Решение № 145 от 15.07.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Първомай, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20265340100094 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 51, ал. 4 СК от М. Д. И. срещу В.

И. И. за изменение на мерките относно упражняване на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на децата И.В.И. и Х.В.И., определени с Решение № 49/24.04.2023 г. по гр. д. № 551/2022 г. на РС Първомай.

Ищцата М. Д. И. твърди, че с ответника В. И. И. са бивши съпрузи, като с Решение № 49/24.04.2023 г. по гр. д. № 551/2022 г. на РС Първомай упражняването на родителските права по отношение родените от брака деца И.В.И. и Х.В.И. било предоставено на бащата и определено местоживеенето им при него, а на майката бил определен режим на лични отношения и същата била осъдена да заплаща издръжка.

Поддържа се, че първоначално бракоразводното решение се изпълнявало, но все почесто ищцата имала проблем при осъществяване режима на лични отношения с децата. Твърди, че независимо че живеела в Нидерландия, се чувала ежедневно с децата по телефона. Посочено е, че децата се оплаквали, че не се чувствали спокойно в гр. Първомай. За тях не се грижил баща им, а баба им, която била и приемен родител, поради което не им обръщала внимание. Когато ответницата се връщала в страната, пребивавала в с. Татарево, общ. Минерални бани, където имала собствена къща и вземала децата при нея. Твърди, че те се радвали да живеят с нея и не искали да се връщат в гр. Първомай. Поддържа се, че веднъж в присъствието на бабата по бащина линия децата казали, че искат да отидат при нея, като впоследствие ищцата разбрала, че баба им се разсърдила и ги оставила гладни и на студено в стаята, в която спят, за назидание. Посочено е, че считала, че в момента условията в дома на бащата не били подходящи за правилното физическо и емоционално развитие на децата.

Детето И. било със специални нужди и посещавало ресурсен учител, като поведението на баба му нямало да допринесе за подобряване на състоянието му. Твърди се, че 1 ищцата имала намерение да се прибере за постоянно в България и да се грижи за децата си, като можела да разчита и на помощта на родителите си. В жилището й в с.

Татарево децата имали обособена самостоятелна стая, където били създадени добри условия за емоционалното им и физическо развитие. Поради това моли да бъдат променени постановените мерки, като й бъде възложено упражняването на родителските права върху децата И. и Х., да бъде определен режим на лични отношения с ответника, който да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 200 евро месечно за всяко дете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. И. И., в който излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че настоящото производството било провокирано от предявените от него искове за увеличение на издръжката. Посочено е, че от прекратяване на гражданския им брак с влязло в сила решение изминали повече от две години, като през този период от време децата се чувствали добре при него. Поддържа се, че никога не ги бил лишавал от срещи с майка им, когато същата била в България, тъй като живеела и работела в чужбина. Твърди, че в момента отглеждал децата в нормална и спокойна обстановка, като счита, че преместването им да живеят в чужбина при майката не било в техен интерес. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че са родители на децата И.В.И., роден на 29.10.2012 г., и Х.В.И., роден на 22.10.2014 г.

С Решение № 49 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 551/2022 г. по описа на РС Първомай, влязло в сила на 24.04.2023 г., е прекратен по взаимно съгласие гражданският брак на страните, като е утвърденото постигнатото между тях споразумение, съгласно което упражняването на родителските права върху децата И. и Х. е предоставено на бащата В. И. И., при когото е определено местоживеенето им, и е определен режим на лични контакти с майката М. Д. И., която е осъдена да заплаща на всяко от двете деца месечна издръжка в размер на 200 лв.

В изготвените от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Първомай и Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Хасково социални доклади е посочено, че към момента основни грижи за децата се полагат от бащата В. И. И. с помощта на бабата и дядото по бащина линия. Обитавали двуетажна къща, в която децата разполагали с обособена за тях стая. От своя страна майката живеела в двуетажна къща, нейна собственост, находяща се в с. Татарево, общ. Минерални бани, където за децата също била осигурена самостоятелна стая. Заедно с майката живеели бабата по майчина линия М.А. и съжителят й З.А.. Социалното проучване е установило, че бащата работил по трудово правоотношение в „Алкао“ ЕООД, гр. Първомай на длъжност „пакетировач“. От 2018 г. майката работила в Нидерландия в оранжерия за цветя. В края на м. май 2026 г. се завърнала окончателно в страната, като повече нямала намерение да заминава на работа в Нидерландия. Майката споделила, че месечното й възнаграждение в чужбина било в размер над 2000 евро. Към момента работила по трудово правоотношение като продавач-консултант в семейния магазин, стопанисван от бабата по майчина линия. Посочено е още, че детето И. бил ученик в 7-ми клас, а детето Х. – в 5-ти клас, в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Първомай.

