Решение № 770 от 15.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Бургас, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К.А. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120202605 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П.Н.Д., чрез пълномощник адв. М. К., срещу Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8505308304, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т. 3, вр. чл.

179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на санкционния акт, поради което се моли за отмяната му, ведно с присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В предварително депозирано становище по хода на делото от адв. К. се изразява и становище по същество, като отново се моли за отмяна на атакувания ЕФ по изложените в жалбата съображения, както и за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. К.С., която оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на атакувания електронен фиш, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е 1 подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок за обжалване (видно от приложеното по делото известие за доставяне, процесният фиш е връчен на жалбоподателя на 16.06.2025г., а жалбата е депозирана в Агенция „Пътна Инфраструктура“ на 25.06.2025г., видно от входящия номер на същата), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.04.2022г., в 15:29 часа, с устройство № 10031 (елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата) е установено управление на ППС ***, с регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, в община Бургас, по път А-1 км 357+949, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

На 29.04.2025г. за констатираното бил издаден обжалваният електронен фиш, с който за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2,т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „***“ ООД, ЕИК ***, като собственик на процесното ППС, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът като еднопосочни и безпротиворечиви кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и след влизане в сила /считано от 13.02.2024г./ на законодателно изменение на разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 ЗДвП, допускащо издаване на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, като предвид процесуалния характер на нормата на чл. 189ж, ал.1 ЗДвП, същата се прилага в новата си редакция незабавно с влизането си в сила.

Във връзка с възражението в жалбата за изтекъл шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН между датата на нарушението и издаването на ЕФ следва да се отбележи, че цитираната разпоредба не е приложима в настоящия случай. Същата е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН, но не и с това по съставяне на ЕФ.

Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че датата на издаване на 2 електронния фиш не е предвидена от законодателя като задължителен негов реквизит, съответно не подлежи на преценка и контрол изминалият период от време между датата на извършване на нарушението, респ. неговото установяване и датата на издаване на ЕФ. Действително, електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, но това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.

Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото.

Приложима е обаче абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН (в този см. Решение № 23/07.01.2022г. по к.н.а.х.д. № 2637/2021 на АдмС-Бургас и др.), която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на нарушението, извършено на 29.04.2025г., до настоящия момент не са изминали четири години и шест месеца.

След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, който, както бе посочено, в случая не е изтекъл. В същия смисъл е и константната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 10289 от 13.12.2024г. по к. адм. н. д. № 1824/2024 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас; Решение № 9056 от 13.11.2024 г. по к. адм. н. д. № 1478 2024г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас и др.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на пътни превозни средства, да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на 3 смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаването по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние се дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 Закона за пътищата. Съгласно посочената разпоредба тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от разпоредбата на чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Тол таксата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък (чл. 8, ал. 2 Наредбата).

По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е жалбоподателят „***“ ООД, ЕИК ***.

Нарушението е било установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния му номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП генерираният доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковият материал представляват доказателства за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Наред с това, безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за описаното ППС, тъй като за него не е била подадена тол декларация, необходима за определяне размера на дължимата за плащане тол такса, съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП.

Така установеното безспорно осъществява състав на нарушение по чл.

4

102 ал. 2 от ЗДвП.

Неизпълнението на задължението по чл. 102, ал. 2 ЗДвП е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.187а, ал.2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда, че на юридическо лице – собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, допуснал движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и съответно за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, се налага имуществена санкция в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

По въпроса за съответствието на предвидените в българското законодателство фиксирани размери на глобата и имуществената санкция за процесното нарушение, както и на предвидената компенсаторна такса, със законодателството на ЕС и в частност с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, е постановено Решение на СЕС по дело С-61/23 от 21.11.2024г. във връзка с отправено преюдициално запитване от Административен съд – Хасково. С посоченото решение СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.