Присъда № 4 от 06.02.2025, Районен съд - Бяла
- Съд
- Районен съд - Бяла
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 150/2024
- Вид
- Присъда № 4
- Подписан
- 06.02.2025
- В сила
- 25.06.2025
- Състав
- Атанас Василев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1, т.12 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.144, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 4 от 06.02.2025г. по НОХД № 150/2024г. по описа на Районен съд – Бяла
Районна прокуратура – Русе, ТО – Бяла, е внесла обвинителен акт срещу лицето Х.Б.М. от с.Ц, обл.Р., за това че: на 11.02.2024г. в с.Ц, обл.Р., по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда на Л.Г.А. от с.Ц, обл.Р., изразяваща се в охлузване и кръвонасядане по лицето, кръвонасядания на лява мишница, оток на четвърти пръст на дясната ръка, охлузване и кръвонасядане на ляво бедро и охлузвания на лява подбедрица, довели до болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.2 от НК; и на 11.02.2024г. в с.Ц, обл.Р., се заканил с убийство на Л.Г.А. от с.Ц, обл.Р., с думите „Ей сега отивам да взема лопатата и те убивам“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението и пледира за постановяването на осъдителна присъда по отношение на повдигнатите с обвинителния акт обвинения за извършени престъпления. Излагат се съображения, че деянията са доказани по безспорен и несъмнен начин, като се иска определяне на наказание около средния размер и за двете престъпления, предвид наличните отегчаващи обстоятелства – упоритост в умисъла, нанасянето на повече от един удар, избора на средство и извършването на две престъпления в условията на реална съвкупност. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, определеното общо наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок съобразно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия, адв. К., пледира за недоказаност на обвинението и иска от съда постановяване на оправдателна присъда. Излагат се подробни съображения по отношение състоянието и поведението на пострадалото лице преди и след инцидента, като се акцентира на това, че разпитаните по делото свидетели изнасят сведения за различна фактическа обстановка от тази описана в обвинителния акт. На следващо място, навежда доводи, че приетата по делото съдебномедицинска експертиза не дава категоричен отговор относно механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалото лице. Счита, че липсват доказателства обосноваващи, както от обективна, така и от субективна страна, извършването на престъплението по хулигански подбуди, тъй като е налице личен мотив свързан със събитията случили се по-рано същата вечер. Недоказано било и обвинението за отправена закана за убийство, тъй като същото се градило единствено на показанията на пострадалото лице.
Защитникът на подсъдимия, адв. Х., също пледира за постановяване на оправдателна присъда. Акцентира на това, че в обвинителния акт липсва голяма част от действителната фактическа обстановка, установена от показанията на свидетелите. Счита, че досъдебното производство е водено целенасочено срещу подсъдимия, като оставало мистерия, защо обвинението е насочено точно срещу подсъдимия при наличие на данни за три лица, които евентуално са нападнали пострадалия. Също посочва, че съдебномедицинската експертиза не установява с категоричност, че нанесените телесни увреждания на пострадалия са причинени именно с разказания инструмент лопата, за която органите на разследването не били положили никакви усилия да установят и приобщят като веществено доказателство.
Медицинското освидетелстване на пострадалото лице било извършено едва на 16.02.2024г., поради което не се доказва по несъмнен начин каквато и да е връзка между установените телесни увреждания и твърдените причинени телесни повреди пет дни по-рано. По отношение заканата с убийство счита, че липсва каквото и да било доказателство извън показанията на пострадалия, за когото съществува съмнение доколко е бил адекватен да я възприеме.
1
Подсъдимият Х.Б.М. отказва да дава обяснения, като в последната си дума към съда посочва, че е невинен и иска да бъде оправдан.
След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа обстановка:
Х.Б.М. е роден на ...г. в с.Ц, обл.Р., с адрес в с.Ц, обл.Р., ул.“К.и М.“ №., българско гражданство, средно образование, женен, строител в „П.“ с.Ц., неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
На 10.02.2024г. вечерта, подсъдимият празнувал рождения си ден в заведението на св.
М.А. в с.Ц, обл.Р., като поканил за празника си свои близки и приятели. Сред тях били жената, с която съжителства – св. С.П. и нейният син св. Т.И., св. К.М – брат на подсъдимия, св. А.М., св. С.С. и св. С.Б.. В заведението били и собствениците на заведението св. М.А., която основно била в кухнята и мъжът , който помагал в заведението, св. С.А..
В същата вечер, пострадалия Л.А. предложил на св. Б.А. да отидат в заведението с автомобила на пострадалия, като се разбрали Н. да управлява автомобила, за да може А. да употреби алкохол. В неустановен конкретен час, двамата пристигнали в заведението, като не били гости на тържеството. След като влезли, те били поканени от св. Б. да седнат при него на неговата маса, което и сторили. След като изпили няколко питиета, пострадалия А. решил да си ходи, тъй като бил вече уморен и почерпен, и казал на св. Н., че е време да си тръгват.
Ставайки от масата, А. извадил банкнота от 50 лева, която дал на св. Б. и му казал, да се почерпи, както и останалите посетители на заведението, след което със св. Н. излезли навън.
След тях излязъл подс. М., който започнал да се кара с пострадалия по повод на оставените пари. В същото време на св. Б. му станало неудобно затова, че А. платил сметката и тръгнал след него, за да му върне парите. Излизайки навън видял, че двамата се сдърпали и ги разделил, като казал на подсъдимия да си кара рождения ден. Навън бил излязъл и св. И., който разбрал, че А. ще си ходи и го помолил да го вземат и него с колата. Така тримата – постр. А., св. Н. и св. И., се качили в колата на пострадалия и си тръгнали. Стигнали до къщата на пострадалия и всички слезли от автомобила, като св. И. тръгнал да се прибира към домът си, пострадалия влязъл в къщата си, а св. Н., след като заключил колата, също влязъл в имота на А.. Св. Н. останал за кратко в дома на А., но последният започнал да се приготвя да си ляга, поради което Н. напуснал къщата и се прибрал в домът си.
