Решение № 14864 от 30.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14864 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110155558 по описа за 2023 година

Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 124 ГПК.

Ищецът М. Л. И. е предявил против Столична община отрицателен установителен иск за признаването за установено между страните, че ответникът не е собственик на Поземлен имот с идентификатор при съседи: недвижим имот с идентификатор

Ищецът твърди, че през 1993 г. е изплатил цената и придобил владението от В върху Поземления имот, заедно с построената в него жилищна сграда от 75 кв.м., въз основа на предварителен договор, въз основа на който продавачът предал владението на недвижимия имот на ищеца, а ищецът заплатил в брой продажната цена от 75 000 (седемдесет и пет хиляди) лева и започнал да осъществява фактическа власт върху поземления имот и сградата, с намерение за присвояване, включително с изграждане на метална ограда на Поземления имот и чрез залесяване с овощни дървета. Счита, че придобивайки фактическата власт върху изцяло чужд имот при липса на правно основание, се предполага, че е започнал да държи имота за себе си и да има качеството на владелец. Сочи, че продавачът при сключване на предварителния договор се е легитимирал като собственик на имота, лично и като пълномощник на неговата сестра Й, в качеството им на наследници на придобилия го с покупка с договор родител Н от 1955 г. Ищецът е извършвал пристрояване и ремонтиране на сградата, като осъществявал непрекъснато фактическа власт върху имота. Ограничил е достъпа до поземления имот и сградата на трети лица. Сочи, че издадените АОС са официални документи, които удостоверяват възникването, изменението и погасяването на собственост, като освен описание и местонахождение, следва да посочват фактическото и правното основание, по силата на което имотът е станал държавна или общинска собственост. Счита, че ако недвижимият имот не е бил актуван с предходен акт, и/или е актуван с основание „стар общински имот“, и/или е актуван с друго 1 абстрактно и/или недоказано правно основание, е необходимо да има основание /одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр./ и ако преди акта липсват доказателства, че е изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал.1 ЗС във вр. с § 4 ПР на ЗС давностен срок, т.е., че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация, следва, че имотът е бил частна собственост и след като е владян в продължение на 10 години в реални граници, е придобит от физическо лице.

Намира освен това, че актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобИ.е на собствеността върху имота. Развива подробни съображения, свързани с приложимата според него нормативна уредба относно факта, че ответникът не следва да се счита за собственик на процесния имот. Моли съда да признае за установено, че ответникът не е собственик на гореописания недвижим имот. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът Столична община оспорва предявения иск. Сочи, че по отношение на процесния имот са налице съставяни във времето АДС № впоследствие АОС № г. Като правно основание за съставения АДС бил посочен чл.

6 от ЗС и чл. 21 от Правилника за държавните имоти. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗС /редакция от 20.12.1963 г./, „Държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик".

Сочи, че в случая е бил налице фактическият състав на втората хипотеза, като видно от съдържанието на Заповед № 1083/16.09.1966 г. на ИК на СГНС, имало изискване по време на отреждането със съответния план един имот да няма собственик. Предвид извършената инвентаризация с гореописаната Заповед, от страна на държавния орган в лицето на ИК на СГНС и липса на лица, установяващи собствеността си върху процесния имот, същият бил актуван за първи път с представения АДС. Актуваният имот, обективиран в АДС № ., впоследствие АОС № , е наименуван като стар общински имот. Отбелязването му по този начин сочи, че произтича от обстоятелството, че неговото уточняване и маркиране е осъществено още през 1956 г., съгласно регулационния план на Модерно предградие, одобрен със Заповед № 2902/09.06.1956 г. Видно от писмо № 3453/22.12.1966 г. на Началника на отдел „Финансов" до СП "СОФЖИЛФОНД"- Димитровски район, издадено вследствие на извършената инвентаризация, като процесният имот бил даден за стопанисване на Димитровски район, което било допълнителна предпоставка, доказваща държавния характер към тази дата на процесния имот. Сочи, че в случая е налице наличие на правопораждащия факт за придобИ.е на собствеността от страна на държавата върху процесния имот, като впоследствие е съставен и последващият АОС № 1г., с което собствеността преминава от патримониума на държавата в патримониума на Столична община.

Сочи, че съгласно разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46 в сила от 01.06.2006 г./, давността за придобИ.е на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2014 г., поради което оригинерният способ за придобИ.е на собствеността върху процесния имот не може да намери приложение в настоящото производство.

Освен това счита, че по силата на разпоредбата на чл. 86 от ЗС, действаща от приемането на ЗС от 16.11.1951 г. до изменението на този закон с ДВ, бр. 31 от 1990 г., респ. до 1996 г., не може да се придобиват по давност имоти - социалистическа собственост, каквито са били всички държавни и общински имоти. Впоследствие разпоредбата на чл. 86 от ЗС била изменена, считано от 31.05.1996 г., като забраната е ограничена само до публичната държавна или общинска собственост. Към настоящия момент обаче намира, че изменението е на практика неприложимо поради наложен мораториум по силата на § 1 от ЗД на ЗС. Освен това сочи, че предвид забраната по чл.

59 ЗТСУ /отм., в редакцията му ДВ, бр. 29/73г./ във връз. с чл. 54 от ППЗТСУ, за 2 периода от 1956 г. до влизане в сила на ЗИДЗТСУ обн. ДВ, бр. 34/00 г., реално определени части от дворищно - регулационни парцели не могат да се придобиват по давност, а по отношение на процесния имот няма признато или отстъпено право на строеж. Отделно, счита, че в случая не е налице нито една от необходимите предпоставки на чл. 79 ЗС, за да е налице владение.

