Акт № 257 от 03.11.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. гр. Добрич, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:Станимир Т. Ангелов

Веселина В. Господинова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20263200500433 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№2163/30.01.2026г., подадена от „ЧЗПСМ“ ООД с ЕИК ********* гр.Д., ул.***, представлявано от Д. Г. Г., чрез адв. М. Г., срещу решение №15/12.01.2026г. по гр.д.№1412/2025г.на РС-Добрич, с което дружеството е осъдено да заплати на В. Ц. П. с ЕГН ********** от гр.Д. , жк ***, сумата от 6528 лв./ шест хиляди петстотин двадесет и осем лева, съответно 3337,71 EUR/, представляващо дължим остатък от обезщетение по чл.222,ал.3 КТ за шест месеца при заплатени 2400 лв., заедно със законната лихва от датата на иска - 09.05.2025г., както и сторените разноски в размер на 600 лв./ шестстотин лева , съответно – 306,78 EUR/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивникът намира обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Конкретно излага , че съдът допуснал процесуално нарушение като не обсъдил всички възражения и твърдения на ответника във връзка липсата на полагат труд от ищеца при един и същ работодател или група предприятия. Не ставало ясно какво е приел съда-дали „РАЗУМ“ООД и „ЧЗПСМ“ЕООД са едно и също предприятие или представляват група претприятия, тъй като нямало обосновка нито на едната, нито на другата хипотеза. Не обсъдил и възражението на ответника, че не е предприятие, отговарящо и на 1 изискванията на ПМС І31/11.02.1994г. за увеличаване в някой случаи на обезщетенията по чл.222, ал.3 от КТ. Не били обсъдени и извлеченията от търговския регистър относно вписванията касателно преустановената търговска дейност на „Разум“ООД. В нарушение на материалния закон съдът приел, че трудовият договор на ищеца с „Разум“ООД бил изменен с преназначаването на ищеца. Възприетите от съда свидетелски показания не установявали преназначаване, а, че ищецът продължил да работи в същата сграда, която била ползвана под наем. Между страните бил сключен трудов договор №005/24.10.2017г. Съдът не обсъдил и твърдението на ищеца, че правото му да получи увеличения размер на обезщетението произтича от това, че управителите на двете дружества са съпрузи, за което нямало и представени доказателства.Иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски и за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор по жалбата със становище за правилност на обжалваното решение, с което правилно съдът приел, че е преназначен от „Разум“ООД в „ЧЗПСМ“ ООД като е продължил да работи на същата длъжност и на същото работно място. По този начин трудовия му договор не се прекратявал, а само се изменял, работил при един и същ работодател без прекъсване като единствено и само името на фирмата се променило. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 15.01.2026г., когато решението е връчено на обжалващия, и край 29.01.2026г., с подаването чрез ССЕВ на 29.01.2026г., от лице с правен интерес да обжалват неизгодния за него акт, отговаря на изискванията за редовност по чл.260-261 от ГПК, за които съдът следи.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Атакуваното решение е постановено по предявен от В. Ц. П. с ЕГН ********** гр.Д., срещу от „ЧЗПСМ“ ООД с ЕИК ********* гр.Д., иск с правно основание чл.222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3337.71 евро/6528лева/ неплатена част от обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на права но пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължимо в увеличен размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Искането е обосновано с твърдения за полаган труд по трудов договор с „РАЗУМ“ООД с управител С. В. К. в периода 01.01.1996г.-26.10.2017г. на длъжността „***“; за преназначаване на датата 26.10.2017г. на същата длъжност в „ЧЗПСМ“ ООД с управител Д. Г. Г., която се явявала съпруга на С.

2

В. К.; за прекратяване на трудовото правоотношение с „ЧЗПСМ“ ООД на датата 16.05.2022г., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; за придобито право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни заплати, което е равно на 8928лева при брутна заплата от 1488лева; за изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от 2400лева.

В уточняваща молба вх.№5781/05.08.2026г. е обосновал правото си на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в увеличен размер от 6брутни месечни възнаграждения с обстоятелството, че управителите на двете търговски дружества са съпрузи, което ги определяло като „група предприятия“ по смисъла на КТ, че Д. Г. Г. никога не се е занимавала с производствен процес, ръководството в нейното дружество се е осъществявало от С. В. К., че всички служители на „РАЗУМ“ООД били преназначени в „ЧЗПСМ“ ООД като им било обяснено, че това няма да се отрази на никой от тях и работата ще продължи по стария начин..

Не е било спорно между страните, установява се от вписванията в трудовата книжка на ищеца, че по силата на трудов договор ищецът е заемал в „РАЗУМ“ООД гр.Д. длъжност „***“ от 1996г.. По данни от справка-извлечение от Търговския регистър, в предмета на дейност на „РАЗУМ“ООД гр.Д. е извършването на дейностите по покупка на стоки с цел продажба, производство на технологично оборудване за хранителната промишленост, селскостопанска техника и офис обзавеждане, ресторантьорство и хотелиерство, строителство, производство, преработка и търговия със селскостопанска продукция, реклама, маркетинг, посредническа, комисионна и транспортна дейност. Съдружници са ищецът В. Ц. П., С. К. К. и С. В. К. , последният вписан и като управител. При този работодател, съобразно вписванията в трудовата му книжка, ищецът има трудов стаж от ***години, ***месеца и ***дни, положен в периода 01.01.1996г.-26.10.2017г., по продължителността на който не се и спори. В трудовата книжка няма данни за конкретно фактическо основание за прекратяване на трудовия договор между страните, нито има вписване във връзка с каквото и да е изменение на същия.