Междувременно, подсъдимият и неговите гости продължили тържеството си в заведението. По различно време преди полунощ си тръгнали св. Б. и св. М. и така в заведението останали подсъдимият с брат си - св. М., св. П. и св. С.. Малко след полунощ заведението затворило и подсъдимият решил да отиде в дома на пострадалия, за да се разправи с него по повод на събитията от вечерта. Св. П. и св. С. го придружили и така тримата отишли в дома на пострадалия А. на ул.“Е.“ № .в с.Ц. обл.Р.. Подсъдимият се сдобил по неустановен начин с лопата за бетон с дървен сап, която носел при влизането в домът на пострадалия. Трите лица влезли в двора на къщата през незаключената пътна врата и се насочили към къщата. Св. С. отворил входната врата на къщата, която също била незаключена и влязъл в коридора. Викнал на пострадалия, който през това време вече си бил легнал и спял. Същият чул в просъница, че някой вика, като помислил, че е св. Н. и отговорил. Тогава видял, че в стаята влиза св. С., който му казал да излезе навън, за да поговорят. Пострадалия му отговорил, че няма да излезе и го приканил да напусне къщата му. В това време отвън стояли подсъдимият и св. П., които чували, че св. С. нещо разговаря с пострадалия А.. Тогава подсъдимият се ядосал и влязъл също в къщата. Св. П. взела една пръчка от двора и го последвала в имота. Двамата влезли в стаята и подсъдимият започнал да се кара с пострадалия, като последният бил изплашен от нахлуването на трите лица в спалнята му и продължавал да лежи на леглото. Същият отново започнал да настоява лицата да напуснат спалнята му, тогава подсъдимият го ударил с лопатата по главата, в областта на челото. Пострадалият А. започнал да вика за помощ, при което св. П. му казала да млъкне и го ударила с пръчката в долната част на левия крак, вследствие на което тя се счупила.
Пострадалият се извъртял на дясната си страна в леглото, като свил ръцете до тялото си, а подсъдимият му нанесъл още два удара с лопатата в областта на лявото рамо и лявото бедро, 2 при които наранил и четвъртия пръст на дясната му ръка. Св. С. се намесил, като спрял подсъдимия от нанасяне на други удари и взел лопатата от ръцете му. Въпреки това, подсъдимият нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия. Тогава св. С. дал лопатата на св. П. и казал да излезе навън, която го послушала и изкарала лопатата навън в двора. Св.
С. хванал подсъдимия под ръка и започнал да го дърпа, за да го изкара навън. В този момент подсъдимият казал на пострадалия „Ей сега отивам да взема лопатата и те убивам“ и излязъл от къщата. Същият взел лопатата от двора и отново влязъл вътре. В коридора св. С. го спрял и двамата излезли от къщата, след което трите лица напуснали имота на пострадалия. Последният останал да лежи, уплашен, че подсъдимият ще се върне с лопатата, както се бил заканил. След като видял, че никой повече не влиза в спалнята му, А. станал и погледнал през прозореца, за да види дали са напуснали имота му. Не видял никого в двора и решил да излезе и да се увери, че са си тръгнали. След това решил да се обади на тел.112, за да подаде сигнал за случилото се, но не си намирал телефона. Тъй като имал друг мобилен телефон, от него позвънил на своя номер и намерил телефона си хвърлен в двора. След това подал сигнал на тел.112 и на място бил изпратен полицейски екип в състав св. Л. и св. Д..
Пострадалият А. разказал на полицаите какво се е случило, като отказал да бъде викан екип на спешна помощ. След като му били снети обяснения, полицаите също напуснали имота.
На 16.02.2024г. пострадалия А. посетил отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Канев“ АД – гр.Русе, където бил освидетелстван относно вида, характера и механизма на получаване на телесните увреждания.
По делото била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на пострадалия А. са били причинени следните увреждания: охлузване и кръвонасядане по лицето, кръвонасядания на лява мишница, оток на четвърти пръст на дясната ръка, охлузване и кръвонасядане на ляво бедро и охлузвания на лява подбедрица. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 11.02.2024г. по начин описан в представените свидетелски показания. При тези данни, установените увреждания следва да бъдат преценявани по медико-биологичния признак – болка и страдание.
В хода на разследването били изготвени технически експертизи, чрез които били възпроизведени кадри от видеонаблюдение в дома на пострадалото лице, както и записи на проведена гласова комуникация между Център 112 и пострадалия А..
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. С оглед разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, съдът излага следните съображения:
За да достигне до извод за виновността на подсъдимия и след извършения анализ на доказателствената съвкупност, съдът кредитира с доверие показанията на пострадалия Л.А., св. Б.А., св. С.Б., св. М.А., св. С.А., св. Т.И., св. Л.Л., св. Т. Д. и частично показанията на св.
А.М., св. С.С. и св. С.П.. В своята съвкупност, ведно с писмените доказателства по делото, те изясняват в пълнота установената от съда фактическа обстановка по делото и сочат на категоричния извод за извършените от подсъдимия престъпления. От друга страна, в показанията на св. К.М и в голямата си част, тези на св. С.П. и св. С.С., се излагат твърдения за събития, случили се във времето между напускане на заведението от подсъдимия и отиването им в дома на пострадалия. Съдът не дава вяра на показанията на тези свидетели, поради което и като основен аргумент в защитната теза, следва да даде отговор в мотивите си.