Решение № 2017 от 04.12.2017, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 04.12.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7999 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл.28, ал. 1 вр. чл.30, ал.1, и чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗакрДт от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен обективираща искане както за прекратяване на настаняването на детето а.- Н. Н.С., с ЕГН ********** в социалната услуга резидентен тип „Кризисен център за жени и деца, преживели насилие „Отворена врата“ гр. Плевен, така и за вземане на мярка – настаняване и отглеждане на детето в социалната услуга – резидентен тип – Център за настаняване от семеен тип „Приятели“ *** за срок от две години или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от датата на настаняване на детето по административен ред.

В молбата се излага, че с решение № 935/05.06.2017 г по гр.д. № 2677/2017 г по описа на PC Плевен спрямо малолетната А.Н.С. ЕГН ********** е предприета мярка за закрила чрез настаняването й за отглеждане в социалната услуга резидентен тип „Кризисен център ”Отворена врата” гр.Плевен за срок от шест месеца, считано от настаняването му -07.03.2017 г. Сочи се, че предвид изтичащият срок на предоставената закрила на детето и необходимостта от вземане на решение за бъдещето отглеждане и възпитание му с оглед неговият „най-добър” интерес е извършено ново социално проучване, при което са установено, че майката на подрастващата а-н С. е Д.Н.С. ЕГН **********, която я е осиновила. Твърди се, че от 2015 г. детето започнало да демонстрира манипулативно, предизвикателно и проблемно поведение, което било съпроводено с множество конфликт между него и родителя и бягства от вкъщи. Твърди се, че по този начин детето поставяло в риск живота и здравето си, поради което майката се обърнала за съдействие към различни специалисти психолози, социални работници, чиято намеса не довела до позитивен резултат в поведението на момичето. Сочи се, че във връзка с променливото й поведение и психическата нестабилност на А. е извършен преглед от психиатър при „Клиника по детско-юношеска психиатрия –София, при който преглед й е поставена диагноза ”Разстройство на привързаността, дезинхибиторин тип. Разстройство с дефицит на вниманието”, за което й е предписана и съответната медикаментозна терапия. Твърди се, че въпреки това конфликтите вкъщи зачестяват, поради което и момичето бягало от тази среда, като по повод на токова бягство детето се е обърнало за закрила към ОЗД при ДСП Младост, тъй като нежелаело повече да живее с майка си. Излага се, че компетентният орган, без да изследва в дълбочина причините и възможностите за подкрепа в този случай, незабавно е предприел действия като е извел детето и го е настанил във възможно най-отдалечената социалната услуга „Кризисен център ’’Отворена врата” гр.Плевен, където на детето са осигурени основните жизнени потребности, сигурност и безопасност, записана е на училище, където да продължи образованието си, предоставен и е регулярен достъп до психологическа помощ и подкрепа. Твърди се, че въпреки това момичето продължавало да има чести агресивни прояви спрямо останалите потребители и персонала на центъра, съпроводени с разрушителност, а понякога та се и самонаранявало, ставало раздразнително и яростно без причина, заплашвало, крещяло, хапело, плюело, ритало, чупило прозорци и имущество на услугата. Сочи се, че предвид на това и хиператкитвно поведение на детето са извършвани множество прегледи при детски психиатър д-р А. и от детски невролог д-р Х., при които прегледи е потвърдена диагнозата на детето и е назначена терапия, която впоследствие при всеки преглед е изменяна. Твърди се, че въпреки това, съществена промяна в поведението на момичето не се отчитала, като видно от изготвената й психологическа оценка от психолог при КЦ Плевен подрастващата е емоционално нестабилна. Излага се, че при А - Н се наблюдавало гняв, плач, раздразнителност и ярост без видима причина, като впоследствие настъпвала внезапна промяна на настроението й. Сочи се, че понякога детето било контактно, имало потребност да общува с хората и била общителна, но тези й настроения бързо преминавали в затвореност и промяна на настроението. Твърди се, че А - Н се чувствала отхвърлена в повечето взаимоотношения и групи, в които взимала участие. Сочи се, че детето е с отслабен самоконтрол над действията си, трудно създавало приятелства, показвала крайна несигурност, отдръпване, отчуждение, депресия, неадекватност, смачкано его, безпокойство, тревожност и автоеграсия. Излага се, че в този случай заключението на психолога е, че при А - Н се наблюдава чувство на зависимост и силна потребност от персонално внимание. Излага се, че детето няма резервираност и персонални прегради в общуването, изпитва потребност от сигурност и повече емоционално топлина, като едновременно с това е с висок праг на чувствителност, несигурна и изпитваща страх от изоставяне. Твърди се, че понататъшния престой на момичето в ограничаващата среда на Кризисния център в гр.Плевен не би допринесъл с нищо за нейното правилно и нормално развитие, като в тази връзка ОЗД при ДСП Плевен е поискал доклад и становище от ДСП Младост София относно нагласите и възможностите на родителя да поеме грижите за малолетната.

