Решение № 526 от 07.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300500275 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 260 073 / 27.11.2024 г. по гр.д.№ 18 930/2018 г. по описа на РС – Пловдив са отхвърлени предявените главен и първи евентуален иск с правни основания съответно чл. 42 б.“б „ и чл. 43 ал. 1 б. „а „ от ЗН – за прогласяване за нищожно на саморъчното универсално завещание от *** г. на П.К. Т. в полза на сестра му Р. К. Г. и за унищожаването на същото и е уважен втория евентуален иск с правно основание чл. 30 от ЗН – казаното завещание е намалено в размер на ½ ид.ч. и е възстановена запазената част на ищеца А. П. Т. в размер на ½ ид.ч. от наследството на неговия баща П.К. Т..

За отхвърлянето на главния иск съдът е изложил мотиви, че завещанието не е антидатирано, т.к. при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, той не е доказал завещателят П. Т. да е бил в болницата в гр. *** на датата на съставяне на завещанието – *** г., а не в гр. *** / посоченото в завещание място на неговото съставяне /, т.к. ангажираните от ищеца свидетели нямат преки и лични впечатления за неговото местонахождение на тази дата. От друга страна е изложил мотиви, че мястото на съставяне на завещанието не е задължителен реквизит за неговата действителност – чл. 25 ал. 1 от ЗН и погрешното посочване на това място в акта - в случай, че се приеме П. Т. да е бил в болницата в *** на *** г., не води до нищожност на завещанието.

Искът по чл. 43 ал. 1 б. „а „ от ЗН е отхвърлен с мотиви, че многобройните заболявания на завещателя и неговото силно увредено общо физическо състояние вследствие тях не са повлияли на психичното му здраве в насока да нарушат мисловната му дейност до степен да не може да действа разумно и да не разбира свойството и значението на постъпките си и последиците от тях.

1

Решението се обжалва в отхвърлителните му части от ищеца А. Т.. Поддържа, че решението за отхвърлянето на главния иск е неправилно. Настоява, по делото да е безспорно установено – от представената болнична документация, както и от показанията на ангажираните свидетели, че на посочената в завещанието дата на неговото съставяне – датата *** г., завещателят не се е намирал на посоченото в завещанието място на неговото съставяне - гр. ***, което означава – според въззивника, че така посочената в завещанието дата не е датата на неговото съставяне, съответно че поради това завещанието е нищожно като антидатирано. Цитира съдебна практика, според която саморъчното завещание е нищожно и когато формално съдържа всички необходими реквизити, но в действителност се установи да е антидатирано / Решение № 207/21.01.2016 г. по гр.д. № 1381/2015 г. на ВКС, Първо г.о. /, както и че е нищожно, когато в него е посочена една дата, а в действителност е съставено на друга дата, т.к. наличието на такава хипотеза се приравнява на липса на дата на съставяне. Защото на посочената в завещанието по - ранна дата няма изразена воля, а отбелязаната по късна дата следва вече изразено, но невалидно волеизявление – Решение № 176/14.06.2012 г. по гр.д. № 1512/2011 г. на ВКС, Трето г.о. /. В случай, че и въззивният съд намери за неоснователен главния иск за нищожност на завещанието, жалбоподателят поддържа то да е унищожаемо, т.к. с оглед многобройните си заболявания П. Т. е бил завещателно неспособен. В тази насока се позовава на заключенията на двете комплексни СМЕ, като счита за погрешни изводите на съда в противна насока, макар и те да са основани на същите експертизи.

По така изложените доводи пледира за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на главния иск по чл. 42 б.“б „ от ЗН, евентуално – на евентуалния по чл.

43 ал. 1 б. „а „ от ЗН. Претендира разноски за две инстанции в изцяло направения им размер.