Налице са вписвания за встъпване в трудово правоотношение с „ЧЗПСМ“ ООД на датата 26.10.2017г., последващо изменение на същото в частта на трудовото възнаграждение на датите 01.12.2017г. и 01.06.2021г. Ищецът е представил допълнително споразумение от 01.12.2017г. за изменение на трудов договор №5/24.10.2017г., двустранно подписано /няма спор че подписите са негови и на управителя на „ЧЗПСМ“ ООД/, с което страните са договорили основно трудово възнаграждение от 900лева и допълнително за прослужено време в размер на 21.6% равняващо се на 194.40лева. Според вписването в трудовата книжка от 01.06.2021г.основното трудовото възнаграждение е изменено на 1200лева. Трудовото правоотношение на ищеца с „ЧЗПСМ“ ООД е прекратено, считано от 16.05.2022г. със заповед №5/13.05.2022г. на управителя Д. Г. на основание чл.327, ал.1,т.12 от КТ, т.е. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заповедта е разпоредено изплащането на обезщетение по чл.223, ал.3 от КТ в 3 размер на 2 400лева.

Не е спорен фактът, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е спорен между страните и факта на плащане от ответника-работодател на обезщетение по чл.223, ал.3 от КТ в размер на сумата от 2400лева. Няма спор и по факта, че размера на брутното трудово възнаграждение, въз основа на което трябва да бъде изчислено обезщетението е 1488лева, в който смисъл изрично изявленията на процесуалния представител на ответното дружество в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 10.10.2025г.

Спорен е въпросът относно дължимостта на обезщетение по чл.223, ал.3 от КТ в увеличения размер от брутното трудово възнаграждение за 6 месечен срок.

Според разпоредбата на чл. 222, ал. 3 о т КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия десет години трудов стаж през последните двадесет години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца. „Същият работодател“ се явява работодателя, при който е възникнало правото на обезщетение и това в случая е „ЧЗПСМ“ ООД. При този работодател ищецът има трудов стаж от ***години,***месеца и *** дни,т.е. работил е при него по-малко от десет години и за този трудов стаж има право на обезщетение по реда на чл.222, ал.

3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, а не в увеличен размер-за срок от 6 месеца.

По данни от представената справка от Търговския регистър, в предмета на дейност на „ЧЗПСМ“ ООД търговска дейност търговия с промишлени, химически и битови изделия и услуги, производство и търговия на селскостопанска продукция, производство и търговия със собствена животновъдна продукция, с биоторове, с билки и лечебни растения, с фуражи и фуражни продукти, търговско представителство и посредничество, комисионни сделки, спедиционна, складова, лизингова, превозна, консултанска, туристическа, туроператорска дейност, хотелиерство и ресторантьорство, информационни услуги,сделки с интелектуална собственост, покупка, строеж, ремонт, дизайнерски услуги и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, агроуслуги, ремонт, внос, износ и техническо обслужване и продажба на МПС, вкл.товарни, пътнически, специални и др, др.дейности, незабранени от закона, след получавен на необходимите лицензии и разрешения. Съдружници са Д. Г. Г. и С. В. К.. Като управител е вписана Д. Г. Г.. Дружеството е създадено през 2011г. за извършване на търговска дейност от свое име и за свой риск, със 4 самостоятелен имуществен актив. Действало е паралелно с по-рано създаденото „РАЗУМ“ООД гр.Д., за което няма данни да е прекратено и понастоящем. Една и съща производствена дейност двете дружества осъществявали последователно на едно и също място, според показанията на св.Г. К. и св.Р. Р.- под наем, в „***“ в жк“***“, изработвали парапети от неръждавейка. Не се твърди, не се и установява преобразуване на „РАЗУМ“ООД гр.Д. под каквато и да е форма с последици върху трудовоправния статут на ищеца, или промяна в наименованието на дружеството- от„РАЗУМ“ в „ЧЗСПМ“ при запазване на правно организационната форма-дружество с ограничена отговорност.

Обстоятелството, че управителя на работодателя „ЧЗСПМ“ООД Д. Г. Г. и управителя на предишния работодател „РАЗУМ“ООД С. В. К. са съпрузи, не ги слива в един работодател.

Брачният съюз между управителите на двете фирми/търговските дружества с ограничена отговорност/, на който ищецът се позовава, не води до формиране от тях и на „група предприятия“ по смисъла на чл.222, ал. 3 КТ.

В § 1, т. 2а от ДР на КТ е дадена дефиниция на понятието "група предприятия" по смисъла на кодекса, а имено понятие по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ- "две или повече свързани предприятия, като едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината от членовете на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка. Дефинитивната норма на § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ изисква конкретни форми на капиталов и управленски контрол между самите търговски дружества, а не лични отношения, вкл.съпружески, между представляващите ги физически лица, които отношения ищецът счита за пропораждаща вземането му предпоставка. В този смисъл не е налице и втората хипотеза на чл.222, ал.3 от КТ- придобит 10 години трудов стаж през последните 20години в същата група предприятия, респ. не е налице основание за прибавяне към трудовия стаж на ищеца при „ЧЗПСМ“ ООД на трудовия му стаж при „РАЗУМ“ООД гр.Д..