Определение № 329 от 21.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 329 гр. Пазарджик, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500306 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК.

Същото е образувано по подадена частна жалба подадена от „Кредисимо“ ЕАД с вх.№1438/02.03.2026г., чрез пълномощника му юриск.В.

Т. срещу Определение №83 от 11.02.2026г., постановено по гр.д.№723/2025г. по описа на РС- Пещера.

Твърди се в същата, че съгласно мотивите на решението, районният съд е определил в полза на адв.Е. И. адвокатски хонорар в размер на 960лв. с вкл.

ДДС, като съответно „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да възстанови адвокатски хонорар от 480лв. и „Ай Тръст“ ЕООД е осъдено да възстанови адвокатски хонорар от 480лв.

Счита се, че така определеният адвокатски хонорар е прекомерен. В тази насока се твърди, че е наличен голям обем еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяването нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство, в това число и по дела с ищец представляван от адв.Е. И. и ответници „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Сочи се, че наличието на това обстоятелство е служебно известно и на съда. Отбелязва се, че това не е единственото дело образувано по описа на РСПещера с ищец В. Р. В., представлявана от адв.Е. И. и ответници „Кредисимо“ 1

ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД. Съдът разполага и със служебен достъп до информация, че депозираните документи по делото от процесуалния представител на ищеца са еднотипни, бланкетни, предприетата линия на защита е една и съща, предвид което и развитието на производствата е много сходно. Предвид това се приема, че процесуалният представител на ищеца е разполагал с възможността да използва свои вече изготвени документи, като единствено е прецизирал същите.

Твърди се, че по гр.дело №723/2025г. са били безспорни редица обстоятелства между страните, в това число и сключването на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство.

Ето защо за процесуалният представител на ищеца не се е наложило да ангажира прилагането на многобройни и сложни доказателствени средства.

Самите договори са представени като доказателства по делото от „Кредисимо“ ЕАД и от другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. По делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната съдебно- счетоводна експертиза, като цялата информация необходима на експерта е предоставена от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Счита се, че ниската правна и фактическа сложност на делото се обосновава и от обстоятелството, че изградената защита от страна на процесуалния представител на ищеца не е била разнопосочна доколкото, предвид свързаността на процесните договори, от прогласяването на нищожността на договора за кредит, сключен между ищеца и настоящия жалбоподател, следва прогласяването на нищожността на договора за предоставяне на поръчителство и уважаването на предявените осъдителни искове срещу „Кредисимо“ ЕАД.

Сочи се, че същата се е съсредоточила около твърдението, че ГПР в процесния договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.19, ал.4 от ГПК. Важно обстоятелство, свидетелстващо за ниската правна и фактическа сложност на настоящото производство е и, че съдът следи служебно за нищожността на процесните договори, които са приложени като доказателство по делото от „Кредисимо“ ЕООД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Твърди се, че ниската правна и фактическа сложност на делото е обусловена и от обстоятелството, че е разгледано срочно от съда.

Процесуалният представител на ищеца не е присъствал лично на проведените 2 открити съдебни заседания. Предвид депозирането единствено на писмени молби- становища се счита, че и той самия не е преценил производството като такова с голяма правна и фактическа сложност. Напротив счел е същото за такова с донякъде предварително известен обхват на силата на пресъдено нещо.

Твърди се, че отговорността за разноски е обективна деликтна отговорност по отношение на насрещната страна и от тази отговорност никоя страна не може да бъде освободена, но от друга страна адвокатският хонорар, в това число и определеният при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, не следва да бъде необосновано висок. Параметрите, на които следва да отговаря адвокатското възнаграждение, са предвидени в чл.36, ал.2 от ЗА, според който размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като посоченото правило следва да се прилага не само при договорно определените адвокатски хонорари, но и при присъждането на адвокатски възнаграждения от съда при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.

Визира се, че за да се приеме, че едно адвокатско възнаграждение е обосновано и справедливо, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия, а именно от една страна да е пропорционално на защитавания материален интерес и от друга страна да отговаря на правната и фактическата сложност на делото.

Искането е да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което да се измени постановеното решение по делото, като се осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати адвокатски хонорар в полза на адв.Е. И. в размер на 240лв. с вкл. ДДС /122,71 евро с вкл. ДДС/, вместо първоначално присъдения от 480лв. с вкл.ДДС.

Против Определение №82 от 11.02.2026г., постановено по гр.д.

№723/2024г. по описа на РС- Пещера е постъпила частна жалба с вх.

№1439/02.03.2026г. от „Ай Тръст“ ЕООД, чрез пълномощника му юриск.С. С..

В тази жалба също се визира осъдителния диспозитив на постановеното от първоинстанционния съд решение, касаещо присъдените разноски.

Навеждат доводи, за намаляване мотивирани с това, че настоящото дело се ползва с ниска правна и фактическа сложност, предвид наличието на голям 3 обем еднозначна съдебна практика, разглеждаща искове за нищожност на договори за кредит и свързани с тях договори за предоставяне на поръчителство.

