Решение № 362 от 14.10.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. К., 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20265320100961 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по искове с правно основание член 26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК.

Ищцата П. Ц. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. *** твърди, че сключила с ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД договор за паричен заем № 5574750 от 07.10.2025 г., а с ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД акцесорния договор за предоставяне на гаранция от 07.10.2025 г.

По силата на договора за заем ищцата получила от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД сума в размер на 600 лева, при срок на кредита – 11 вноски, с уговорен ГПР в размер на 53.94% и ГЛП от 45%.

Договорът за гаранция бил сключен по силата на чл. 4 от договора за заем.

Счита двата договора за нищожни на специалните основания, установени в чл. 22 от ЗПК.

Излага подробни правни доводи за нищожността им.

МОЛИ съда да постанови решение, с което:

ДА ПРОГЛАСИ спрямо „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД нищожността на договор за паричен заем № 5574750 от 07.10.2025 г., на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД вр. с ч. 11 ал.1 т.10 и чл. 19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.

22 от ЗПК.

ДА ПРОГЛАСИ спрямо „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД нищожността договор за предоставяне на гаранция от 07.10.2025 г. сключен във връзка с договор за паричен заем № 5574750 от 07.10.2025 г., на основание чл. 26 ал.1 пр. ІІІ-о от ЗЗД, чл. 26 ал.1 пр. ІІ-о от ЗЗД вр. с чл. 19 ал.4 от ЗПК и 1 чл. 143 от ЗЗП.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, ж.к. ***, бул ***, „***”, ***, представлявано от управител С. К. К., представлявано от Н. П. П., оспорва иска като неоснователен.

Излага правни доводи за валидност на клаузите на процесния договор.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, ж.к. ***, бул. ***, „***”, ***, оспорва иска като неоснователен.

„Файненшъл България“ ЕООД било търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.

Именно в това си качество - на търговец, дружеството следвало да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем. С оглед на изложеното следвало да се преценяват приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на Търговския закон.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства – договори, че ищцата като кредитополучател и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД като кредитор са сключили договор за паричен заем № 5574750 от 07.10.2025 г., по силата на който този ответник е предоставил на ищеца сума в размер на 306.78 евро/600 лева. Не се спори, че договорената сума е била предоставена на ищеца. В чл. 2 е уговорено заетата сума да се върне за срок от 22 седмици, платима на 11 вноски с посочени дати на плащане в чл. 2 т.5 от договора, всяка вноска в размер на 30.87 евро/60.37 лева.

В т.6 на чл. 2 е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 45% и 53.94% годишен процент на разходите (нататък – ГПР) – в т.8. В т. 7 на чл. 2 е посочен общият размер на плащанията по договора – 339.53 евро/664.07 лева. В чл. 4 от договора страните са уговорили в срок до три дни, считано от сключване на договора, наемателя да предостави на заемодателя едно от трите вида поръчителство, посочени в договора.

Не се спори от представеното писмено доказателство – договор, че между ищеца и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № 5574750 от 07.10.2025 г., сключен въз основа на чл. 4, ал. 3 от договора за заем. По силата на договора за предоставяне на поръчителство (чл.3) се дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 132,90 евро/259.93 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 12.08 евро/23.63 лева. Уговорено е, че вноските са платими на падежа на падежа на плащане на погасителните вноски договор за 2 потребителски кредит, сключен с първия ответник – чл. 3 ал.2.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Страните спор по фактите нямат, спорните въпроси касаят действителността клаузите.

По основателността на твърдяната нищожност:

Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Ето защо, при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават необходимата и точна информация за условията и стойността на кредита и за техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. За да се осигури възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.

Така също според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

С оглед цитираните по-нагоре цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

В конкретния случай спорът между страните се обляга върху третата хипотеза, а именно дали посоченият в приложението към договора годишен процент на разходите в размер на 61.11% отговаря на действително приложимия между страните ГПР. В този смисъл са изложените от ищеца съображения в исковата молба. Твърденията са, че уговореното в договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение следва да бъде включено в ГПР, тъй като представлява разход по кредита.

3

По делото не се установи договореното възнаграждение за поръчителство на одобрено от заемателя дружество да е включено в ГПР. При съобразяване и на тази сума кредитът би се оскъпил съществено, но разходът не е установен нито посочен в договора.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В същия смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит и различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит. Не се включват и разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

В този смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т. 1-3 от Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем, е посочено, че заемодателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1500 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител с ответника; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължение към други банкови или кредитни институции, или ако има, кредитната му история да е със статут не по-лош от „редовен“; 2. банкова гаранция с бенефициер – заемателя, на стойност цялата дължима сума ведно с оскъпяването (по чл. 7 т.2); 3. одобрено от заемодателя дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки. Така, с подписване на договора за заем за ищеца е възникнало задължение да предостави гарант, одобрен от заемателя, който да поръчителства за изпълнение на задълженията на ищеца-потребител, и на който гарант заемополучателят следва да заплати възнаграждение, платимо на вноски съобразно погасителния план в договора за заем.

Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за 4 осигуряване на гарант противоречи на целта на Директива 2008/48. В чл. 8, § 1 от същата директива е предвидено, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Така на практика с клаузата за предоставяне на обезпечение – осигуряване на гарант, рискът от неизпълнението на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на потребителя е прехвърлен върху последния, и е довело до допълнително увеличаване на задълженията му, чрез вменяване на задължение да осигури възнаграждение за обезпечени, с което неговият дълг нараства и се поставя в потенциално съществува опасност от свръхзадлъжнялост. Подобно възлагане върху потребителя е във негова вреда като по-слабата икономически страна в гражданския оборот, с което задължения същият не би се съгласил, ако кредиторът е добросъвестен.