Определение № 709 от 13.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 902/2023
- Вид
- Определение № 709
- Подписан
- 13.11.2023
- В сила
- 13.11.2023
- Състав
- Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.536 · Граждански процесуален кодекс
- чл.536, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.536,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.74 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 709 гр. София, 13.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20231001000902 по описа за 2023 година Производството е по чл.274,ал.1,т.2,във вр. с чл.536,ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПЕРЛА ПАРК“-ООД чрез неговия управител В. С. Ж. против определение №3049 от 15.09.2023 г., постановено по ч.т.д. № 1697/2023 г. на СГС,ТО, VI-3 състав, с което е спряно регистърното производство по заявление обр. А-4 с вх. № 20230913091153 за вписване по партидата „ПЕРЛА
ПАРК“-ООД на промяна в обстоятелствата, произтичащи от решения на ОСС от 12.09.2023 г., до приключване с влязъл в сила съдебен акт на исковото производство, образувано пред СГС по т.д.№1696/23 г., по подадена от С. Х., гражданин на Федерална република Германия, искова молба.
Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.536 ГПК за спиране на регистърното производство.
Твърди, че предявения от молителя С. Х. иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване нищожност на взетите решение на ОСС на „ПЕРЛА ПАРК“ООД от 12.09.2023 г. е недопустим, като са изложени подробни доводи в тази насока.Счита, че съдът, разглеждащ молбата за спиране на регистърното производство, е следвало да прецени допустимостта на иска, за който молителят твърди, че е преюдициален по отношение на исканото вписване.
Моли съда да отмени обжалваното определение и остави без уважение искането за спиране на регистърното производство.
Препис от частната жалба е връчен на другата страна – С. Х., който в законния срок чрез пълномощника си адв.П. К. е подал писмен отговор с развити доводи за неоснователност на частната жалба. Изцяло поддържа изложените от първоинстанционния съд мотиви за наличие на 1 предпоставките по чл.536, ал.1, т.1 ГПК за спиране на регистърното производство.
Софийският Апелативен съд, като разгледа частната жалба във връзка с доводите на страните и събраните доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
С обжалваното определение СГС е приел за основателно искането за спиране на регистърното производство по Заявление обр. А-4 с вх. № 20230913091153 за вписване на всички решения на Общото събрание съдружниците на „ПЕРЛА ПАРК“
ООД, приети на 12.09.2023 г., обективирани в Протокол от същата дата с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на исковото производство, образувано пред СГС по т.д.№1696/23 г. Съдът е установил, че е налице висящо преюдициално исково производство по предявени искове за прогласяване нищожност, а при условията на евентуалност за отмяна поради незаконосъобразност на решенията на Общото събрание на дружеството от 12.09.2023г., включително на това, с което молителят С. Х. е изключен като съдружник. Съдът е мотивирал крайния си извод с това, че тези решения са обуславящи вписването на промяната в заявените обстоятелства, като ищец по тях е лице, което има право да обжалва същите. Съдът е приел, че решението на съда в исковото производство би се отразило върху охранителното производство. С тези мотиви е постановено спиране на регистърното производство по процесното заявление до приключване с влязъл в сила съдебен акт на исковото производство, образувано пред СГС по искова молба на С. Х. , по която е образувано т.д.№1696/23 г.
Софийският апелативен съд, ТО, девети състав, намира, че така постановеното определение следва да бъде потвърдено като съобразено със закона. Изцяло въззивният съд споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в частната жалба следва да отбележи следното:
Съгласно чл.536, ал.1, т.1 ГПК, регистърното производство, което е охранително по своя характер, се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт /в случая вписване на заявените обстоятелства/ или е предмет на установяване с този акт.
Разпоредбата на чл.536,ал.1,т.1 от ГПК въвежда задължение към съда, постановяващ спирането, да извърши преценка само относно наличието на обвързващи за издаването на охранителния акт последици на резултата от спорното правоотношение, т.е. доколко от постановения акт по същото би било обусловено издаването на искания охранителен акт /в случая изключване на С. Х. като съдружник в дружеството и заличаването му като такъв;
2 приемане на нов Дружествен договор и Едновременно увеличаване и намаляване на капитала на дружеството по начина, описан в решението, въз основа на решение на ОСС от 12.09.2023 г. /.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът не е изложил мотиви дали предявените преюдициални искове са допустими.
Съдът не дължи преценка за допустимостта и основателността на висящото исково производство, достатъчно е да установи наличието на депозиран иск за правоотношение, обуславящо издаването на охранителния акт /заявеното вписване, респ. обявяване в ТР/. В този смисъл е константната съдебна практика на съдилищата и ВКС, като напр.Определение №144 от 12.02.2014 г. по ч.т.д.№04654/2013 г. на I т.о., Опр. №93 от 12.11.2012 г. по т.д.№1069/2011 г. - I т.о. на ВКС, и др.
В производството по чл.536 ГПК съдът не дължи преценка относно допустимостта и вероятната основателност на иска, по който е образувано преюдициалното дело. Единственият компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на предявен иск е исковият съд, пред който делото е висящо. Само исковият съд може да преценява редовността и допустимостта на исковата молба и да дава указания по нея. В хипотезата на прекратяване на производството поради недопустимост на иска или отхвърлянето му като неоснователен с влязъл в сила съдебен акт, регистърното производство се възобновява.
Целта на закона е да бъде съобразена силата на пресъдено нещо на решението, с което ще бъде установено или отречено обуславяващото правоотношение. /В същия смисъл е Определение № 1845 от 05.06.2017 г. по в.г.д. № 2493/2017 г. на Софийски апелативен съд /.
Законодателят е предвидил едно изключение - в обезпечителното производство, където съдът преценява допустимостта и вероятна основателност на иска. В производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът, който се произнася по молба за спиране на висящото пред него дело поради наличие на преюдициален спор, също не преценява допустимостта на преюдициалното производство, още по-малко основателността на исковете, а единствената проверка касае обстоятелството дали решението по това дело ще има значение за правилното решаване на спора.
Затова в производството по чл.536, ал.1, т.1 ГПК съдът преценява единствено дали решението по този иск обуславя издаването, респ. отказа за издаване на заявения охранителен акт.
С оглед изложеното съдът намира, че в процесния случай са налице всички законови предпоставки за уважаване на искането за спиране по чл.536,ал.1,т.1 ГПК, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд. Установява се наличието на висящо регистърно производство, както и наличието на висящ спор пред СГС по подадената от С. Х. искова молба, с която са предявени главен иск по чл.124,ал.1 ГПК, във вр. с чл.26 ЗЗД за установяване нищожност на взетите решение на ОСС на „ПЕРЛА ПАРК“ 3
ООД от 12.09.2023г., и при условията на евентуалност – иск по чл.74 ТЗ за отмяната им като незаконосъобразни, по която ИМ е образувано т.д.№1696/23 г. Тези решения на Общото събрание на съдружниците са заявени за вписване с процесното заявление обр. А-4 с вх. № 20230913091153. Решаването на спора по т.д.№1696/23 г. е с преюдициален характер по отношение на исканото вписване, т.е. валидността на взетите решения от ОСС е условие за издаване на искания акт.
Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3049 от 15.09.2023 г., постановено по ч.т.д. № 1697/2023 г. на СГС,ТО, VI-3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4