Сочи на следващо място, че приложеният акт за общинска собственост № 155/10.02.1997 г. касае общински имот - терен с площ 5250 кв.м. Този АОС бил съставен за цяло каре/терен, заключен между няколко улици, подробно описани в него. а АЧОС № г. касаел процесния имот, имот с пл. № 654, кв. 1 НПЗ „М" с площ от 435 кв.м.

Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Приет по делото е Акт № г. за частна общинска собственост на стар общински имот, находящ се в гр. София, район „Връбница“, ж.к. и представляващ терен между ул. „Й. П. с площ 5250 кв.м. /л. 7, л. 55-56/. Като граници на имота са посочени от север – ул.-ма; от запад – ул. „Й. П. “ и от изток – ул. „ма“. Като основание за придобИ.е на имота се посочва „стар общински имот“ и чл.2, ал.2, т.5 ЗОС. Посочва се, че по-рано съставен акт за процесния имот е Акт № г. и че имотът се стопанисва от Столична община, район „Връбница“. Въз основа на посочения акт за общинска собственост общината се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

Приет като доказателство е и Акт № г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Й“ от № включително /л. 77/. Като основание за придобИ.е на имота се посочва стар общински имот, издирен въз основа на Заповед № ИК-1083 от 16.10.1966 г. на СГНС. В Акта е посочено, че имотът е с площ от 5250 кв.м. и се намира между улиците „Й ул. „. На гърба на акта е отразена скица на имота.

Представен като доказателство по делото също така е и Акт за държавна собственост на недвижим имот № г., находящ се на ул. № “, означен като стар общински имот – имот №. при съседи: ул. 378-ма, от две страни – СГНС, В /л. 83/.

Посочено е, че имотът представлява празно дворно място, завзето от Н Като доказателство също така е приет доклад относно уреждане на правата на лица, заели държавни дворни места до Изпълкома на СГНС, в който се посочва, че Изпълкомът на Димитровския райсъвет с протоколи № 11 от 11.03.1959 г. и № 13 от 25.03.1959 г. е взел решение да се отстъпи право на строеж върху държавни парцели по Закона за уреждане на правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, тъй като след извършена техническа проверка от райсъвета се е констатирало, че застроените парцели са били образувани от бивша общинска мера в кв. „Модерно предградие“, които са били разпродадени с частни договори с достоверни дата от недобросъвестни продавачи на граждани, жители на гр. София, които са застроили имотите до 01.09.1956 г. и към момента на извършване на проверката ги владеят /л. 79/. Поради това на посочени в приложен списък лица следва да се признае правото на строеж върху държавния терен срещу заплащане на цена от 5 лв. на квадратен метър, съобразно тарифата за заплащане на право на строеж върху държавна земя в срок до 31.12.1960 г., съобразно т.9 от Правилник за приложение на закона за уреждане на правата на лицата, които са заели или получили празни дворни места. Отразено е, че на лицата, посочени в списъците, следва да се издадат удостоверения за признаване на правото на строеж върху държавно дворно място и правото на собственост върху построените сгради и подобрения по местата.

3

Представен като доказателство по делото е Протокол № 17 от 21.05.1959 г. и Списък № 1 към него, с който се приема решение за одобряване на решенията на Изпълкома на Димитровския райсъвет, взети в протоколи № , относно уреждане на правата на лицата, заели държавни дворни места без основание, признава правото на строеж само на тези лица, които фигурират в преработените списъци от юрисконсулството при Съвета, съставляващ неразделна част от решението, че лицата, на които се признава правото на строеж следва да заплатят дължимите суми до 31.12.1960 г. и на лицата по приложения списък следва да се издаде удостоверение за признаване на право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата /л. 80 - 81/.

Прието като доказателство по делото е Удостоверение с изх.№ 08-00307/1/07.02.2024 г., издадено от „ГИС-София“ ЕООД, като съгласно поддържана от дружеството информационна система на кадастрални и регулационни планове на Столична община, процесният Поземлен имот с идентификатор одобрени със Заповед № на изпълнителния директор на АГКК попада в част от УПИ попада в част от улица от о.т. 154 до о.т. 173 по действащия регулационен план на м. „М“, одобрен със Заповед № РД-г. на главния архитект на София, потвърдена с Решение № 85 по Протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС и Заповед № г. на главния архитект на София – за ОФГ, попада в част от поземлен имот с пл. № 654 и в част от улица, кадастрален лист № 196 по архивен кадастрален план, поддържан от отдел „Геодезически и кадастрални дейности“ на дирекция „Териториално планиране“ към направление „Архитектура и градоустройство“ на СО до обявяване в държавен вестник на одобрената кадастрална карта, попада изцяло в УПИ физкултурен комплекс от кв. 70 по стар регулационен план на м. „Модерно предградие-София“, одобрен със Заповед №г., попада в част за УПИ за изграждане на ЕСПУ от кв. и попада в част от улица от о.т. 70 до о.т. 71 по стар регулационен план на м. „Ж.К. и, одобрен със Заповед № РД-г. на главния архитект на гр. София и попада в част от поземлени имоти с пл. по стар кадастрален план на София /л. 99/.