Въззиваемата Г. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че датата на съставяне на завещанието е посочената в него дата – *** г., която не е опровергана от представената медицинска документация по делото и показанията на ищцовите свидетели. Мястото на съставяне на завещанието е без значение за иска по чл. 42 „ б“ от ЗН, т.к. разпоредбата не предвижда посочване на място на съставяне, различно от действителното да има за последица нищожност на завещателното разпореждане – в който смисъл и извода на районния съд. Поддържа, че заключенията на СМЕ установяват, че многобройните заболявания на завещателя са му причинявали единствено физически болки и дискомфорт, но не са помрачили неговото съзнание. Завещанието е написано и подписано от него в състояние на пълно съзнание, при ненакърнена възможност да разбира и ръководи постъпките си и да съзнава последствията от тях – както е приел и първостепененния съд.

По така изложените доводи пледира за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендира разноските, направени за въззивното производство.

В жалбата и в отговора не са заявени доказателствени искания.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от А. П. Т. срещу Р. И.

Г. обективно съединени главен и два евентуални иска както следва:

Главен иск - За прогласяване за нищожно на основание чл. 42 б. „б „ вр. чл. 25 ал. 1 от ЗН на саморъчното универсално завещание от *** г. – вписано в АВ – СВ – *** под акт № ***, том ***, дв.вх. рег. № ***/*** г., извършено от П.К. Т., ЕГН – **********, починал на *** г. в полза на Р. К. Г., ЕГН – ***;

Първи евентуален иск – за прогласяване на същото завещание за унищожаемо на основание чл. 43 ал. 1 б. „ а „ от ЗН – липса на способност у Т. да завещава към датата на съставяне на завещанието;

Втори евентуален иск – за намаляване на основание чл. 30 ал. 1 от ЗН на казаното 2 завещание до размер ½ ид.ч. за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството в размер на ½.

По делото е безспорно и установено, че ищецът е единствен наследник по закон / син / на покойния завещател П.К. Т., а ответницата е сестра на последния.

Представен е завещателния акт от Т. в полза на сестра му Г. – универсално саморъчно завещание, по отношение на който е установено, че формално съдържа всички задължителни за неговата действителност реквизити по чл. 25 ал. 1 от ЗН и е подписано от завещателя – спорът по които въпроси не се поддържа пред въззивния съд.

Спорът по главният иск пред настоящата инстанция е само досежно възведеното от ищеца пред първоинстанционния съд възражение, че посочената в завещанието дата не е датата на неговото съставяне, т.е. завещанието е антидатирано. Доводите са, че на посочената в завещанието от дата на неговото съставяне - *** г., завещателят е бил в следоперативен статус в реанимацията на болница ***в гр. ***, а не в гр. *** - посоченото от завещателя място на неговото съставяне. Поддържа се, че несъвместимостта между датата и мястото на съставяне на завещанието само по себе си обосновава извод за неговата нищожност поради липса на достоверна дата. Освен това, в реанимацията на болницата наследодателят е бил напълно обездвижен и като така е било обективно напълно невъзможно да състави саморъчното си завещание, като и не е разполагал с лист и химикал за това, т.к. достъпът до него на всякакви лица извън медицинския персонал е бил забранен.

Съгласно трайно установената съдебна практика / Решение № 207/21.01.2016 г. по гр.д. № 138/2015 г. на ВКС, Първо г.о., Определение № 398/19.07.2019 г. по гр.д. № 4774/2018 г. на ВКС, Първо г.о., Определение № 1571/2.4.2024 г. по гр.д. № 3574/2023 г. на ВКС, Първо г.о. /, ако завещанието отговоря на императивните изисквания на чл. 25 ал. 1 от ЗН – както е в случая, но се оспорва с твърдението, че е антидатирано, установяването на това обстоятелство е в тежест на оспорващата страна – в случая ищеца, като тази страна – за да проведе пълно и главно доказване на оспорването си, следва да ангажира такива доказателства, които по несъмнен начин да изключват всяка възможност саморъчното завещание да е било съставено на посочената в него от завещателя дата на съставяне.

