съдебно заседание пред първата инстанция се установява, че свидетелят е установил в личната си електронна поща имейл от ищцата без текст, а само прикачен файл, който е бил адресиран до Началника на РУО– [населено място], но поради това, че не е адресиран до него и е бил изпратен на личната му електронна поща, преценил, че няма отношение към този файл и и не предприел действия по него. От показанията на свидетеля е установено, че в РУО– [населено място] документите се получавали по официалната електронна поща и се регистрират в деловодството. Предвид на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че в случая, макар и по делото да е установено, че доклада е бил изпратен от ищцата, но не по съответния ред и не е получен от адресата, посоченото в т.2 от заповедта за уволнение нарушение е доказано и установено.

Третото нарушение, за което на ищцата е наложено дисциплинарно наказание е за това, че към датата на извършване на проверката- 23.11.2021 г. в класьора към книгата за регистриране на заповеди на директора на училището, е регистрирана Заповед № 347-А от 13.04.2020, която не е налична. От показанията на разпитаните по делото свидетели и приложената към констативния протокол от 24.11.2021 г. извадка от книга за заповедите, започната на 15.09.2016 г. и завършена на 16.08.2021 г., е установено, че на страница 114 от тази книга има запис за издадената заповед с номер 347А от 13.04.2020 г. за разрешен неплатен годишен отпуск на М. К. по чл.160 КТ, срещу което отбелязване е положен подпис на директора на училището, неоспорен от ищцата. Ищцата е оспорила извършването на това нарушение с твърдение, че не е издавала такава заповед, но при наличието на регистрирано издаване на такава заповед в заповедната книга на училището от самата ищца, от обясненията на която пред проверяващите, обективирани и в констативния протокол се установява, че тя е лицето, което води книгата за регистриране на заповедите и ги съхранява в прилежащи класьори, следва извода, че записа в книгата не е могло да бъде направен от друг служител, освен от самата ищца. Въззивният съд е изложил съображения, че затова правилно е прието от наказващия орган, че в качеството си на директор на ответното училище ищцата не е изпълнила задълженията си по чл. 31, ал.1, т.2 и т.30 от Наредба №15 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, да ръководи и отговаря цялостната дейност на училището и да отговаря за правилното водене, издаване и съхраняване на документите в институцията. За неоснователни във връзка с това нарушение са преценени доводите на М.К., изложени в жалбата, че срока за налагане на дисциплинарно наказание за това нарушение е изтекъл на 13.04.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се 3 налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл.26 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование документите за дейността на институцията се отнасят до административния и образователния процес в нея. Видовете, предназначението, съдържанието на информацията в основни реквизити, сроковете за съхранение и формата на водене на документите за дейността на институцията са определени в приложение № 2, в което са предвидени сроковете за съхранение на документите в институцията- 20 годишен срок за съхранение на книгата за регистриране на заповедите на директора и 20 годишен срок за съхранение на заповедите на директора за дейността, в които се включват и заповедите за разрешен отпуск.

Т.е. на директора на училището е вменено задължение не само да впише съответната заповед във водената в училището книга с посочените в Наредба №8 от 11.08.2016 г. реквизити- номер на заповедта, дата на издаване, основание за издаване, относно /кратко описание на съдържанието/ и подпис на директора, но и да съхранява съответната заповед за срок от 20 години от издаването й. По съображения, че тъй като по делото не е установен началния момент на неизпълнение на задължението да съхранява издадените заповеди, въззивният съд е приел, че не е изтекъл и предвиденият в КТ давностен срок за погасяване на възможността да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата.

Въззивният съд в обжалваното решение е извършил преценка на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения като една от основните предпоставки за налагане на дисциплинарно уволнение и е приел, че е законосъобразно наложено.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от 4 него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Касаторът в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че „е налице видимо неправилно разбиране на терминологията /интернет страница, интернет сайт/ и това, че в заповедта не е посочена липса на документите в сайта на училището, а само в интернет страницата /че просто не е отворена от проверяващите правилната интернет страница/, както и че не е съобразено, че „несъвършенствата“ на сайта, ако такива съществуват няма как да бъдат вменени във вина на ищцата“. Становището на касатора за очевидна неправилност е несъстоятелно и е налице отъждествяване на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика, фактическите изводи на въззивния съд.