Определение № 348 от 12.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. Враца, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Борис К. Динев при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова в присъствието на прокурора Т. В. Н. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600509 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64, ал.8 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, депозирана от адв. Г. С. – служебен защитник на Ц. Г. Ц., обвиняем по ДП№5831/2026г. по описа на РП – Враца/ДП №731/2026г. по описа на РУ – Враца/ срещу Определение с рег. №333 от 30.09.2026 г., постановено по ЧНД № 806/2026 г. по описа на РС-Враца, с което е взета на основание чл. 64, ал. 1 от НПК спрямо обвиняемия Ц. Ц. мярка за неотклонение "Задържане под стража".

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на най- тежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител на обвиняемия сочи, че не са налице доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Поддържа се, че обв. Ц. е с установен постоянен и настоящ адрес и поради липсва на финансова възможност не се е явил за да съдейства на органите на МВР. Сочи се, че Ц. е едва на 19 години, израснал е в нестабилно семейство и грижи за него е полагал само дядо му. Изтъкват се и доводи, че предишните осъждания на лицето не следва да са фактор за вземане на най-тежка мярка за неотклонение, както и че мярката за неотклонение няма за цел предварително изтърпяване на наказанието, а е с оглед обвиняемия да не се укрие или да извърши престъпление. В заключение се иска мярката за неотклонение „Задържане под стража“ да бъде изменена в по – лека като „домашен арест“.

В съдебно заседание, обв. Ц. се явява лично и с назначения в производството сл. защитник адв. Г. С. от АК - Враца, като изцяло поддържат депозираната жалба.

Адв. С. сочи, че за успешно постигане на целите на чл.57 от НПК по 1 отношение на обвиняемия Ц. може да бъде приложена и мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Обвиняемият Ц. Ц. заявява, че поддържа казаното от защитника си и моли да му бъде изменена мярката в „Домашен арест“.

Представителят на Окръжна прокуратура-Враца представя 2 бр. постановления на РП – Враца за обединяване на досъдебни производства, водени срещу обв. Ц. за престъпления по чл.346 от НК. Сочи, че определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление. Несъмнено цялата престъпна деятеност на обвиняемия е насочена към престъпления против собствеността на гражданите и в частност на деяния по чл.346 от НК. Моли за произнасяне със съдебен акт в посочения смисъл.

По делото се събраха писмени доказателства – 2 бр. постановления на РП – Враца за обединяване на ДП №5637/2026г. и ДП №5618/2026г. с ДП №5831/2026г. по описа на прокуратурата.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл.64, ал.7 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем от 29.09.2026г., Ц. Г. Ц., с ЕГН ********** е привлечен към наказателна отговорност за това, че за времето от 00.20ч. до 04.00ч. на 09.08.2026г. в с.Баница, от улица „Рила“ до №15 противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег.

№ВР****СН, на стойност 3030.00 евро от владението на собственика В. К. Ц., живуща на горепосочения адрес, без нейно съгласие, с намерение да го ползва – престъпление по чл.346, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до осем години.

Проверяващата инстанция на Окръжен съд - Враца приема, че първостепенния съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил привлечен към наказателна 2 отговорност. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в това число показанията на св. В. Ц., на св. В. И., св. Н. И., св. Н. И., св. А. А.,св. И. М., св.

Ц. Б. и събраните писмени доказателства протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, заключение на изготвена съдебно оценителна експертиза, справка от АПИ, справка за съдимост, характеристични данни, справки за собственост на процесния автомобил и др.

Въз основа така посочените доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение, относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираното престъпно деяние. Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по посочената работната към настоящия момент квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обосновано предположение, каквото в случая е налице. В този смисъл са неоснователни възраженията, релевирани от страна на защитата, че не е налице обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в инкриминираното деяние. Тук настоящия състав следва да посочи, че досъдебното производство е в един начален етап и при събиране на доказателства, които да опровергаят обоснованото предположение, няма никаква процесуална пречка да бъде поставен въпроса за разглеждане на мярката за неотклонение отново пред съда.

На следващо място, районният съд правилно е приел, че са налице към настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК алтернативи - опасност от укриване и от извършване на престъпление, като следва да бъде добавено следното:

За наличието на такава опасност от укриване съдът съгласно съдебната практика, включително и тази на ЕСПЧ, може да изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време. В настоящия случай са налице данни, че обв. Ц. след като е бил редовно призован за явяването му пред органите на МВР, не е открит на постоянния и на настоящия му адрес и не се е явил. Видно от приложена по делото докладна записка с рег.№14921/13.08.2026г., лицето е установено след няколко дневно издирване и то в населено място, различно от обичайното му местопребиваване.

Освен това, в настоящия случай се касае за лице с висока степен на лична обществена опасност, изводима от съдебното му минало и от механизма и начина на извършване на процесното деяние. Завишена е и обществената опасност на деянието, 3 тъй като законодателя за престъпление по чл.346 от НК е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до осем години. Факт е, че повечето от осъжданията на Ц. са за деяния, извършени в много близък период от време до настоящата деятелност и са престъпления по чл.346 от НК. Видно от приложените по настоящето дело 2 бр. постановления на РП – Враца за обединяване на ДП №5637/2026г. и ДП №5618/2026г. с ДП №5831/2026г. по описа на прокуратурата, че срещу обв. Ц. са образувани и други досъдебни производства за престъпления също по чл.346 от НК, като настоящето. Видно от справката за съдимост обв. Ц. е изтърпял и ефективно наказание „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.346 от НК, в размер на 8 месеца, като е излязъл от затвора през м.април 2026г.по изтърпяване.

Обществената опасност се повишава и от механизма и начина на извършване на процесното деяние, което се отличава с проявена дързост, интензивност на противоправните действия. Именно данните за личността на обвиняемия, които първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е преценил в съдебния си акт, преценявани в съвкупност с настоящата деятелност, която не е еднократна, сочат за наличие на реална опасност обвиняемият да извърши ново деяние.

Предвид изложеното, ОС-Враца приема, че целите по чл. 57 от НПК по отношение на обвиняемия Ц. успешно могат да бъдат постигнати към настоящия момент единствено с най-тежката от мерките за неотклонение, а именно "Задържане под стража". По делото не се установяват никакви обстоятелства от семейно или друго естество, които да оборват този извод и да налагат прилагането на по-лека мярка за процесуална принуда спрямо него. Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на Районен съд - Враца, с което е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение с рег.№333 от 30.09.2026г., постановено по ЧНД № 806/2026г. по описа на Районен съд - Враца, с което е взета на основание чл. 64, ал.

1 от НПК мярка за неотклонение "Задържане под стража" спрямо Ц. Г. Ц., ЕГН ********** – обвиняем по пр. пр. № 5831/2026г. на РП – Враца/ ДП №731/2026г. по описа на РУ – Враца/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5