Определение № 1221 от 12.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1221 гр. София, 12.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002104819 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби с вх. № 7518/17.09.2025г. на Х. Б. К., подадена чрез процесуални представители адв. В. В. и адв. Я. В. и с вх. № 7646/23.09.2025г. отново на Х.

Б. К., подадена чрез процесуален представител адв. Д. Д. и двете против решение № 139/16.07.2025г., постановено по в.гр.д. № 220/2025г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 23/11.02.2025г. постановено по гр.д. № 109/2024г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД Х. Б. К. с ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на Н.

В. М. с ЕГН [ЕГН] сумата от 26500 лева, предявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане в размер на 95000 лева, като дадена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.12.2023г. до окончателното плащане.

Решението е постановено при участието на М. Б. К. с ЕГН [ЕГН] в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца Н. В. М..

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените исковe да бъдат отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е взел предвид, че откритата специална сметка по ЗА е за клиента М. К. и по нея не са постъпвали други средства в полза 1 на друг клиент; постъпилите по клиентска сметка с титуляр адвокат Х. К. по партидата на клиента му М. К. суми за извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката по смисъла на чл. 39, ал. 3, т. 3 от ЗА, с основание покупна цена за покупката на апартамент № 4 по предварителен договор, не са получени от него и не са влезли в неговия патримониум; постъпилите по тази сметка суми принадлежат на клиента, а не на адвоката, титуляр на сметката. Твърди, че като пълномощник на клиента си, адвокатът е длъжен да изпълни нарежданията му и не може да носи отговорност относно пороците на сключените сделки между клиента му и трети лица.

Счита, че получаването на парична сума без основание в полза на клиента му, не прави адвоката отговорен за връщане на полученото, като получено без основание, а отговорността е на клиента, ползвател на сметката. Въззивният съд не е съобразил признанието на третото лице помагач, че процесната сума е получена от него и разходвана от него за извършения строеж, като касаторът не е получил нищо от нея и не се е облагодетелствал от тази сума.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Н. В. М., чрез процесуален представител адв. Т. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че и двете касационни жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК към всяка, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: на 04.10.2021г. е сключен предварителен договор, с който „МГ Рент“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от М. Б. К., като продавач обещал да изгради и прехвърли на Д. Н. П. с ЕГН [ЕГН], като купувач, правото на собственост върху апартамент № 4 в построена многофамилна жилищна сграда в ПИ с ид. ........................ по КККР на [населено място], [улица] срещу цена от 130 000 лева.

С две преводни нареждания ищецът Н. М. е превел по банкова сметка на ответника Х. К. в банка „УниКредит Булбанк“АД две суми – 66 000 лв. от банкова сметка на ищеца в „Юробанк България“АД и 29 000 лв. от банкова сметка на ищеца в „ЦКБ“АД-клон Кърджали, или общо сумата 95 000 лв. с убеждението, че тя е сметката на адвоката на дружеството – продавач. Ищецът Н. М. е направил паричните преводи за плащане на част от цената, която неговата дъщеря Д. П. е поела задължение да заплати на продавача „МГ Рент“ ЕООД съгласно сключения между тях предварителен договор от 04.10.2021г. А ответникът Х. К. е получил по своя сметка общо сумата 95 000 лв. на 04.10.2021г., която му е преведена 2 от ищеца с две преводни нареждания от същата дата, като между тях не е имало към тази дата никаква облигационна връзка, която да бъде основание за плащането. Безспорно е, че в двете преводни нареждания като основание за плащането е посочена покупка на апартамент № 4.

С уведомление до ищеца от „МГ Рент“ ЕООД, дружеството е оспорило представителната власт на М. К. и е отказало да потвърди сключването на предварителния договор.

Дружеството е заявило, че предварителният договор от 04.10.2021г. е недействителен по отношение на него, тъй като е сключен от М. К. като лице без представителна власт за дружеството, и че дружеството отказва да потвърди сключването на договора, както и, че не съществува договор за правно обслужване между дружеството и адвокат Х. К. и дружеството не му е възлагало да получи сумата 95 000 лв. за покупката на апартамент № 4, както и че дружеството не е давало мандат на адвокат Х. К. нито да получава от него сумата 95 000 лв., нито да ползва преведената от ищеца сума 95 000 лв. за каквито и да било цели, както и че дружеството не е получавало платената от ищеца сума 95 000 лв. по банковата сметка на адвокат Х. К. за покупката на апартамента.

От показанията на свидетеля Х. Т. приел за установено, че той като управител на дружеството продавач не е давал пълномощно на М. К., както и че никога при М. не е имало документи за процесната сграда. Узнал от полицията през 2023г. за „фалшив“ договор за продажба на апартамент № 4 и той веднага завел дело за установяване недействителността на договора.

