Решение № 840 от 04.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Бургас, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Мария Н. Тошева в присъствието на прокурора Гергана Ст. Илиева като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20252100101224 по описа за 2025 година

С протоколно определение от 25.06.2025 г., постановено по гр.д.

№988/2024 г. по описа на РС-Айтос, в сила от 10.07.2025 г., делото е изпратено по подсъдност на ОС-Бургас.

Образувано е по искова молба на К. Г. Т., ЕГН **********, адрес ********, срещу Районен съд – Карнобат за осъждане на ответника д а му заплати сумата от 27 000 лева (съгласно допуснато по горецитираното гр.д. по описа на РС-Айтос изменение по реда на чл.214 от ГПК) , представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, последица от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на гр.д .№890/2024 г. по описа на Районен съд – Карнобат в разумен срок, съгласно стандартите заложени в чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 09.10.2024 г. е подал искова молба пред РС-Карнобат, по която е било образувано гр.д.№890/2024 г. по описа на същия съд. Твърди, че делото м у не е разгледано в разумен срок , вследствие на което претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, включително загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт от погазване на основните му права. В подкрепа на иска ангажира доказателства.

1

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Районен съд – Карнобат се възползва от правото си и депозира отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е налице забавяне на производството по делото, което д а е довело до неразумна продължителност на същото, поради което и моли за отхвърляне на иска. Ангажира доказателства.

Конституираната на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ контролираща страна - Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не ангажира доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото копие от гр.д.№890/2024 г. по описа на РС-Карнобат е видно, че е образувано по искова молба на ищеца в настоящето производство К. Г. Т., подадена в РС-Карнобат чрез Единния портал за електронно правосъдие на 09.09.2024 г., против ответника М.А.М., за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 1300 лева, представляваща част от търсената репарация за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди от пълния размер от 1900 лева, които са последица от противоправното поведение на ответника като главен длъжник и кредитополучател по договор за кредитиране в хода на заповедното производство по ЧГД №552/2021 г. на РС-Велико Търново за претендирания исков период от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

На 09.09.2024 г., в 10,40 часа делото е било разпределено на съдия от РС-Карнобат, който със свое разпореждане от 10.09.2024 г., допълнено с разпореждане №1242/11.09.2024 г., оставил исковата молба без движение с конкретни указания за отстраняване на нередовности в 1-седмичен срок от съобщението. Указани са и последиците от неотстраняване на нередовностите в срок, както и последиците на чл.41 от ГПК. Разпорежданията са изпратени на ищеца съответно на 10.09.2024 г. и на 11.09.2024 г., чрез системата за сигурно електронно връчване, като са получени от него на 17.09.2024 г., в 00:33:42 часа, съответно 00:34:14 часа.

С разпореждане от 11.09.2024 г., рег.№1248/11.09.2024 г., докладчикът 2 по делото е разпоредил връчването на съобщенията, книжата и постановените по делото разпореждания с №№1237/10.09.2024 г. и №1242/11.09.2024 г. да се осъществява освен на посочения в исковата молба ел.адрес за връчване по чл.38 и чл.38а от ГПК, но и на постоянния адрес на ищеца в гр.Елена.

На 11.09.2024 г., ищецът подал заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в единния портал за електронно правосъдие с искане да получи достъп до гр.д.№890/2024 г. по описа на РСКарнобат, като на същата дата входирал и искова молба, вх.№4688/11.09.2024 г., по която е образувано настоящето производство.

С определение от 12.09.2024 г., на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК докладчикът по гр.д.№890/2024 г. по описа на РС-Карнобат се отвел от разглеждане на делото. На същата дата делото е разпределено на нов докладчик, който с определение от 13.09.2024 г. също се е отвел от разглеждането му, на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК.

На 13.09.2024 г. делото е разпределено на нов докладчик, който със свое определение от 16.09.2024 г., на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК се отвежда от разглеждане на делото. Следва ново разпределение, след което новият докладчик, на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, се отвежда от разглеждането му с определение от 17.09.2024 г.

