Решение № 43 от 09.03.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. В.П., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Анг. С. при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. С. Гражданско дело №

20253610100434 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по главна осъдителна искова претенция с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД, предявена от Х. П. П. срещу „В.“ ЕООД, представлявано по закон от И.Д.Д. – Управител за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от ***** лева, представляваща дължима главница по Договор за заем от 29.06.2021 год., ведно със законната лихва от датата на връчване на исковата молба на представителя на ответното дружество (съгласно уточнението, направено в първото открито съдебно заседание) до изплащане на вземането. В условие на евентуалност, в случай, че главната искова претенция бъде отхвърлена, се предявява евентуален осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от ***** лева, платена от ищеца без основание, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Претендират се сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и сторените в обезпечителното производство разноски, във връзка с образувано ч.гр.д. № 331/2025 год. по описа на ВПРС, както и направените разноски по изп. д. № 619/2024 год. по описа на ЧСИ Д. З., рег. № 876, район на действие ОС - Ш. в размер на 138 лева.

Ищецът излага, че на 29.06.2021 год. сключил договор за заем с „*****“ ЕООД, ЕИК:

******** със седалище и адрес на управление: гр. В.П., ул. „Б.С.” 13, вх. А, ет. 6, ап. 19, като предал в собственост на управителя на горепосоченото търговско дружество И.Д.Д. сума в размер на 16 000 лева, преведена по банкова сметка на дружеството. Навежда твърдение, че договорът за заем не бил обективиран в писмена форма, но паричната сума била предадена на ответника, за което обстоятелство представял и писмен документ – извлечение по сметка.

Заявява, че фирмата на дружеството била променена от „*****“ ЕООД на „В.“ ЕООД, като това обстоятелство било вписано в Търговския регистър под № 20220928102544.

Поради факта, че не бил уговорен конкретен ден за изпълнение на задължението за връщане на заема, ищецът твърди, че неколкократно е отправял покани до ответника да го върне, ето защо счита, че вземането му е изискуемо. Ако съдът все пак приеме, че до датата 1 на подаване на исковата молба липсват доказателства за отправена до ответника покана за погасяване на задължението, ищецът заявява, че исковата му молба следва да се счита за покана за изпълнение по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД.

Категорично оспорва твърденията на ответника, че преведената от него сума представлявала оборот на автомивката или средства, предоставени му от управителя на ответното дружество за участие в публична продан. В тази връзка обръща внимание, че по банковата му сметка не е била превеждана сума в размер на ***** лева от страна на ответника, която впоследствие да бъде преведена от страна на ищеца по сметка на ЧСИ или да бъде „възстановена“ обратно на ответника. Поддържа, че към процесния период от време ответното дружество е имало финансови затруднения, които са налагали финансиране на дейността му от трети лица, в това число от самия него. Акцентира, че в съда е заведено и друго дело (№471/2025 год.), висящо към настоящия момент, с аналогичен предмет като настоящото, като ищеца по делото е трето лице – В. Н.Л., който също твърди да е предоставил заем на ответното дружество. Акцентира, че към м. юни 2021 год. е разполагал с достатъчно финансови средства да предостави процесната сума от ***** лева, тъй като е реализирал доходи от дейността си и като земеделски производител.

По изложените доводи ищецът моли исковата му претенция да бъде уважена изцяло като основателна и доказана като претендира сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 331/2025 год. на ВПРС, както и направените разноски по изп. д. № 619/2024 год. по описа на ЧСИ Д. З., рег.

№ 876, район на действие ОС – Ш..

В условия на евентуалност, ако съдът приеме, че предявеният главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, ищецът моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от ***** лева, която последният е получил без правно основание.

В последното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез редовно упълномощения си процесуален представител заявява, че поддържат депозираните искове – главен и евентуален. Молят главната искова претенция да бъде уважена като основателна и доказана. В случай, че съдът приеме, че не са събрани достатъчно доказателства, установяващи наличието на заемни отношения между страните, настоява за уважаване на предявения евентуален иск. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който взима становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции.

Ответникът заявява, че през 2021 год. ищецът Х. П. П. е бил служител при него на длъжност салонен управител на автомивката - собственост на ответното дружество в гр. гр.В.П.. Сочи, че в рамките на служебните си задължения ищецът управлявал ежедневната работа на автомивката, прибирал оборота от обслужването на клиенти, като събраните суми внасял по банковата сметка на дружеството всеки месец, помагал и с цялата организация на дейността на фирмата. Тъй като през 2021 год. управителят и собственик на фирмата „В.“ ЕООД - И. Д. е бил почти изцяло в Г., бизнесът с автомивката и сервиза е бил управляван практически само от ищеца.