С влязло в сила на 14.06.2024г. решение по гр.д. № 54/2024г. на Окръжен съд – Кърджали, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е прогласена недействителността на сключения на 04.10.2021г. между Д. Н. П. – купувач и „МГ Рент“ ЕООД – продавач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот –апартамент 4.

С влязло в сила на 06.06.2025г. решение от 12.12.2024г. по гр.д. № 1786/2023г. на РСКърджали, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД М. К. е осъден да заплати на Д. П. сумата 5000 лв., представляваща получена от ответника на 01.10.2021г. в качеството му на мним пълномощник на дружеството „МГ Рент“ ЕООД без основание сума – стоп капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.10.2021г., ведно със законна лихва.

За безспорно по делото въззивният съд приел, че М. Б. К. е брат на ответника Х. К., който е адвокат, вписан в АК – Кърджали.

От договор за специална сметка по Закона за адвокатурата от 14.07.2016г. приел, че такъв договор е сключен между банка и ответника Х. К., като именно по тази сметка е преведена от ищеца на 04.10.2021г. сумата 95000 лв. като част от продажната цена на апартамента съгласно предварителния договор. С договор за правна защита и съдействие сключен на 09.10.2019г. между ответника адвокат Х. К. и М. К. приел, че е договорено ежемесечно юридическо и адвокатско обслужване на М. К., както и процесуална защита по дела, с клауза, съгласно която адвокат Х. К. се задължава при осъществяване на ежемесечното юридическо и адвокатско обслужване на М. К. да предостави за ползване на М. К. при осъществяването на договорните му взаимоотношения с други български и чуждестранни 3 физически и юридически лица собствената си специална, служебна, пакетна, разплащателна сметка в лева в банката.

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че главният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание е доказан по основание. Приел, че по делото е установено, че исковата сума е преведена от ищеца по банкова сметка на ответника, който я е получил на 04.10.2021г. За неоснователни приел възраженията на ответника, че не дължи връщане на сумата, тъй като я е получил въз основа на договор за адвокатско обслужване от 09.10.2019г., сключен между него и неговия брат М. К., по своята клиентска сметка като плащане на част от цената на апартамента по сключения на 04.10.2021г. между дружеството-продавач „МГ Рент“ ЕООД, представлявано по сделката от неговия брат М. К. като негов пълномощник съгласно дадено му от управителя на това дружество Х. Т. писмено пълномощно, и купувача Д. П.; че именно бащата на купувача – ищецът Н. М. е платил сумата за изпълнение на задължението на дъщеря си, която сума след това на части е предоставил на М. К., който пък я е вложил като подизпълнител в строителството на сградата, в която е апартаментът.

Приел, че по делото не е доказано М. К. да е бил управител на дружеството – продавач, поради което не е могъл да го представлява като органен негов представител. Взел е предвид, че в предварителния договор /в началната част при посочване на дружеството – продавач, в текста му и при полагането на подписите, като освен положени подписи-парафи са изписани и трите имена на лицата М. Б. К. и Д. Н. П./ липсва посочване М. К. да действа като пълномощник на продавача, съответно, не са описани данни за пълномощно. В нотариалното удостоверяване на подписите също не е посочено М. К. да е пълномощник, като е посочено единствено, че се заверява подпис на лицето М. К. /и на лицето Д. П./. За да бъде представител на дружеството по пълномощие, по волята на представлявания по смисъла на чл. 36, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД изтъкнал, че М. К. трябва да има учредена представителна власт от управителя на дружеството Х. Т. с писмено пълномощно съгласно чл. 37, пр. 1 от ЗЗД, каквото писмено упълномощаване по делото не е представено нито от ответника, нито от третото лице помагач. При сключването на предварителния договор съобразил направеното нотариално удостоверяване на подписите на М. К. и Д. П. от нотариус Л. Т., но съгласно посоченото в него то удостоверява единствено и само, че всяко едно от тези две лица е положило подпис под документа в качеството им на физически лица.

За недоказано приел твърдението за съставяне на писмено пълномощно от страна на дружеството чрез управителя му Х. Т. за М. К., с което той е разполагал към 04.10.2021г.

Съобразил в същото време, че договорът за правна защита и съдействие от 2019г. е сключен от М. К. в качеството му на физическо лице, а не в качеството му на пълномощник на дружеството –продавач по предварителния договор, поради което извел несъмнено, че адвокат Х. К. не е имал основание да получава въз основа на договора от 09.10.2019г. суми, превеждани в полза на дружеството „МГ рент“ ЕООД. Обосновал решаващ правен извод, че сумата е получена по сметката на ответника адвокат Х. К. като част от покупна цена за апартамента след като М. К. неоснователно се е обявил при сключването на предварителния договор за представител на дружеството и в такова негово качество е поискал преводът да 4 бъде направен от ищеца по адвокатската сметка на ответника, именно поради което и ищецът е превел сумата 95 000 лв. по сметката на ответника, като дружеството е отказало да потвърди сделката и тя е недействителна, поради което и сумата се явява дадена при начална липса на основание.