Тъй като и двете деца били със специални образователни потребности, с тях работел 2 екип за подкрепа за личностно развитие. Децата имали закупено всичко необходимо за образователния процес и редовно посещавали учебните часове. При проведените разговори се установило, че имало силна емоционална връзка между децата и техния баща, както и бабата и дядото по бащина линия. Децата заявили, че имали собствени телефони, никой не ги бил ограничавал да се чуват с майка си, но тя не ги търсела.

Споделили, че желаели да виждат майка си, но искали да останат при баща си, защото се чувствали спокойни, имали си всичко и нищо не им липсвало. Децата казали още, че никой не им бил забранявал да контактуват с майка им. В заключение е посочено, че към момента децата се отглеждали при подходящи жилищно-битови условия от своя баща В. И. И. и родителите му. Задоволявали се адекватно всичките им базови, здравни и ежедневни потребности.

От становище за състоянието на детето Х.В.И., изготвено на 22.04.2026 г. от С.К. – психолог, се изяснява, че диагностичните процедури дали резултат, че при детето били налице невро-лингвистични, невро-психологични, обучителни, социални и емоционално- поведенчески дефицити и несъответствия с общоприетата норма за възрастта му. Налице била сериозна дисоциация между умствената възраст 6,5 г. и хронологичната възраст 11,6 г., което обяснявало една голяма част от трудностите на Х. в училищна среда. Като естествена последица от всичко това се установили затруднения и нарушения при ученето, които се разгръщали като вторични, неспецифични нарушения на способността за учене. Те обуславяли и обяснявали наличните затруднения в обучението, ниската му мотивация за това, разсеяността му, несигурността и плахостта му. Детето представяло сложна невродивергентна картина, съчетаваща лека интелектуална недостатъчност, вторични неспецифични нарушения на способностите за учене (дислексия, дисграфия и дискалкулия) и комбинирано езиково-говорно нарушение. Установено е, че детето Х., както и брат му И. били със специални образователни потребности (СОП) и двамата били с такъв статут още от детската градина. Посочено е още, че детето имало силна подкрепа от бабата, дядото, брат си и баща си, чувствало се емоционално свързано и с майка си, макар че физически нямало постоянен контакт с нея. Детето се чувствало обичано у дома, много обгрижвано и уважавано, имало и емоционална връзка с майка си, която идвала и тръгвала, но това не я правило за него изключена. При детето бил констатиран тежък дефицит на вниманието, тежки нарушения в четенето и писането (на ниво начално ограмотяване) и комуникативни нарушения като заекване. В обобщение е посочено, че детето се вписвало в статута на дете със СОП, тъй като представяло профил на глобално изоставане в развитието.

От представената медицинска документация за детето И.В.И. се установява, че били налице известни задръжки в експресивната реч, не задържал активно внимание и концентрация, трудно се фокусирал, отвличал се и от минимален стимул, констатирали се сериозни обучителни трудности и интелект на долна граница на нормата. Поради това следвало да се признае статут на дете със СОП и да се осигури ресурсна помощ.

Изслушани по реда на чл. 59, ал. 8 СК, родителите М. Д. И. и В. И. И. са изразили готовност да се грижат за децата И. и Х..

При изслушването си по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет децата И. и Х. са заявили, че са ученици в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Първомай. Живеели с баща си, баба си и дядо си. Споделили са, че се чувствали по-добре при баща си, където били свикнали. Искали да се виждат с майка си през ваканциите. Заявили са, че с майка си се чували по телефона, както и че никой не им бил забранявал да говорят и да се виждат с нея. Ходели при майка си, когато дойдела да ги вземе.

3

От показанията на свидетеля З.А. – съжител на майката на ищцата, които в тази им част съдът кредитира като съответстващи на останалите доказателства, се установява, че в края на м. май 2026 г. ищцата М. И. се прибрала от Нидерландия.

