Акт от 29.10.2019, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 29.10.2019 г.

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1156 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от м. май 2014 г. до м. април 2017 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответника за обект, находящ се в гр. С., ЖК

„Д.“, бл. ., вх. ., ап. . на стойност 287,00 лева. Сочи, че ответникът бил потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Т.С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР към МС. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл. 33, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищцовото дружество за отоплителен сезон

2014 г. ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за м. февруари до м. август, вкл., в присъствието на нотариус, за което били съставяни и съответни констативни протоколи.

Видно било от приложеното извлечение от сметки за абонатен № ., че ответникът бил използвал доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.

На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от фирма „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от които ставало ясно, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Посочва, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 39 524/2018 г. по описа на СРС, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.06.2018 г. в полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

От съда се иска да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 287,00 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2014 г. до м. април 2017 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.06.2018 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 56,29 лева, начислена за периода от 16.09.2015 г. до 04.06.2018 г. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложил твърдения, че по делото липсват доказателства за наличието на облигационна връзка между него и ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия.

Твърди, че не е ползвал топлинна енергия за процесния период от време в описания в исковата молба имот, както и че не е сключвал договор с фирмата за дялово разпределение, тъй като представеният с исковата молба договор за дялово разпределение не носел неговия подпис, а наред с това срокът му на действие бил изтекъл към датата на депозиране на исковата молба.

Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца вземания.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявения иск.

Третото лице – помагач - „Т.С.“ ЕООД, конституирано с определение от 05.03.2019 г., не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 14.06.2018 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ап. .за периода от м. май 2014 г. до м. април 2017 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 39 524/2018 г. на СРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.06.2018 г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото са представени и приети

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, както и договор от 01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради – етажна собственост в гр. София.

От представения по делото протокол от 15.09.2002 г. се установява, че Общото събрание на етажните собственици от бл., вх. „.“, „.“ и „.“ в ЖК „Д.“ е взело решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ЕООД.

По делото е представен и договор от

07.11.2002 г., сключен между „Т.с.“ ЕООД и етажната собственост, с адрес: гр. С., ЖК „Д.“, бл.., вх. „.“, „.“ и „.“, с предмет на договора доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки.

По делото е представен и нотариален акт за продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус И.

Н., с район на действие – района на СРС, от който се установява, че Д.Г. Д., М.

Г. С. и Г.И. С. са продали на ответника К.Б.М. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № ., находящ се в гр. С., р-н „И.“, ЖК „Д.“, бл.., вх. „.“, ет.., със застроена площ от 61,23 кв. м, заедно с избено помещение № 16, с площ 4,32 кв. м.

По делото са представени и други писмени доказателства, които са неотносими към правния спор и не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от м. 05.2014 г. до м.

04.2017 г. за абонатен № ., стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния имот, е в размер на 239,97 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 16.09.2015 г. до 04.06.2018 г. е в размер на 45,03 лева. Констатирало е, че за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. сумата за разпределение на топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 47,48 лева, а лихвата за забава върху тази сума за периода от 16.09.2015 г. до 04.06.2018 г. е в размер на 11,26 лева. Вещото лице е посочило, че от сумата за главница е погасена по давност сума в общ размер на 145,51 лева, а от лихвата за забава – 38,02 лева. Според вещото лице в информационната система на ищцовото дружество изравнителните сметки, изготвени от „Техем сървисис“ за имота на ответника за процесния период, са идентични между двете дружества и са на една и съща стойност.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника за периода от м. 05.2014 г. до м.

04.2017 г. възлиза на 287,45 лева, като в тази сума е включена и сумата, дължима за услугата „дялово разпределение“. От заключението се установява, че за процесния период отчетените по електронен път към нула часа на първо число на всеки един месец показания от общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване.

Нетната топлоенергия от базата данни на „Толофикация София” ЕАД общо по отчетни периоди от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е идентична с отразената в индивидуалните изравнителни сметки. 

За процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. „Т.С.“ ЕООД е разпределяла на абоната прогнозна топлоенергия за отопление и БГВ, като след всеки отчетен период разпределяната на абоната по партида прогнозна топлоенергия е изравнявана с разпределяната му топлоенергия по изчислителен път, както и по отчет за БГВ.

Според вещото лице начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. София, като наред с това, за процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспадани от отчетената ежемесечно брутна топлоенергия.

Вещото лице е констатирало, че общият топломер, като средство за търговско измерване, е освидетелстван по съответния ред през 2014 г., 2016 г. и 2018 г. и това е документирано със свидетелства за метрологична проверка.

Според вещото лице разпределението на топлоенергията за процесния имот е извършвано в съответствие със ЗЕ, както и в съответствие с Приложението към чл. 61, ал. 1 на Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът К.Б.М. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.