Определение № 1569 от 22.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1569 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601244 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по частна жалба на адв. Ж.Ж. в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата А. А. Ш. срещу определение от 30.01.2026 г., постановено по н. ч. х. д. № 14176/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 94-ти състав, с което подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител А.Х. Ш. сумата от 2607,59 евро – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НЧХД № 14176/2023 г. по описа на СРС, 94-ти състав и по ВНЧХД № 2031/2025 г. по описа на СГС, VII въззивен състав.

Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно, тъй като искането за присъждане на разноски е направено несвоевременно – едва в хода на въззивното производство с молба от 14.11.2025 г., като такова искане не е правено до приключване на съдебното следствие пред СРС. Адв. Жерков намира, че внимателният прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК води до категоричен извод, че за да бъдат присъдени разноските трябва да бъдат поискани от страните преди приключване на производството пред съответната съдебна инстанция с каквато възможност е разполагал процесуалният представител на частния тъжител. Сочи още, че представянето на договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане не е достатъчно за присъждане на сторените по делото разноски, след като няма направено конкретно и своевременно искане за присъждането им в конкретната инстанция. В жалбата е застъпена е и теза, че по искането за присъждане на разноски в хода на въззивното производство компетентен е СГС, а не СРС 1 както се приема в обжалваното определение, тъй като въззивната инстанция следва да направи преценка не само дали претендираното възнаграждение е дължимо изобщо, но и в какъв размер.

Предвид изложените съображения, е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. В условията на евентуалност се моли присъдените разноски да бъдат намалени като прекомерни, тъй като размерът им не кореспондира с обстоятелството, че подсъдимата е частично оправдана, както и с фактическата и правна сложност на делото.

В законоустановения срок от адв. И.В. в качеството й на повереник на частния тъжител А.Х. Ш. е постъпило становище по така депозираната жалба, като е застъпена теза за нейната неоснователност. На първо място са изложени съображения, че няма пречка районният съд да се произнесе по разноските с определение по чл. 306 НПК, когато въззивният съд не е сторил това. Сочи се, че доказателства за направените разноски са били представени в рамките на наказателното производство, включително преди постановяване на последния акт по същество – решението на СГС. Според адв. В. нито една разпоредба в НПК не сочи, че доказателства за направените разноски не може да се представят за първи път и едва в процедурата по чл. 306 НПК. Намира за обичайна практика в наказателните дела въпросът за разноските да се поставя едва след приключване на спора по същество защото тогава е ясно, съобразно изхода на делото, кой на кого дължи да заплати разноски.

На следващо място, адв. В. намира за неоснователно искането да се намалят присъдените суми за разноски, защото подсъдимата била частично оправдана, тъй като същата е била обвинена от частния тъжител за едно престъпление и за едно престъпление е осъдена, а всички разноски от последния са направени във връзка с повдигането и поддържането на това обвинение. За неоснователно счита и искането за преценка дали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени като прекомерни поради това, че НПК не урежда такава възможност и такива претенции не са били заявени от страна на защитата, включително в заседанието пред въззивната инстанция. В допълнение, намира и, че възнагражденията не са завишени, а напротив – съобразени са с работата и процесуалните усилия, положени от адвоката.

Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по частна тъжба на А.

Ш. срещу А. Ш., с която е повдигнато обвинение срещу последната за това, че в периода от 02.06.2023 г. до 30.09.2023 г. включително, в гр. София – на адреси ул. „Индустриална“ № 11 (ДСП – Оборище) и ул. „********, ********, в условията на продължавано престъпление – с девет отделни деяния, осъществяващи различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при 2 еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като родител, не изпълнила и осуетила изпълнението на определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно личните контакти бащата А.Х. Ш. с детето В.И. Ш., както следва:

1) На 02.06.2023 г. (първия петък на месеца), за времето от 15,00 часа до 17,00 часа, в гр. София, ул. „Индустриална“ № 11 (ДСП – Оборище) не изпълнила определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. д.

№ 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не довела детето В.И. Ш. за среща с баща му А.Х. Ш., която среща следвало да се проведе от 15,00 до 17,00 часа на територията на ДСП – Оборище в присъствието на социален работник;

2) На 16.06.2023 г. (третия петък на месеца), за времето от 15,00 часа до 17,00 часа, в гр. София, ул. „Индустриална“ № 11 (ДСП – Оборище) не изпълнила определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. д.

№ 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не довела детето В.И. Ш. за среща с баща му А.Х. Ш., която среща следвало да се проведе от 15,00 до 17,00 часа на територията на ДСП – Оборище в присъствието на социален работник;

3) На 30.06.2023 г. (петия петък на месеца), за времето от 15,00 часа до 17,00 часа, в гр. София, ул. „Индустриална“ № 11 (ДСП – Оборище) не изпълнила определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. д.

№ 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не довела детето В.И. Ш. за среща с баща му А.Х. Ш., която среща следвало да се проведе от 15,00 до 17,00 часа на територията на ДСП – Оборище в присъствието на социален работник;

4) На 21.07.2023 г. (третия петък на месеца), за времето от 15,00 часа до 17,00 часа, в гр. София, ул. „Индустриална“ № 11 (ДСП – Оборище) не изпълнила определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. д.

