Решение № 460 от 09.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева при участието на секретаря Славия Г. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002101719 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 980/27.01.2023 г. на М. Р. Д., чрез адвокат М. К., срещу въззивно решение № 414/12.12.2022 г. по гр. д. № 402/2022 г. на Окръжен съд – Русе.

С определение №1156/13.03.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба да обсъди доводите на страните, имащи значение за решаването на делото, и относимите и допустими писмени и гласни доказателства, във връзка с поддържаните защитни тези, като отрази изводите си в съдържанието на мотивите на въззивното решение. Обжалването е допуснато за проверка за съответствие на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС и посочените от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.Твърди се, че не са обсъдени всички доводи и доказателства, във връзка с поддържаната от ответника /касатор/ защитна теза, че доходите на ищцата не са били в размер, осигуряващ покриване изцяло на цената на процесния имот, че действително платената на продавачите цена е по1 висока от вписаната в нотариалния акт, като средствата, с които е платена, са събирани от двамата съпрузи не само в годините на брака им, но в дългогодишното съжителство преди това. Изтъквал е доводи, че само разликата в доходите на съпрузите не е основание за определяне на по-голям принос на този, реализирал по-голям доход, а следва да се отчитат разходите по посрещането на семейните нужди и грижите за домакинството.

Ответникът по касация Л. Л. Г. В. Ф. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания, приема следното:

С въззивното решение е отменено решение № 632/17.05.2022 г. по гр. д. № 763/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е отхвърлен предявеният от Л. Л. Г. срещу М. Р. Д. иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по време на брака им, състоящо се от дворно място в [населено място], общ. И., обл. Р., [улица], представляващо поземлен имот № * в кв. 48 по регулационния план на селото, с площ по скица 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и помощна постройка, заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения, поради принос, значително надхвърлящ този на другия съпруг. Вместо него е постановено друго, с което е определен по-голям дял на ищцата в размер на 71/100 ид. ч. от имуществото, придобито по време на брака й с ответника.

Въззивният съд е приел, че на 19.11.2019 г. страните са сключили граждански брак, прекратен с решение № 322 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 1567/2021 г. на Районен съд - Русе. За безспорно е прието, че от началото на м. декември 2020 г. съпрузите са били във фактическа раздяла. За безспорно установено е прието и че съпрузите не са придобили друго имущество, освен закупеното на 10.04.2020 г. дворно място в [населено място], общ. И., обл.

Р., представляващо поземлен имот № *, кв.48 по регулационния план на селото с площ по скица 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и помощна постройка и всички подобрения, приращения и трайни насаждения. В нотариалния акт, в който е обективирана сделката, е посочена цена от 4500 лева, платена в брой на продавачите.

От заключението на икономическата експертиза е установено, че общият размер на нетния доход на ищцата за периода 19.11.2019 г. – 10.04.2020 г. е 4303.58 лева, а за периода 19.11.2019 г. – 01.12.2020 г. – 10 659.05 лева. За периода 19.11.2019 г. – 01.12.2020 г. ответникът е реализирал доход от 2708.62 лева. Общият размер на средствата, изтеглени от банковата сметка на ищцата за периода 19.11.2019 г. -21.05.2021 г., е 21 500 лева. Съдът е посочил за релевантен към предмета на спора периодът от сключването на брака до фактическата раздяла – 19.11.2019 г. - 01.12.2020 г., тъй като след тази дата не е налице общо домакинство и съвместен принос между страните. За този период доходът на ищцата превишава 3.93 пъти дохода на ответника и процентното съотношение в приноса на ищцата в материално измерение е 79.74 %, а на ответника – 20.26 %. От гласните доказателства съдът е установил, че върху процесния имот са извършени ремонтни дейности след закупуването му, в които участвали и ищцата, и ответникът със свои средства и труд, както и че преди брака ответникът е закупил лек автомобил – джип от автокъща, като по време на брака е правил разходи за ремонт на автомобила и по този повод често пътувал при 2 родителите си в [населено място]. Ищцата през това време е спестявала от заплати и е заплатила разходите на ответника, за да замине на работа в Германия. По делото не са събрани доказателства М. Д. да е реализирал доходи по време на тримесечния си престой в чужбина. При тези фактически констатации въззивният съд е счел за основателни оплакванията на ищцата за необоснованост на първоинстанционното решение. Посочил е, че доходите на ищцата значително надхвърлят тези на ответника и заплащането на цената на процесния имот е станало от ищцата – чрез парични средства, спестени от трудово възнаграждение и сума от личната банкова сметка, поради което е доказан осъщественият от нея по-голям принос чрез заплащане на продажната цена на имота и поемане на семейните и личните на ответника разходи. Доколкото бившите съпрузи не са имали дете, формите на принос са само относно грижите за домакинството. Ответникът е този, който е харчил повечето семейни средства за свои нужди – ремонт на лек автомобил, пътуване до Германия, докато ищцата е била с по-високи доходи и отговорност за разходването на семейните средства и грижи за домакинството, поради което следва да се счита за оборена презумпцията на съвместен принос между двамата.