С разпореждане от 19.09.2024 г., на основание чл.23, ал.3 от ГПК производството по делото е прекратено и изпратено на Окръжен съд Бургас за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, вр.чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на воденото с негово участие производство по гр.д.

№890/2024 г. по описа на РС-Карнобат, прекратено с разпореждане от 19.09.2024 г., на основание чл.23, ал.3 от ГПК и изпратено на Окръжен съд Бургас за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.

В разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ е предвидена абсолютна 3 процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.2б, ал.1 – изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

В разглеждания случай, искът по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е процесуално допустим, тъй като към момента на предявяването му, производството по гр.д.

№890/2024 г. по описа на РС-Карнобат е било висящо, поради което и не е обусловено от изискванията на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение (в този смисъл решение № 153 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г., ІV Г. О. на ВКС и решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а видно от текста на ал.2 на същата норма, исковете се разглеждат по реда на ГПК , като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 30/07.05.2019 г. по гр.д.№2125/2018 г. по описа на ВКС, за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на гражданско дело над разумния срок отговаря Държавата, като тя се представлява от процесуален субституент – съда , в който е разгледано делото, чието разглеждане се претендира да е забавено. Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия е без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед на неговата фактическа и правна сложност. Държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението претендиращата обезщетение страна, а за всички останали забавяния, включая тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по делото, 4 защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на задължения.

Отговорността на Държавата е обективна и не е обусловена от това дали лицата от състава на съдебните органи са действали виновно и дали те са нарушили съществуващите правила или са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок, поради което при основателност на иска Държавата следва да бъде осъдена чрез представляващия я процесуален субституент за вредите от осъщественото забавяне.

За основателността на предявения иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти, от които се ползва: че е страна по съдебно производство, образувано пред ответния съд; периода, през който делото е било висящо; противоправно поведение от страна на състава на съда, изразяващо се в разглеждане и решаване на делото извън разумния срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията; причинна връзка между противоправното поведение и понесените от ищеца неимуществени вреди; обосноваване на размера на вредите, вкл. чрез установяване на вреди над обичайните при подобен случай. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е било допуснато нарушение по чл.6, § 1 КЗПЧОС са обективни, посочени примерно в разпоредбата на чл.2б, ал.2 о т ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Така, първо следва да се установи продължителността на релевантния период и след това – дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед на обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи – в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 66/02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 76/11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС. Що се отнася до практиката на ЕСПЧ, то съгласно същата не съществуват фиксирани срокове за нито един вид съдебно производство и всяка отделна ситуация се разглежда на принципа „случай-за случай“, като преценката на „разумния срок“ варира в 5 зависимост от конкретните обстоятелства. Единствено забавянията, които се дължат на съответните държавни органи, имащи качеството на процесуален субституент на Държавата, могат да обосноват заключението, че не е било спазено изискването за „разумен срок“.

В конкретния случай, установи се по делото, че ищецът в настоящето производство е страна по съдебно производство по гр.д.№890/2024 г. по описа на ответния РС-Карнобат, образувано на 09.09.2024 г., както и че към момента на предявяване на настоящия иск - 11.09.2024 г., производството по гр.д.

№890/2024 г. по описа на РС-Карнобат е било висящо, оставено без движение.

Следователно, от завеждане на делото на 09.09.2024 г. до предявяването на настоящия иск на 11.09.2024 г. са изминали 2 дни, като същите са в рамките на срока за отстраняване на нередовности на исковата молба, даден с разпореждане от 10.09.2024 г.

При тази хронология на събитията и конкретика на развилото се пред РС-Карнобат производство и като съобрази горепосочените установени в практиката на ВКС и ЕСПЧ критерии, настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушаване на правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок. РС-Карнобат не е допуснал забавяне при образуване на делото, при разпределянето му на съдия-докладчик и при произнасянето на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, а своевременно е извършил съответните процесуални действия, от което следва извод, че не е осъществена първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. При липсата на този елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е безпредметно обсъждането на наличието на твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда.