Решение № 141 от 19.07.2024, Районен съд - Троян
- Съд
- Районен съд - Троян
- Дело
- Гражданско дело 292/2024
- Вид
- Решение № 141
- Подписан
- 19.07.2024
- В сила
- 04.12.2024
- Състав
- Антоанета Маринова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 141 гр. Троян, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20244340100292 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, предявен от Д. С.
Г. от гр.Троян, чрез адв. Е. *** от АК-Пловдив, срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, **** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***.
В молбата се излага, че ищцата сключила с ответника договор за кредит, като получила заемна сума в размер на 1000.00 лв. Била уговорена лихва и общата сума, която ищцата следвало да върне на 10 броя месечни вноски, била общо 1 197.47лв.
Съгласно клаузите на договора, същият следвало да бъде обезпечен в 3-дневен срок с поръчителство на едно лице. В случай на неизпълнение на задължението за обезпечение, ищцата следвало да заплати неустойка.
В молбата се излага, че клаузата за неустойка на сключения договор за паричен заем е нищожна.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл. 10 от договор за кредит, сключен на 01.06.2023 г. между ищцата и „Макроадванс“ АД, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ответното дружество „Макроадванс“ АД е представило отговор по реда на чл.131 ГПК чрез своя пълномощник – юрисконсулт Ж. Т., в който е взето становище за допустимост на предявания иск. Ответникът признава предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка. Направено е искане да бъде уважена предявената претенция, като съдът да не осъжда ответника да заплаща разноски, тъй 1 като не е дал повод за завеждане на иска, съгл. чл.78, ал.2 ГПК. Алтернативно е направено искане, при присъждане на адвокатско възнаграждение, то да е съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява от пълномощника си адв. *** от Пловдивска АК. От последната е постъпила молба, в която е направено искане предявеният иск да бъдат уважен, като адв. *** претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество „Макроадванс“ АД не се представлява в с.з. от законен представител или процесуален такъв. Постъпила е молба от юрисконсулт Т., с което се прави искане разноските в производството да са съобразени с направеното признание на иска от страна на ответника.
Съдът, като съобрази, че от страна на ответното дружество е направено изрично изявление за признание на предявения иск и с оглед представените по делото писмени доказателства, намира, че искът се явява основателен, което не се оспорва от страните.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
Съдът, след като прецени, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК и не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК, прие, че срещу ответника следва да се постанови решение при признание на иска, с което предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД следва да се уважи.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за иска в размер на 50.00 лв. по сметка на Троянски районен съд, предвид че ищцата бе освободена от заплащане на такси и разноски в производството.
Процесуалният представител на ищцата претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. с ДДС, като в представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че е оказана безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на иска, с което обосновава искане да не бъде осъждан да заплаща разноски. Съдът счита искането за неоснователно. За да се ползва ответникът от привилегията на чл. 78, ал. 2 ГПК, законът поставя кумулативното наличие на две предпоставки- той да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал иска. В случая тези две предпоставки не са налице. Налице е единствено признание на иска, но видно от събраните по делото доказателства се установява, че същият е дал повод за завеждане на исковата претенция.
2
Именно ответникът е предвидил в договора за кредит клаузата за неустойка при непредставяне на поръчителство, обявена за нищожна в настоящето производство. Затова в негова тежест следва да се възложат разноските за адв. възнаграждение в поискания размер.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 и чл.237 от ГПК, съдът РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД клаузата на чл. 10 от договор за кредит, сключен на 01.06.2023 г. между „Макроадванс“ АД и Д. С. Г., ЕГН **********, с която е уговорена неустойка при непредставяне на обезпечение, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, **** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд гр.Троян сумата 50.00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, **** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, да заплати на „Е. ***“ ЕАД, **, със съдебен адрес: ** представлявано от Е.
Г. ***, сумата 480.00 ( четиристотин и осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата Д. С. Г., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
3