Решение № 649 от 20.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501134 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435 от ГПК, образувано по жалба на М. Т. К. в качеството му на ЕТ с фирма „ М. К. – *** „ , ЕИК *** - длъжник по и.д. № *** по описа на ЧСИ К. П., с район на действие ПдОС, против Разпореждане № 18 466/21.02.2024г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433,ал.1, т.8 от ГПК и са му възложени такси и разноски по изпълнителното дело.

В жалбата се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно. Твърди се, че на 19.11.2021г. е постъпило искане от взискателя за прекратяване на изпълнителното производство след заплащане от длъжника на дължимите такси и разноски. Съдебният изпълнител на 11.12.2023г. изпратил до длъжника призовка за принудително изпълнение и наложил запор върху трудовото му възнаграждение. Твърди, че от датата на постъпване на искането на взискателя за прекратяване на производството до налагането на запора е изминал период от повече от две години, поради което и изпълнителното производство е прекратено по право на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Отделно счита, че в разпореждането е посочено твърде общо, че в рамките на изпълнителния процес не е настъпвала перемпция, като настоява че такава е настъпвала многократно. Оспорва и изводите на съдебния изпълнител за дължимост на разноски по изпълнението, като се позовава на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, т.к. искането на взискателя за прекратяване на производството не е поради извършено плащане на дълга, а поради погасяване на вземането по давност. Поради това счита, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено без да му бъдат възлагани такси и разноски. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на прекратяване на изпълнителното дело.

Ответните страни Община А., първоначален взискател и ТД на НАП, не са подали отговор.

Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Поддържа, че съдебният изпълнител е предприемал своевременно действия, във връзка с 1 овластяването си по чл.18 от ЗЧСИ, за принудително събиране на дълга, като с тях е прекъсван многократно срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Твърди, че и след постъпване на молбата на взискателя за прекратяване на производството са останали задължения за разноски, поради което и липсват основания за прекратяване на делото. Подробно описва дължимите такси и разноски, които са за сметка на длъжника. Пледира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът установи следното:

Жалбата е допустима - в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване от длъжника акт на съдебния изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК.

Разгледана по същество е основателна.

От приложеното в препис изпълнително дело № *** г. се установява, че същото е образувано на 14.10.2010 г. по молба на Община А. за събиране на задължения на М. Т. К. в качеството му на ЕТ М. К.-*** към общината, удостоверени с Акт за установяване на публични задължения по декларация № *** г., възложени за събиране на ЧСИ с Акт за възлагане № *** г..

На 11.02. 2011 г. са наложени запори на вземанията на длъжника към трети лица – Банка ДСК ЕАД, Юробанк и Еф Джи България АД, Прокредит Банк България АД, Първа Инвестиционна Банка АД. На 19.01.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. К. в „ *** „ ООД. На 28.04.2017 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника в ***за 12.07.2017 г.. На 21.03.2019 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника в *** – за 25.04.2019 г.. На 18.01.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в *** ЕООД. На 16.03.2021 г. е постъпила молба от взискателя Община А. за възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.

На 19.11.2021 г. от взискателя Община А. е постъпила Декларация, с която уведомява ЧСИ, че задълженията на ЕТ „ М. К. – *** „ към общината по Акта за установяване на задължение по декларация № *** г. / т.е. процесните задължения / са свалени изцяло от облог като недължими на основание Протокол № *** г. за погасяването им по давност съгласно чл. 171 ал. 1 от ДОПК, с оглед което не възразяват изпълнителното дело да се прекрати в случай, че длъжникът заплати всички дължими се по него такси и разноски.

На 11.12.2023 г. ЧСИ е изпратил до длъжника призовка за принудително изпълнение, с която го уведомява за наложен на същата дата Запор на вземането му за трудовото му възнаграждение към Т.М. ЕООД за вземанията на взискателя Община А. по Акта за установяване на задължение по декларация № *** г. в размер на 1 224,92 лв. – главница и лихва, както и за разноски по изпълнението в размер на 565, 83 лева.

На 29.12.2023 г. от длъжника е постъпила молба за прекратяване на изп.дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия по него повече от две години, както и че не дължи разноски по същото по арг. на чл. 79 ал. 1 т.1 от ГПК.

На молбата ЧСИ е отговорил с обжалваното Разпореждане № 18 466/21.02.2024 г., като е оставил молбата за прекратяване на делото без уважение и е възложил на длъжника разноски по изпълнението в размер на 438, 75 лева.

Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за издръжка.

Перемпцията настъпва по силата на закона / чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК / без да е необходим акт на съдебния изпълнител - т.е. за настъпване на прекратяването е достатъчно да е изтекъл двугодишния срок от последното изпълнително действие без в този срок да е поискано 2 и/или извършено друго такова. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, срокът се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността - както и срока по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С оглед тези разяснения и установената в случая фактическа обстановка се налага извод, че срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изп.дело № е перемирано / прекратено по право / още на 12.02.2013 г., т.к. на 11.02.2013 г. е изтекъл двугодишен срок от наложените запори върху вземанията на длъжника към горепосочените трети лица /банки/, а следващото изпълнително действие / наложен на 15.01.2015 г. запор върху трудовото възнаграждение на М. К. в „ *** „ ООД / е след този срок. Независимо от това, прави впечатление, че е налице още един двугодишен срок, през който не са предприемани никакви действия, които да имат суспенсивен ефект по отношение на процесуалната давност. Така в периода 16.03.2021 г. / когато взискателят е възложил на съдебния изпълнител събиране на процесните вземания на основание чл. 18 от ЗЧСИ / до 11.12.2023г. / когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от Т.М. ЕООД / отново е налице период поголям от две години, през който не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение. Следователно, дори и да се приеме, че делото не е перемирано през 2013г., то същото е перемирано на 17.03.2023г., в резултат на изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, считано от 17.03.2021 г.. В този смисъл отказът на съдебният изпълнител да обяви прекратяване на изпълнителното производство се явява неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен. По прекратеното по право изпълнително производство не се дължат такси и разноски от длъжника по арг. на разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя изцяло Разпореждане № 18 466/21.02.2024г., пост. по и.д. № *** по описа на ЧСИ К. П., с район на действие ПдОС - с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнението ЕТ М. К.-*** - М. Т. К., ЕИК *** за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433,ал.1, т.8 от ГПК, и са възложени на ЕТ М. К.-*** - М. Т. К., ЕИК *** такси и разноски по изпълнителното дело и Връща делото на съдебния изпълнител за издаване на постановление за прекратяване на производството на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4