Решение № 78 от 07.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20222120202980 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран със жалба от М. С. Б. против наказателно постановление № НП 3692/15.10.2021 г. на зам. кмет на Община Бургас, упълномощен със Заповед №416/26.02.2008 г., с което на основание чл. 53 вр.чл.27 ЗАНН и чл.189, ал.12 и чл.188 вр. чл.178е ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 50 лв. за нарушение на чл.15, ал.7 ЗДвП.

В жалбата се съдържат декларативно поднесени доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като издадено в разрез с административнопроизводствените правила и материалния закон.

Систематизираният преглед на оплакванията в жалбата, обективиращи несъгласие с описаната в обжалваното наказателно постановление фактология, сочат на възражения относно същностното предназначение на мястото на инкриминираното паркиране, което според субективните възприятия на жалбоподателя не представлява детска площадка, респ. липсата на поставена ограничителна или забранителна табела, което препятства формирането на съзнателна представа относно характеристиките на територията, като попадаща в обхвата на чл.15, ал.7 ЗДвП. Приложил е и направени снимки с мобилния си телефон на мястото на което е паркирал на процесната дата.

Според защитните доводи неправилно АНО е пренебрегнал фактът, че нарушението е извършено за първи път и не е обсъдил предпоставките на чл.28 ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен.

В о.с.з.жалбоподателят, редовно призован, се явява, като настоява за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Административно –наказващият орган,редовно призован не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, отчитайки доводите и възраженията в жалбата и прилагайки правилата на формалната и аргументативна логика, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок видно от приложените на л.11 доказателства относно връчването на НП на жалбоподателя на 1

02.08.2022г. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С АУАН бланков № 0104643/04.10.2018 г. съставен на жалбоподателя в условията на чл.40, ал.1 ЗАНН от К. В. Ц. –гл.специалист при Община Бургас и в присъствието на Н. В. Т. и Р.Ж.Е. – свидетели при съставянето на акта за това, че на 04.10.2021 г. около 11. 55 часа в гр.Бургас, М. Б. като водач на МПС с рег. №***, марка „Мерцедес“, с цвят кафяв металик, лична собственост е паркирал на детска площадка в к-с „С.“ зад плувен басейн „А“ – място,което е извън определените за паркиране места, с което е допуснато нарушение на чл.15, ал.7 ЗДвП. Нарушителят- жалбоподател е подписал АУАН с възражения, почиващи на твърденията,че паркирането е извършено на паркинг в непосредствена близост до детска площадка, при липса на обозначителни табели за забранено влизане и паркиране.

Видно от материалите по преписката, жалбоподателят се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44, ал.1 ЗАНН,и е предоставил писмени възражения, които по своята смислово-информационна насоченост преповтарят материализираните в самия АУАН възражения.Допълнено е,че върху асфалтовата настилка бил поставен временен, преместваем кош за баскетбол, което не превръща същата в детска площадка.

Наказващият орган възприел изцяло фактическото описание и обективните и субективни съдържателни характеристики на елементите от инкриминираното нарушение, установено от контролния орган и издал атакуваното наказателно постановление, реализиращо административнонаказателната отговорност на нарушителя за нарушение с идентична правна квалификация – чл.15, ал.7 ЗДвП.

Описаната по-горе фактическа обстановка намира своята безспорна доказателствена обезпеченост и несъмнена установеност в приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.

Писмените доказателства се намират в единна логическа верига и се потвърждават от събраните при разпита на актосъставителя гласни доказателствени средства, които са еднопосочни, изчерпателни и в пълнота поддържат и потвърждават обстоятелствата от изградената с административнонаказателното обвинение фактическа теза. Посочва се, че нарушението е констатирано в самия парк и в неговите подходи е имало знаци, указващи наличието на пешеходна зона.

В приложеното официално писмо с вх. № 3803/30.01.2023 г. на Директор на Дирекция „Устройство на територията“, Община Бургас е очертано, че съгласно действащия ПУППРЗ, одобрен със Заповед №263/29.09.2015г. на Директор Дирекция „Строителство“ при Община Бургас, действал към 04.10.2021 г., УПИ I-429, кв.56 по плана на ж.к. „С.“, гр.

Бургас е отреден за „спортен комплекс, благоустрояване и ТП“,с предвидено ново застрояване, като към момента в имота е изграден и въведен в експлоатация обект „Спортен комплекс-етапно строителство“. Посочено е, че към 04.10.2022 г. няма поставени пътни знаци, ограничаващи навлизането в територията на парк „С.“ и терена зад плувен басейн „А“.

Предоставените със жалбата снимки, извършени с мобилен телефон, на които бе извършен оглед в о.с.з. на 06.02.2023 г. представляват веществено доказателство, но същите не могат да послужат като рационално средство за защита и доказателствено обосноваване тезата на жалбоподателя.