Излага се, че в с писмо с изх.№СЛ/Д-ЕН/447-036/01.09.17г на директора на ДСП Младост София се посочва, че при последното гостуване на момичето в семейната среда на майката във вилата им в гр.Костенец за периода от 07.08.2017 г. до 21.08.2017г А. отново е имала девиантно поведение, не желаела да се прибира вкъщи, искала да избяга, защото не считала г-жа С. за нейна майка, като заявявала, че ще търси биологичната си такава, просела, лъжела, демонстрирала силна заинтересованост към представители на противоположения пол с предпочитания за по-възрастни мъже. Твърди се, че майката не се чувства подготвена да се справи с поведението на дъщеря си, въпреки че ползвала социална услуга при „Център за обществена подкрепа” Сдружение „SOS Детски селища България” за оценка и повишаване на родителския и капацитет и с нея работил екип от специалисти. Твърди се, че майката на детето е подала изрично заявление до директора на ДСП Плевен с вх.№ СЛ/Д-ЕН/447-038/04.09.17г., в което е отправила искане мярката за закрила спрямо дъщеря й да бъде продължена като се запази опцията за поддържане на лични контакти с детето й. Излага се, че за осигуряване на „най-добрия интерес” на подрастващата А - Н и за поддържане на по-близък контакт родител - дете, молителят е поискал съдействие от Регионалните дирекции за социално подпомагане София Град и София Област за издирване и осигуряване на място за момичето в социална услуга резидентен тип „Център за настаняване от семеен тип” на територията на София град и Област, но че в отговор получили, че запознаване с индивидуалния профил на а-н в ЦНСТ-тата в гр.София и София Област нямало свободно място. Поради изложеното счита, че А. е „дете в риск” по смисъла на параграф 1, т.11, б. „А” и б.В” от ДР на ЗЗДет, тъй като продължавало да е без родителска грижа, нямало желаещи близки и роднини да се грижат за нея „както и подходящо професионално приемно семейство“, поради което и с оглед на необходимостта от продължаване на корекционото въздействие от психо-социална работа, и не на последно място нежеланието на детето да живее при майката, е било необходимо предприемане на друга мярка за закрила съобразена с неговата възраст и индивидуална потребност-настаняване в социалната услуга ЦНСТ. Сочи се, че Със заповед № ЗД/Д-ЕН 269/07.09.2017 г на директора на ДСП Плевен малолетното дете А - Н е настанена временно по административен ред в социалната услуга резидентен тип ЦНСТ ***, където са й предоставени условия максимално близки до семейните. Сочи се, че там й се осигурява индивидуална грижа и внимание, а също така и работа с необходимите съобразно потребностите му специалисти - социален работник, психолог и възпитател. Поради изложеното се отправя искане до съда депозирана молба да бъде уважена.

В открито съдебно заседание

Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен, чрез ю.к. В. моли съда да уважи молбата. Сочи, че детето е емоционално несигурно, имащо нужда от майчина любов и топлина. Твърди, че към настоящият момент ДСП Плевен е направило всичко възможно детето да бъде настанено по – близо до майка си, но че това е невъзможно. Излага, че работата с психолозите не следва да бъде само с детето, но й с майката. Твърди, че настаняването на детето в ЦНСТ –то към момента е най – доброто за него.

В проведеното по делото о.с.з. назначения особен представител на детето а-н – адв. В. моли съда да уважи молбата. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно са се установили опасенията на майката дали тя може да се справи с особеностите в поведението на детето. Сочи, че в специализираната институция детето ще може да работи с психолог, както и, че ще бъдат задоволени потребностите му. Счита, че доколкото в тази среда са намалели случаите на агресия от страна на детето, то същата е в най – добър интерес на детето.

Майката на детето – Д.Н.С. моли съда да уважи молбата. Твърди, че към настоящия момент не се противопоставя детето да бъде настанено в специализирана институция, въпреки че заявява желание то да е по – близо до нея. Сочи, че въпреки, че й е мъчно за детето е уважила желанието му.

Твърди, че между нея и дъщеря й няма проблеми в общуването, като обяснява, че тя е с дефицит на привързаността. Сочи, че не са водени формални срещи в ЦОП.

Изявява желание да ходи на психолог, но твърди, че въпреки посещението на няколко такива те не й дават рационални съвети.

В проведеното по делото о.с.з. заинтересованата страна „Кризисен център за жени и деца, преживели насилие „Отворена врата“ гр. Плевен, чрез директора на центъра Д.Д. моли съда да уважи молбата. Сочи, че по време на престоя на детето в Центъра е провеждана усилена работа с него от психолог и социален работник, като е направено всичко възможно, което е в техните компетенции, докато детето е било при тях. Счита, че в ЦНСТ –то детето ще се чувства по – добре, тъй като в Кризисния център режимът е затворен, а детето споделяло, че точно това я кара да бъде агресивна.

В проведеното по делото о.с.з. директорът на ЦНСТ Плевен А.Д. изразява становище за основателност на молбата. Сочи, че в момента в Центъра с детето работи психолог и обществен възпитател. Твърди, че поведението на детето е непредвидимо и то трудно умее да контролира гнева си.

Сочи, че това е вследствие на разделите и изоставянията, които детето е преживяло. Излага, че детето приеме медикаменти, изписани от психолог. Подробно описва кризите и конфликтните ситуации, в които е изпадало детето, както в училището, така и в Центъра. Твърди, че именно поради такава конфликтна ситуация, съчетана с агресия от страна на а.- Н. същата не посещава училище.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното удостоверение за раждане на детето а.- Н. Н.С. е, че негова майка е Д.Н.С..

По делото е приложено и заявление от майката на детето, отправена до Директора на ДСП Плевен, с което майката оттегля молбата за реинтеграция на дъщеря си в семейна среда. Изразява желание да се запази връзката с детето й. моли по възможност детето да бъде настанено в близост до гр. София.

Установява се от приложената по делото Заповед №

ЗД/Д-ЕН-267/07.09.2017 г. на Директора на ДСП Плевен е, че настаняването на детето а.- Н. Н.С. по административен ред в „Кризисен център за жени и деца, преживели насилие „Отворена врата“ гр. Плевен е прекратено до произнасянето от съда.

Установява се от приложената по делото Заповед № ЗД/Д-ЕН-269/07.09.2017 г. на Директора на ДСП Плевен е, че детето а.- Н. Н.С. е настанено по административен ред в ЦНСТ в ***, *** до произнасянето от съда.