Сочи се, че са налице редица безспорни обстоятелства между страните, като например, сключването и параметрите на процесните договорите. Делото е разгледано срочно, като адвокатът на ищеца не е присъствал на проведените открити съдебни заседания. Между ищецът, представляван от адв.Е. И. и „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД се водят редица дела пред РС- Пещера за нищожност на договори, като същите са със сходен предмет- искове за нищожност и свързани с тях осъдителни искове.

Искането е да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно постановеното по първоинстанционното дело Определение №82 от 11.02.2026г. и се измени постановеното по делото решение в частта с присъденото адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38 от ЗА в полза на адв. Е. И., като се намали същото от 480лв. с вкл. ДДС на 240лв. с вкл. ДДС, респективно 122,71 евро с ДДС.

В указания от съда срок е постъпил писмен отговор от ЕАД Е. И., като пълномощник на В. Р. В..

В него са излагат доводи в насока неоснователност на подадените частни жалби.

Искането е същите да се оставят без уважение е се потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира от фактическа страна за установено следното:

Производството пред РС- Пещера е образувано по повод на постъпила искова молба от В. Р. В., чрез ЕАД Е. И. с която се иска прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №2987697, да се прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и обезпечаващ договор за потребителски кредит №2987697, да се осъди „“Кредисимо“ ЕАД да върне сумата от 50лв. платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит №29876997, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и да се осъди „Кредисимо“ ЕАД, да 4 възстанови на ищцата, заплатените от нея без правно основание суми в общ размер на 50лв., съставляващи престирани от нея в парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит №2987697.

Видно от Решение №568/23.12.2025г. постановено по гр.д.№723/2025г. по описа на РС- Пещера е прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит №2987697 на 04.06.2024г., сключен между В. Р. В. и „Кредисимо“ ЕАД, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.22, във вр.с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Прогласен е за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 04.06.2024г. сключен между В. Р. В. и „Ай Тръст“ ЕООД.

Отхвърлени са предявените искове на В. Р. В., да се осъди „Кредисимо“ ЕАД, да й заплати сумата от 50лв., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по обявен за недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, както и сумата от 50лв., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД представляващи недължимо платено възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея.

Осъден е „Кредисимо“ ЕАД, да заплати в полза на РС- Пещера, сумата в размер на 50лв.- разноски за държавна такса по делото и 150лв.- разноски за експертиза.

Осъден е „Ай Тръст“ ЕООД, да заплати в полза на РС- Пещера сумата в размер на 50лв.- разноски за държавна такса по делото и 150лв.- разноски за експертиза.

Осъден е „Кредисимо“ ЕАД, да заплати на ЕАД Е. И. БУЛСТАТ 180978004 от ПАК сумата в размер на 480лв.с ДДС- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Осъден е „Ай Тръст“ ЕООД, да заплати на ЕАД Е. И., сумата в размер на 480лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

От постъпила по делото Молба с вх.№51/06.01.2026г., подадена от процесуалния представител на ответника „Кредисимо“ ЕАД е направено искане за изменение на решенето по делото в частта за разноските, като се 5 осъди дружеството да заплати на адв.Е. И. в размер на 240лв. с ДДС, вместо първоначално присъдения от 480лв.

Молба за изменение на решението, в частта за разноските е постъпила и от „Ай Тръст“ ЕООД, чрез пълномощника му с вх.№53/06.01.2026г., като се намалят същите.

В срока за отговор по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от ЕАД Е. И., пълномощник на В. Р. В. на двете подадени и цитирани по- горе молби. В него се застъпва аргументи в насока, че те са неоснователни.

Видно от Определение рег.№82/11.02.2026г. е оставена без уважение молба с вх.53/06.01.2026г. постановено по гр.д.№723/2025г. по описа на РСПещера, подадена от процесуалния представител на ответника „Ай Тръст“ ЕООД за изменение на решенето по делото в частта за разноските.

Видно от Определение рег.№83/11.02.2026г. е оставена без уважение молба с вх.51/06.01.2026г. постановено по гр.д.№723/2025г. по описа на РСПещера, подадена от процесуалния представител на ответника „Кредисимо“ ЕАД за изменение на решението по делото в частта за разноските.

При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Подадените частни жалби са допустими, като по съществото си са неоснователни.

За да се произнесе по този начин, първоинстанционният съд и в двата си обжалвани съдебни акта е приел, че направените от ответниците възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение са неоснователни, тъй като са в границите на наредбата и освен това съдът се е произнасял с четири иска, с повече от едно заседание- а именно три открити съдебни заседания.

Посочил е, че по делото са предявени четири иска, като са уважени два установителни. ОпредЕ.та държавна такса е в размер на 295,07лв., както и депозит за изготвената СИЕ в размер на 300лв. или общо разноски 595,07лв.

Визирал е, че съгласно Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и чл.7 ал.2 т.2 за двата иска поотделно е 480лв. с ДДС, тъй като се доказва регистрация по ДДС, като му е присъдено толкова.