При съвкупната преценка и интерпретация на събрания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение във факта на извършеното нарушение, механизъм и авторство, отчитайки показанията на актосъставителя и индиректно извеждащите се от възприетия подход на обжалване, както и позиция на наказания субект, поддържана в о.с.з.,който не отрича, че именно той е паркирал процесното превозното средство на обозначените в АУАН и НП дата и място. При огледа на снимките жалбоподателят е дал обяснения,че зад паркирания от него автомобил е разположен подвижен баскетболен кош, във вр.с който декларира осведомеността си за провеждано спортно състезание. Очертава и възприятията си,че на снимка на стр.8 в посока ж.п. прелеза е бил поставен забранителен знак,указващ наличие на пешеходна зона 2

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От гледище на предписанията в нормативния регламент на чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и обвързващите разяснения в т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС съдът извършва цялостен и независим контрол върху законосъобразността на атакуваното наказателно постановление като не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение пълноценното изпълнение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност по арг. на чл.167, ал.2, т.1 ЗДвП и Заповед №1453/15.06.2015г. за актосъставителя и по арг. на чл.189, ал.12 ЗДвП и Заповед №416/26.02.2008 г.на кмета на Община Бургас за АНО. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са всички срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН, като с изискуемата се от закона прецизност контролният орган и АНО са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е обективно реализирано и персоналното участие на жалбоподателя.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 178е ЗДвП, като му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 15, ал.

7 ЗДвП, която забранява паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

По отношение на нарушението по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП в АУАН и НП е налице пълнота в словесното описание на възведеното административно обвинение, доколкото актосъставителят и наказващият орган изрично са отбелязали обстоятелството, че в процесния случай превозно средство е било паркирано на детска площадка,в жк „С.“, зад плувен басейн „А“ и извън определените за паркиране места.Не е налице спор по делото, че л. а., управляван от жалбоподателя на процесната дата е бил спрян – паркиран на детската площадка в к-с „С.“ зад плувен басейн „А“, посочена в АУАН и НП.

В настоящия случай от разпита на св. Ц. и обясненията на самия жалбоподател се установява по безспорен начин, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил паркиран на посоченото в АУАН и НП място, доколкото св. Ц. е категоричен, че е възприел паркирания на посоченото място автомобил в отсъствие на собственик или водач, който по –късно се е появил и легитимирал като жалбоподателя М. Б.. Не е спорно по делото и,че детската площадка, с конкретно прецизиране на пространствените предели на нарушението в АУАН и НП е част от парк, като в тази връзка съдът цени показанията на свидетеля Ц.,обясненията на жалбоподателя за наличие на баскетболен кош, за организирани състезания, и писмото от Директор на Дирекция „Устройство на територията“, съобр. което описаният терен в к-с „С.“ зад плувен басейн „А“ попада в границите на УПИ I-429, кв.56 по плана на ж.к. „С.“, гр. Бургас,като към момента в имота е изграден и въведен в експлоатация обект „Спортен комплекс-етапно строителство“. От съдържанието на писмото и показанията на св.Ц. става ясно и,че теренът е част от територията на парк „С.“.

Защитните възражения на жалбоподателя са ориентирани към обосноваване на обективна материалноправна несъставомерност на нарушението предвид липсата на поставени ограничителни или забранителни знаци до мястото на нарушението, но това възражение е на практика изкуствено адаптирано към предмета на спора предвид нормативното предписание на чл.15, ал.7 ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда две отделни форми на изпълнително деяние –навлизане или паркиране в паркове, градини, детски площадки извън обозначените за това места. Т.е. законодателят е конструирал правната рамка определяща 3 състава на това нарушение чрез особен обективен конститутивен критерий, като е указал,че за довършването на нарушението е достатъчно навлизането/паркирането да се осъществи извън изрично обозначените за това места, т.е. без да е налице изрично сигнализирано със знак разрешение за паркиране. Няма данни и не се твърди от жалбоподателя, мястото, на което е бил паркирал, да е било обозначено за това. Спорният момент, с оглед наведените във въззивната жалба доводи, е дали мястото, на което е било паркирано МПС, попада в обхвата на забранените с приетата за нарушена норма места за паркиране. В тази връзка БРС счита за достатъчно по своя доказателствен интензитет, достоверност и надеждност с оглед качеството на официален документ писмото от Директор на Дирекция „Устройство на територията“, установяващо че мястото на нарушението представлява „Спортен комплексетапно строителство“, или притежава аналогични по обществената си функция и градоустройствено предназначение признаци с понятието „детска площадка“ по см. чл.15, ал.7 ЗДвП, чието предназначение не е за паркиране на автомобили. Съгласно ЗДвП не е необходимо парковете и детските площадки да бъдат специално обозначени по някакъв начин.