Решение № 87 от 26.08.2025, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Гражданско дело 72/2025
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 26.08.2025
- В сила
- 26.08.2025
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. Луковит, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20254320100072 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба от „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес в [заличен адрес по GDPR] с управител Б.И.Н., чрез юрк. А.С.Г., против Ф. О. З., ЕГН **********, с адрес в [заличен адрес по GDPR], с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 09.10.2023 г., ищцовото дружество е сключило в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 456908, сключен при условията на ЗПФУР. Заявката за сключване е подадена на 07.10.2023 г., а потвърждението на договора и превода на сумата е станало на 09.10.2023 г. В тази връзка се сочи, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приема същите.
След което кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Бъдейки одобрен, кандидатът получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане на посочения телефонен номер, който разговор се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочено е също, че при кандидатстване ответникът е посочил телефонен номер: *** и имейл: **** Активиращият код е 2325.
Твърди се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответникът е предоставил снимките. Предоставен е и видеозапис по повод сключването на договора за кредит. Също така от приложена справка от сайта на МВР е видно, че личната карта е 1 активна. Следователно по повод на същата не би следвало да е извършено престъпление.
Така описаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 700 лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на каса на „Изи пей“ АД. Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора вземането за главница в размер на 700.00 лв. е дължимо на 6 вноски, от които 5 са в размер на 116.67 лв. и 6-та вноска в размер 116.65 лв. за период 08.11.2023 г. - 06.04.2024 г.
Твърди се, че от страна на ответника няма плащания за главницата и цялото вземане е падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. При изплащане на вноските по кредита, ответникът е трябвало да преведе освен дължимата главница, също така и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора лихвеният процент е в размер па 40.15 %.
Твърди се, че от страна на ответника няма плащания за договорната лихва, поради което претендира договорна/ възнаградителна лихва за периода 09.10.2023 г. до 06.04.2024 г. в размер на 80.76 лева.
Твърди се, че кредитът е изцяло падежирал на дата 06.04.2024г., което е датата на последната дължима вноска по погасителен план и същият не е погасен.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Ф. О. З., че същият дължи на „И.Ф.“ ЕООД, сумата от 822.64 лева, от които: 700.00 лева главница по предоставен кредит; 80.76 лева претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 09.10.2023 г. до 06.04.2024 г. и 41.88 лв. лихва/обезщетение за забава за период от датата на забавата от 06.04.2024 г. до 09.08.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за което вземане има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 559/ 2024г. на Районен съд - Луковит.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира следното:
Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С определение № 133 по реда на чл. 140 ГПК, постановено в закрито заседание на 24.04.2025 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно заседание. В първото по делото съдебно заседание, ответникът е редовно призован, но не се явява, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозирана е молба от юрк. А.Г. като пълномощник на ищеца в която моли да бъде даден ход в отсъствие на ищеца.
Отправя молба за постановяване на решение, с което да бъде уважен искът и признато за установено, че ответникът дължи на И.Ф. ЕООД описаните в исковата молба суми.
Отправена в също и молба в случай, че са налице условията на чл. 238 - чл. 239 ГПК да се постанови неприсъствено решение с което да се уважи изцяло предявеният иск.
От приложеното ч.гр.д. № 559/ 2024 г. на Районен съд - Луковит е видно, че на дата 12.09.2024 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за процесните суми – главница от 700,00 лева, по договор за кредит № 456908/ 09.10.2023 г.; 80,76 лева представляваща договорна лихва за периода от 2
09.10.2023 г. до 06.04.2024 г.; 41,88 лева представляваща лихва за забава от 06.04.2024 г. до 09.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изпащане на вземането, както и сумата от 71.25 лева представляващи разноски, направени в заповедното производство, за което е издадена заповед за изпълнение.
За претендираното вземане е издадена заповед № 458 от 03.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С Разпореждане на съда № 45 от 10.01.2025 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради връчване на заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
На основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно да са налице процесуалните предпоставки за постановяването му.
За да приеме, че така предявеният иск е вероятно основателен по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства: Договор за предоставяно на кредит от разстояние № 456908 от 09.10.2023г.; Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние; Платежни нареждания за извършени плащания от страна на „И.Ф.“ ЕООД; Кореспонденция по повод сключване на сключване на договор за кредит от разстояние; Дискове със записани текстовете на договора за кредит и общите условия с доказателствената стойност на чл. 184 от ГПК, ведно с имейлите и преписка по кредита; Видеозапис по повод сключването на договора за кредит;
Лична карта, снимка на лична карта снимки; писмо с изх. № 2025050517008398/ 08.05.2025 г. от ИЗИПЕЙ, ведно с приложена справка за извършено плащане и разписка № **** от 10.10.2023г.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски, като съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество за заповедното производство в общ размер на 71.25 лева, а за исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 50.00 лева – платена държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Ф. О. З., ЕГН **********, с настоящ адрес в [заличен адрес по GDPR], ДЪЛЖИ н а „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес в [заличен адрес по GDPR], следните суми: 700.00 лева представляваща главница по договор за кредит № 456908/ 09.10.2023 г.; 80,76 лева представляваща договорна/ възнаградителна лихва, за периода от 09.10.2023 г. до 06.04.2024 г.; 41,88 лева представляваща законна лихва, за период от 06.04.2024 г. до 09.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.09.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ф. О. З. с горепосочената самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на „И.Ф.“ ЕООД с ЕИК ******, сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата в размер на 71,25 /седемдесет и един лева и 25 ст./ лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО се постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4