Ответното дружество акцентира, че е собственик на сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. В.П., с адрес: ул. „Св. Св. К.М.", в която се осъществява дейността на автомивката. Заявява, че през 2021 г. частен съдебен изпълнител Д. З. провела търг за поземлен имот с идентификатор № ******** с площ от 18 326,00 квадратни метра, в който е построена автомивката. В отговора на исковата молба се поддържа, че дружеството е имало интерес към горепосочения поземлен имот, събирало е средства за участие именно в този 2 търг с цел закупуване на поземления имот, като процесната сума от 16 000 лева е била част от събираните средства и е била внесена от ищеца доброволно по служебен ред по банковата му сметка на 29.06.2021 г. Като основание за внасяне на сумата било вписано „Захранване на сметка от управителя”, което ясно показвало, че сумата представлява оборот от автомивката, събран от ищеца в качеството му на салонен управител, както и средства, предоставени му от управителя И. Д. за участие в търга за земята. Подчертава, че практиката служител на фирма да събира средствата от оборота и да ги внася във фирмена сметка, е съвсем обичайна при ползване на обект под оперативен контрол, в който трети лица (вкл. доверени лица - салонен управител ) извършват обслужване на каса и клиенти.

Ответникът категорично оспорва твърденията за наличие между него и ищеца на заемни отношения за сумата от ***** лева. Сочи, че договор за заем между него и ищеца не е бил сключван, не е бил договарян срок за връщане на сумата, не е била договорена възнаградителна лихва. Подчертава, че преводът на сума по банков път не доказва автоматично заемни отношения, в случай, че липсва волеизявление, срок, лихва или писмен договор, тъй като този паричен превод може да има друго основание – напр. събиране на оборот, възстановяване на разходи, консигнация.

Изтъква, че в счетоводството на ответника сумата не е отчетена като заем, а като оборот.

Допълва, че за 2021 год. за фирмата не е била подавана декларация за получен заем.

Акцентира, че дружеството развива добър бизнес и реализира достатъчно приходи от дейността си, поради което заеми не са му били необходими. Обръща внимание, че ищецът е получавал заплата в размер на 305 лева месечно, поради което счита, че същият не е разполагал с финансова възможност да му предостави заем в посочения в исковата молба размер.

По изложените по-горе доводи моли главният осъдителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Оспорва и предявения в условие на евентуалност осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Сочи, че процесната сума е представлявала оборот от автомивката на ответното дружество, събран от ищеца в качеството му на салонен управител, както и средства, предоставени му от управителя И. Д. за участие в търга за земята, поради и което е налице основание за превеждането й от ищеца по банковата сметка на ответника. Изтъква, че средствата са били използвани за целите на дружеството, били са част от стопанския оборот и с тях не се е обогатило нито юридическото лице, нито управителя му.

Ответникът възразява срещу издадената обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 331/2025 год. на ВПРС. Поддържа, че ищецът е злоупотребил с процесуалните си права, изложил е неверни твърдения за съществуването на заем, какъвто не е бил предоставян и това му поведение е довело до причиняването на вреди, изразяващи се в блокиране нормалната дейност на ответника, предвид стойността на запорираните движими вещи (леки автомобили) – над ****** лева.

В заключение, ответникът настоява за отхвърляне на исковите претенции (главна и евентуално заявена) и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, за отмяна на наложената обезпечителна мярка - запор върху движими вещи и за осъждане на ищеца да заплати на ответника обезщетение за вредите, причинени му от неправомерно наложената обезпечителна мярка.

В последното по делото открито съдебно заседание ответникът чрез редовно упълномощения си представител поддържа отговора на исковата молба и настоява исковите претенции – главна и евентуална да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

3

По делото е представено извлечение по сметка на ищеца за цялата 2021 год., изд. от „ЦКБ“ АД – клон Ш., от което е видно, че на 31.03.2021 год. по сметка на ищеца е постъпила сума в размер на 23000 лева от фирма „*****“ ЕООД с посочено основание „разчистване на сметки“. На 15.04.2021 год. по сметка на ищеца е била внесена на каса сумата от **** лева, с вносител ищеца, с основание „вноска“. На същата дата ищецът е превел по сметка на „*****“ ЕООД сума от **** лева с основание „оборот от автомивка“.

По същия начин на 07.05.2021 год. и на 10.05.2021 год. по сметка на ищеца от ищеца са били внесени суми от по **** лева на каса, с основание „вноска“ и тези суми на същите дати са били прехвърлени по сметка на посоченото по-горе дружество с основание – първите **** лева – „оборот от автомивка“, а вторите **** лева – „превод“. На 07.06.2021 год. отново по сметка на ищеца от ищеца на каса е внесена сума от **** лева с основание „вноска“, като непосредствено след това на същата дата ищецът е внесъл по сметка на „*****“ ЕООД сума в размер на 29350 лева с основание „превод“. На 11.06.2021 год.

„*****“ ЕООД е внесъл по сметка на ищеца сума в размер на 21500 лева с основание „връщане на заем“. На 29.06.2021 год. ищецът е внесъл по сметка на „*****“ ЕООД сума в размер та ***** лева с основание „захранване на сметка от управител“. На 06.08.2021 год. ищецът е внесъл по банковата си сметка сума в размер на 998,50 лева с основание „захранване на сметка“ и на същата дата е внесъл по сметка на „*****“ ЕООД сума в размер та **** лева с основание „захранване на сметка“. На 11.08.2021 год., 24.08.2021 год., 20.09.2021 год. и 22.10.2021 год. ищецът е внасял по сметката си суми от съответно 499 лева, 249 лева, **** лева и 550 лева и на посочените по-горе дати е прехвърлял по сметка на горното дружество суми в размер на съответно 500 лева с основание „оборотни средства“, 250 лева с основание „оборот“, **** лева с основание „оборот за период“, 550 лева с основание „превод оборот“.