С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав намира следното :

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.02.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 211/21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о., решение № 194/11.01.2021 г. по гр. д. № 4488/2019 г., ІV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

С оглед изложеното по процесуалноправния въпрос, оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения, във връзка с мотивирането на въззивното решение и обсъждането на поддържаните от ответника доводи, са основателни.

Ответникът е твърдял, че приносът за придобиване на имуществото е на двамата съпрузи, че доходите на ищцата за процесния период от брака не са били в размер, осигуряващ покриване изцяло на цената на процесния имот, че действително платената на продавачите цена е по-висока от вписаната в нотариалния акт, като средствата, с които е платена, са 3 събирани от двамата съпрузи не само в годините на брака им, но в дългогодишното съжителство преди това. Изтъквал е доводи, че само разликата в доходите на съпрузите не е основание за определяне на по-голям принос на този, реализирал по-голям доход.

Съобразно т.8 на ППВС №5/1972г. за определяне на неравни дялове в общото имущество се изхожда от наличието на две предпоставки : да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия, като ръководно значение има изискването за изключителен случай, чрез което изискване на закона се цели да не се превръща изменението на равенството в дяловете от изключение в правило. В практиката си ВКС константно приема /решение №117/2020г. по гр.д.№780/2020г., ІІ г.о., решение №73/2015г. по гр.д.№ 4874/2014г., І г.о. и др./, че независимо, че в нормите на СК от 1985г. и на СК от 2009г. не е възпроизведена предпоставката „изключителен случай“, поголям дял от общото имущество може да се определи само в изключителни случаи, отчитайки общите принципи на СК, въз основа на които е уреден режимът на съпружеската имуществена общност – равни права и задължения на съпрузите в брака и общи усилия за осигуряване на благополучието на семейството. В съдебната практика се доразвиват примери на изключителни случаи - когато единият съпруг е работил и пестил, а другият не е работил /без да е неработоспособен/, или систематически е разпилявал придобитите средства, ли пък при еднакъв нематериален принос /влагане на труд и работа в домакинството/ и при липса на деца, многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката за значителност на приноса на този съпруг по чл.29, ал.3 СК /решение № 136/2016г. по гр.д.№697/2016г., І г.о., решение № 144/2019г. по гр.д.№ 1076/2019г., ІІ г.о./.

Релевантен в случая към предмета на спора е периодът от сключването на брака до фактическата раздяла между страните – 19.11.2019 г. - 01.12.2020 г., тъй като след тази дата не е налице общо домакинство и съвместен принос. Процесният имот, като единственото имущество, което те са придобили, е закупен на 10.04.2020 г., при цена 4500 лева /по данъчна оценка 9420 лева/, заплатена от купувачите М. и Л. Д. в брой на продавача. От данните на икономическата експертиза е видно, че за периода 19.11.2019 г. – 10.04.2020 г. нетният доход на ищцата от заплати е 4303.58 лева, а за периода 19.11.2019г. – 01.12.2020г е 10659 лева. За период 19.11.2019г. – 01.12.2020г. от банковата сметка на ищцата са изтеглени 16900 лева. До месец април 2019г. ответникът е работил в „Хлебозавод Русе“ ЕООД, а от 02.0.2019г. – 31.07.2019г. му е отпуснато обезщетение за безработица. На 02.12.2019г. ответникът е регистириран по договор за наем на жилище в Германия, а от от 12.05.2020г. е започнал работа в „Капре“ ЕООД с основно трудово възнаграждение от 610 лева. По делото са представени от ответника документи за плащане на консумативи за ползвания от съпрузите под наем имот, както и за закупуване на материали за ремонт на придобития от тях имот в [населено място]. От свидетелските показания се установява, че доста години преди сключване на брака, страните са живели на съпружески начала. Ответникът е предприел пътуване до Германия, за да търси работа, след като трудовото му правоотношение с „Хлебозавода“ е прекратено, като това е станало по общо решение на съпрузите и със съдействие на общ познат. Ответникът е изкарал курс за „заварчик“ с оглед 4 предстоящата работа в чужбина. Преди сключване на брака той е придобил лек автомобил от автокъща, за която е следвало да се правят разходи по обслужването и поддръжката.