№ 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не довела детето В.И. Ш. за среща с баща му А.Х. Ш., която среща следвало да се проведе от 15,00 до 17,00 часа на територията на ДСП – Оборище в присъствието на социален работник;

5) На 05.08.2023 г. (първата събота на месеца), за времето от 11,00 часа до 17,00 часа, в гр. София, ул. „********, ********, осуетила изпълнението на определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не предала детето В.И. Ш. за среща с баща му А.Х. Ш., за да може да го вземе от дома на майката и да прекара време с него във фиксирания от съда интервал между 11,00 часа и 17,00 часа, като А. Ш. заявила, че детето е на спортен лагер;

3

6) На 19.08.2023 г. (третата събота на месеца), за времето от 11,00 часа до 17,00 часа, в гр. София, ул. „********, ********, осуетила изпълнението на определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не предала детето В.И. Ш. за среща с баща му А.Х. Ш., за да може да го вземе от дома на майката и да прекара време с него във фиксирания от съда интервал между 11,00 часа и 17,00 часа, като А. Ш. и детето не били на адреса;

7) На 02.09.2023 г. (първата събота на месеца), за времето от 11,00 часа до 17,00 часа, в гр. София, ул. „********, ********, осуетила изпълнението на определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не предала детето В.И. Ш. за среща с баща му А.Х. Ш., за да може да го вземе от дома на майката и да прекара време с него във фиксирания от съда интервал между 11,00 часа и 17,00 часа, като А. Ш. не отворила вратата;

8) На 16.09.2023 г. (третата събота на месеца), за времето от 11,00 часа до 17,00 часа, в гр. София, ул. „********, ********, осуетила изпълнението на определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не предала детето В.И. Ш. за среща с баща му А.Х. Ш., за да може да го вземе от дома на майката и да прекара време с него във фиксирания от съда интервал между 11,00 часа и 17,00 часа, като А. Ш. заявила, че детето било болно;

9) На 30.09.2023 г. (петата събота на месеца), за времето от 11,00 часа до 17,00 часа, в гр. София, ул. „********, ********, осуетила изпълнението на определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не предала детето В.И. Ш. за среща с баща му А.Х. Ш., за да може да го вземе от дома на майката и да прекара време с него във фиксирания от съда интервал между 11,00 часа и 17,00 часа, като А. Ш. заявила, че детето било болно.

С присъда № 643 от 11.11.2024 г., постановена по НЧХД № 14176/2023 г. по описа на СРС, 94-ти състав, А. Ш. е призната за виновна по така повдигнатото й обвинение и по-конкретно за деянията, извършени на 30.06.2023 г., 21.07.2023 г., 19.08.2023 г. и 02.09.2023 г., а за част от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, (за тези от 02.06.2023 г., 16.06.2023 г., 05.08.2023 г., 16.09.2023 г. и 30.09.2023 г.) е оправдана. На основание чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр, чл. 78а, ал. 1 НК подсъдимата е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева.

Присъдата и в двете й части е била предмет на обжалване пред Софийски градски съд, като по двете депозирани жалби е образувано ВНЧХД № 2031/2025 г. по описа на СГС, VII въззивен състав. Производството е приключило с решение № 41/19.01.2026 г., с което първоинстанционната 4 присъда е потвърдена в цялост. В хода на въззивното производство с молба с вх. № 136274/14.11.2025 г. частният тъжител е направил искане да му бъдат присъдени разноски и за двете инстанции. За удостоверяване на обстоятелството, че разноските са реално заплатени от същия, към молбата са приложени договор № 6455/16.05.2025 г., заедно с приходен касов ордер и фактура от 30.05.2025 г. Договорът касае процесуално представителство и защита в производството по ВНЧХД № 2031/2025 г. на СГС, VII въззивен състав, като страните са уговорили възнаграждение в размер на 1500 лева, което да бъде изплатено в брой или по банкова сметка. Изплащането на възнаграждението пък е надлежно удостоверено с приложената фактура и приходен касов ордер, видно от които частният тъжител е платил в брой сумата от 1500 лева. Вторият приложен към молбата договор № 5661/13.10.2023 г. касае процесуално представителство пред една инстанция и предвид датата, на която е сключен очевидно става въпрос за първоинстанционното производство по делото. Видно от приложената фактура от 20.10.2023 г. и и извлечение от банкова сметка, уговореното възнаграждение в размер на 3600 лева е заплатено по сметка на адвокатското дружество.

С определението, предмет на обжалване в настоящото производство, на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК районният съд е осъдил А. Ш. да заплати на А.Х. Ш. сумата от 2607,59 евро (с левова равностойност 5100 лева), представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НЧХД № 14176/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав и по ВНЧХД № 2031/2025 г. по описа на СГС, НО, VII въззивен състав. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че доколкото с крайния си акт въззивният съд не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски и с оглед осигуряване двуинстанционност на производството, именно той е компетентен да се произнесе по направеното искане. Районният съд се е мотивирал и с това, че доколкото по делото има представени доказателства за заплатените адвокатски възнаграждения в съответните размери за двете инстанции, то на основание чл. 189, ал. 3 НПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимата, която е призната за виновна.