Протокол № 1871 от 16.10.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1871 гр. Пазарджик, 16.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Л. Георгиев при участието на секретаря М. Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Л. Георгиев Гражданско дело № 20265220102572 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът И. Л. Г., редовно призован, не се явява лично, за нея се явява адв. Д., редовно упълномощена да го представлява с пълномощно приложено по делото.

Ответното дружество ..................... АД, редовно призована чрез ССЕВ, представлявана от П. Д. и М. Д., за тях се явява юрк. Г., редовно упълномощена да ги представлява с пълномощно приложено по делото.

Явява се вещото лице д-р Б. Х. П., редовно призован.

Вещото лице инж. В. Д. Ф., редовно призован, не се явява.

Свидетелят К. Г. К., нередовно призована, не се явява. Призовката, която е била адресирана до нея е изпратена до .................................., но същата не е била получена от свидетелят К.. По данни на кмета М. на .................... е отбелязано, че лицето работи и живее в Германия, като в кметството на населеното място не разполагат с телефона и адреса на лицето в Германия, на който свидетелят да бъде призована.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.

ЮРИСКОНСУЛТ Г.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на 1 делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Д.: Поддържаме исковата молба. Оспорвам отговора на ответното застрахователно дружество. Поддържам молбата, която съм депозирала на 28.09.2026 г., с която правя искане за увеличение на иска с 1500 евро или да ес счита за предявен за общата сума в размер на 4056,45 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2022 г. да окончателното изплащане на задължението, като съм представила платежен документ за внесена Държавна такса върху така заявената сума.

ЮРИСКОНСУЛТ Г.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения отговор. Нямам възражение срещу направеното изменение на размера на иска, доколкото са налице законовите предпоставки за това.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба от ищеца, чрез адв. Д. с вх. № 26738/28.09.2026 г., с която на основание чл.214. ал.1 от ГПК, мори съда да допусне изменение на предявения иск за неимуществени вреди, претендирани от И. Л. Г. (търпени от него болки и страдания от причинените травматични увреди, стрес и страх, следствие на процесното ПТП, настъпило на 05.01.2022г. по вина на водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника), чрез неговото увеличение със сумата от 1500 (хиляда и петстотин) евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която е уведомено ответното застрахователно дружество от увреденото лице 11.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението или искът да се счита за предявен за общата сума от 4056.45 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Приложено изпращат заплатен депозит за изготвяне на съдебно- медицинска експертиза и съдебно- автотехническа експертиза, както и за внесена Държавна такса.

СЪДЪТ след като се запозна с подадената молба и със становището на ответната страна счита, че така подадената молба е допустима и основателна и като такава следва са се уважи. Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 от 2

ГПК, до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, ищецът би могъл да измени само размерът на предявения иск, какъвто е и настоящия случай.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че следва да уважи подадената молба, като допусне исканото изменение в размера на предявения иск съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК, още повече, че ответната страна в настоящото съдебно заседание заяви, че няма възражение и е запозната с така подадената молба.

Воден от горното и на основание чл.214, ал.1 от ГПК, Съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение в размера на предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, като същият следва счита предявен за сумата от 4056,45 евро, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, вместо претендираната с петитума на исковата молба сума от 2556,45 евро.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. Д.: Ние предявихме пред тях претенцията, даже повторно, но нямаше отговор от тяхна страна.

ЮРИСКОНСУЛТ Г.: Считам, че няма как да постигнем спогодба.

Спогодба не беше постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД от И. Л. Г., чрез процесуален представител адв. Д., с която сочи, че на 05.01.2022 г. около 17.00 часа в гр. Септември, обл. Пазарджик, на кръстовището на ул. ............................ водачът К. К. на лек автомобил марка *****, модел ***** с рег. № *******, при движение по ул. .................. в посока към кръстовището с ул. ................, при наличие на знак Б2 не спира и не изпълнява зазадължението си да пропусне движещите се по път с предимство и блъска с предната си част, движещия се по пътя с предимство лек автомобил ********** с рег. № ................., управляван от водача И. Г.. Настъпва ПТП с пострадали лица и материални щети. По случая е съставен Констаивен 3 протокол за ПТП № 340р-220от 05.01.2022г., а срещу виновния водач К. е издаден и АУАН серия АД с бл. № 221127, на основание чл. 50, ал. 2 от ЗДвП.

Сочи се, че следствие на катастрофата, е пострадал водача И. Л. Г., който е откаран в МБАЛ Пазарджик в увредено общо състояние. След проведени прегледи и направени изследвания, пострадалият е пострадалият е освободен за домашно лечение. В резултат на ПТП, той е получила следните увреждания:

- Контузия на главата. По кожата на окосмената част на главата в дясно темеено е установено охлузване с размери 5x3.5 см., с кървене. По кожата на лявата теменна област е установено охлузване на кожата с размери 4х2см., причинило кървене и зараснало с коричка над нивото на останалата кожа.