В тази връзка, по искане на ищеца, съдът е приел по делото медицинската документация във вр. с лечението на завещателя в болница ***– гр. *** и е разпитал като свидетели двама лекари от тази болница, непосредствено ангажирани с операцията и следоперативното му възстановяване – свидетелите *** А.С.К. и *** Д.З.Б.. Назначена е и комплексна следсмъртна СМЕ и СПЕ.

От същите – поотделно и в съвкупност, се установява, че П. Т. е приет в болница ***– гр. *** на *** г. и изписан на *** г., където му е извършена оперативна интервенция както следва: „ Митрално клапно протезиране с биологична клапна протеза…Ринганулопластика на трикуспидална клапа… Аорто коронарен байпас на четири коронарни артерии.

Имплантация на система за ресинхронизираща терапия... Имплантация на интрааортна балонна помпа …Венозна хемофилтрация „. Т. е страдал още от хронична бъбречна недостатъчност – 2 ра степен, от анемия. Общото му физиологично състояние е било тежко увредено, физически безсилен. На датата *** г. П. Т. се е намирал в реанимацията в болница *** – според отбелязванията на гърба на реанимационния лист, в който анестезиолога и кардиолога ежедневно са отразявали състоянието му – пулс, кръвно, температура, сатурация / вж показанията на свид. Б./ и направените кръвни изследвания. Според показанията на същия свидетел, този пациент предвид състоянието си след операцията и предвид хроничната си бъбречна недостатъчност няма как да излезе от реанимацията, т.к. е напълно обездвижен и не може дори да „ мърда „. Абсолютно невъзможно е да бъде дадено съгласие от лекарите за домашен отпуск, нито самоволно да напусне – предвид казаното му 3 състояние, дори и с помощ от трети лица, защото дежурството в реанимацията са постоянни, 24 часови и няма как отсъствието на пациента да не бъде забелязано от дежурния персонал. Няма искане от пациента за напускане на болницата. В същия смисъл и показанията на свид. К..

Ответницата е ангажирала свидетел А. И.Н., който депозира показания, че покойния П. Т. е бил негов пациент от 10 години, като го е посещавал в дома му за извършване на манипулации / инжекции, смяна на катетър и др. / във вр. с заболяванията му хронична бъбречна недостатъчност и анемия. За извършването на тези манипулации свидетелят посещавал Т. в дома му и през 2016 г., но не помни кога точно –месеци и дати, конкретно дали го е посещавал през месеците април и май *** г.. Свидетелят твърди да знае, че през *** г. П. е бил опериран в болница ***в гр. ***, не знае какъв е бил периода на болничния престой, но си спомня, че кратко време след изписването му оттам е починал.

На база така установеното, настоящата инстанция намира въззивната жалба за основателна. Ангажираните от ищеца доказателства провеждат пълно и главно доказване на факта, че на датата *** г. завещателят П. Т. се е намирал в реанимацията на болница ***– гр. *** поради непосредствено извършена му преди това сърдечна операция, вследствие тази операция и поради хроничните му други заболявания / бъбречна недостатъчност от втора степен и тежка анемия, налагаща кръвопреливания / той е бил напълно обездвижен и същевременно физически безсилен. Това му местоположение и физическо състояние на датата на съставяне на завещанието по несъмнен начин изключват обективната възможност да е съставил същото на тази дата, която е посочената от него в завещанието. Същевременно датата на неговото съставяне не може да се установи от текста на завещанието. Посоченото от завещателя място на съставяне „ гр. ***„ би могло да означава, че то е съставено както преди постъпването, така и след изписването му от болница „ *** „, но не и точната дата на съставянето.

Предвид изложеното главният иск с правно основание чл. 42 б. „б „ вр. чл. 25 ал. 1 от ЗН е основателен и се уважава, след отмяна на първоинстанциононто решение в тази му част. В останалите му части – с които са разгледани по същество евентуалните искове по чл. чл. 43 ал. 1 б. „а „ от ЗН / отхвърлен / и по чл. 30 ал. 1 от ЗН / уважен / решението се обезсилва, т.к. абсолютна положителна процесуална предпоставка за тяхното разглеждане е отхвърлянето на главния иск.