Когато била в България, винаги отивала да вземе децата. Според свидетеля майката се грижила много добре за децата си. Постоянно им купувала дрехи, храна, водела ги на разходки. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Ахмед в частта, в която е посочил, че бабата по бащина линия създавала пречки на ищцата, когато отивала да вземе децата за осъществяване на режима на лични контакти, както и че не им позволявала да разговарят с нея по телефона, тъй като се явяват изолирани и не намират опора в останалата доказателствена съвкупност – социалните доклади, показанията на другите свидетели и заявеното от самите деца по време на изслушването им.

От съвкупната оценка на показанията на свидетелите М.П. и Ф.М., преценени като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че ответникът В. И. полагал грижи за децата И. и Х. с помощта на бабата по бащина линия. Когато майката М. И. идвала, се виждала с децата. Не знаели децата да са ограничавани да се виждат с майка си или да се чуват с нея по телефона.

При така установените фактически обстоятелства по делото съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 51, ал. 4 СК, следва да бъде установено възникването на нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до извода, че интересите на децата ще бъдат по-добре защитени, в случай че родителските права се предоставят на другия родител – в настоящия случай на майката. Съгласно дадените в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под изменение на обстоятелствата се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Основополагащ за преценката на съда е интересът на детето, средата, в която живее, съпоставена с тази, в която би живяло, спокойствието и стабилността в развитието му.

В разглеждания случай, от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът за липса на трайно, съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 СК, при които е постановено предходното съдебно решение за утвърждаване на споразумението за предоставяне упражняването на родителските права. При мотивирането на това заключение следва да се отчете, че извършените социални проучвания са установили, че и двамата родители разполагат с подходящи жилищни условия за отглеждане на деца. Също така и двете страни реализират доходи, които им позволяват да задоволят основните потребности на децата. От събраните доказателства стана ясно, че в грижите за децата бащата може да разчита на помощта на своите родители, а подкрепа на майката могат да оказват майка й и нейният съжител. Въпреки това от анализа на доказателствената съвкупност може да се направи обоснован извод, че бащата притежава по-добър родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на децата в сравнение с майката. В тази насока съдът съобрази, че след раздялата на родителите за двете деца е била осигурена стабилна в емоционален план среда. Бащата с помощта на бабата и дядото по бащина линия е 4 полагал непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Независимо че и двете деца още от ранна възраст са със специални образователни потребности, бащата и родителите му са им оказвали необходимата подкрепа, като освен ползването на услугите на специалистите в училище, са предприели действия детето Х. да посещава допълнително психолог в гр. Пловдив. През този продължителен период от 2018 г. до момента майката, въпреки че е знаела за изоставането в развитието им, е пребивавала по свое желание преимуществено в чужбина, поради което не е участвала непосредствено при отглеждането и възпитанието на своите деца, които са били в ниска възраст и са се нуждаели от майчина грижа. Поради това съдът приема, че силната привързаност на децата към бащата и родителите му, възприета и непосредствено от съдебния състав по време на изслушването им, не се дължи само на факта, че децата се отглеждат от него, а е в резултат от полаганите грижи и създадената сигурна и подкрепяща среда в семейството му. Ето защо съдът счита, че желанието им да останат да живеят при бащата е обусловено от подкрепата му във важни и решителни за тях моменти, съществуващата емоционалната връзка и изградения родителски авторитет пред тях. Този избор кореспондира и със събраните по делото доказателства и интереса на децата. Аргумент, че бащата притежава много добри възпитателски качества е и осъзнаването от негова страна на необходимостта децата да общуват с другия родител. В тази връзка от събраните доказателства се установява, че след прекратяване на брака между страните бащата е оказвал необходимото съдействие на майката да осъществява лични контакти с децата, когато е била на територията на страната, или по телефона – за периодите, когато е пребивавала в Нидерландия. Поради това, въпреки продължителното пребиваване на майката в чужбина, е била съхранена емоционалната й връзка с двете деца. Това се потвърждава както от изготвеното становище за състоянието на детето Х., така и от заявеното от децата по време на изслушването им, че желаят да прекарват време с майка си по време на ваканциите. Както беше изяснено по-горе, съдът не възприема изложеното от водения от ищцата свидетел, че бабата по бащина линия създавала проблеми на майката, когато отивала да вземе децата, и не им позволявала да разговарят с нея по телефона. В тази връзка самата ищца е заявила при изслушването си, че не е имало случай, когато е отишла да вземе децата и да не са й дадени.