Охлузване на челото в дясно с размери 1x1 см., покрито с коричка;

- Контузия на лявтото рамо, причинлиа силни болки, страдания и ограничени движения на крайника на пострадалия за период около 1 месец.

Установено е наличие по кожата на горната повръхност на лявото рамо синкаво кръвонасядане и група драскотини, всички с дължина до 2см., в участък с общ размер от 5хЗсм;

- Контузия на левия лакът, върху който се установява синкаво кръвонасядане с размери 8х6см с охлузване и разкъсно-контузна рана сред него с дължина Зсм, със зачервени и секретиращи ръбове. От тази травма, пострадалият изпитва силни болки и ограничени движения на крайника за период около 1 месец и половина след катастрофата;

- Контузия на дясната длан и пръстите на дясната ръка. По кожата нагърба на дясната длан и пръстите се установяват множество драскотини, охлузвания и прорезни рани от стъкла. От тези травми, пострадалият изпитва силни болки в дясната ръка, ограничени са движенията й до невъзможност да извършва финни движения през първи месец и половина до зрастване на раните. През първия месе, от някои от прорезните рани, пострадалият изкарвал стъкалца. И. е десничар и тези травми по дяснта ръка значително затрудняват извършване на редица дейности от битово естество и налагат използването на чужда помощ. През първия месец, раните не е следвало да се мокрят и това е създало допълнителните трудности и ограничения от битов характер на пострадалия мъж.

Отоци и кръвонасядания, натъртвания по цялото тяло.

4

След прегледите в болничното заведение, лечението на И. Г. продължило в домашни условия. Към настоящия момент, той продължавал да изпитва спорадични силни болки в областта на лявата ръка и дясната длан.

След катастрофата, през първия месец, той бил силно притеснен, изнервен, не можел да спи нощем, сънувал кошмара на катастрофата, не се чувствал добре нито физически, нито емоционално. Той се затварял в себе си, мислил и говорил само за тази момент на катастрофата. Притеснявал се да шофира и да се вози в автомобил и до настоящият момент. Преди момента на катастрофата, той бил млад енергичен, работещ мъж, със забързан ритъм на живот, издържал семейството си. След катастрофата, при него се появили лоши, натрапчиви, депресивни мисли и сънища, свързани с катастрофата и това, че е могъл да загине, които мислите и сънищата все още не спирали. В резултат на претърпяното пътнотранспортно произшествие, са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания на И. Г. от получените телесни увреждания. В случая съществува пряка причинно- следствена връзка между деянието на виновния водача и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди на пострадалия Г..

Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП, за виновните водачи на лек автомобил марка ************, с per. N ............ е налице валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ................ АД, валидна от 11.01.2021г. до 11.01.2022г. Тази застраховка покрива вредите, за които виновния водач К. отговаря, съгласно българското законодателство за причинените вреди на пострадалия И. Л. Г.. По тази причина, още на 11.01.2022г., пред ответното дружество е предявена претенция по доброволен ред от увреденото лице. По тази претенция са заплатени само нанесените имуществени вреди на лекия автомобил, управляван от И. Г.. На 05.12.2025г. отново отправили пред ответното дружество с молба с вх. № 12083/05.12.2025г. от името на увреденото лице с искане за произнасяне по предявената претенция и заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, като застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, но отговор и заплащане не последваха. Това обуславя правния интерес на доверителя му от завеждане на настоящето дело.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да ги призове на съд и след 5 като се убеди в основателността на претенцията, да постанови решение, по силата, на което да осъди ********** АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ........................, да заплати следните суми: 2556,45 евро (равностойността на 5 000 (пет хиляди) лева) - обезщетение за неимуществени вреди, търпени болки и страдания, причинени на И. Л. Г. с ЕГН **********, следствие на процесното ПТП, настъпило на 05.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на уведомлението на на урведеното лице до застрахователя и предявяване на застрахователна претенция по добровоелн ред от увреденото лице - 11.01.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В настоящото съдебно заседание, съдът с изрично определение е допуснал изменение в размера на предявения иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД за сумата от 4056,45 евро.

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ..................... АД, чрез юрисконсулт Г., с което се заявява, че оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача К. Г. К. при управлението на лек автомобил марка ******, модел *******, с per. № .............. Оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача К. Г. К.. Оспорва твърдението, че действията на водача К. Г. К. са допринесли за настъпване на произшествието, доколкото същата нито е имала възможност, нито е била длъжна да предвиди поведението на другия водач, както и да съобрази собствените си действия, за да избегне настъпването на удар помежду им.

Поддържа се, че вина за настъпване на транспортния инцидент има ищецът поради нарушение на правилата за движение по пътищата. Същият е управлявал превозното средство с превишена скорост, несъобразена е пътната обстановка, характера и интензивността на движението и не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, в нарушение на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП. Ищецът е продължил да се движи с несъобразена скорост и се е поставил в невъзможност да 6 предотврати транспортния инцидент, което поведение е единствена причина за настъпване на процесното произшествие, с което поведение е допуснал нарушение и на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Ищецът е създал предпоставките за настъпване на произшествието и е станал причина за осъществяването му.