Решение № 257 от 22.07.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Перник, 21.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500218 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 29/11.01.2024 г. по гр.д. № 2922/2023 г., Районен съд - гр.

Перник е осъдил „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, да заплати на Е. И. В., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 2684,66 лв. - дадена без основание по недействителен договор за потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2023 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над 2684,66 лв. до пълния предявен размер 4958,64 лв., като неоснователен. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрк., с която се атакува постановеното решение в осъдителната му част. Твърди се, че същото е необосновано и постановено в 1 нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни съображения за неправилност на постановеното от първата инстанция решение. Сочи се, че по делото били събрани доказателства, че в полза на дружеството са направени плащания, но смята, че въпреки това същите не могат да обосноват по категоричен начин извода, че въпросните плащания са направени именно във връзка с процесния договор. Наведени са твърдения, че решаващият съд в противоречие на процесуалните правила е оставил без уважение доказателствено искане за допускане на допълнителна задача по назначената съдебно – счетоводна експертиза. В продължение се излага, че с атакуваното решение, съдът е приел, че договор за потребителски кредит № ***, във връзка с който дружеството твърди, че са направени плащанията, не е сключен, защото ищцата се е отказала, въпреки, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства в тази насока. Намира това заключение на първата инстанция за произволно. Въз основа на изложеното, моли съда за отмяна на атакуваното решение в осъдителната му част. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Е. И. В., чрез адв., е депозирала отговор, с който оспорва изложените във въззивната жалба аргументи. Твърди, че направените от страна на въззивника твърдения, че процесният договор не е бил сключен, че дружеството не е предоставяло кредит в уговорения размер, както и договор за поръчителство с третото лице „Ай Тръст“ ЕООД, както и, че не е получило плащания по процесния договор са неоснователни. Излага съображения за правилност на постановеното от първата инстанция решение, въз основа на които се иска същото да бъде потвърдено изцяло, а депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на минимално адвокатско възнаграждение в размер на 955,00 лв. с ДДС.

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Радомир е образувано въз основа на искова молба, подадена Е. И. В. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД по предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът е твърдял, че между него и ответника, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** по силата, на който ответникът му е предоставил сумата от 3000 лв., а той се е задължил да я върне в срок от 24 2 месеца, на 24 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 175.63 лв.

Лихвеният процент по кредита е б и л уговорен на 35.05 %., а годишният процент на разходите - на 50 %. Взетите предвид допускания, използвани при изчисление на ГПР са посочени в общите условия. Общият размер на всички плащания е бил 4215,12 лв.

Твърди, че съгласно чл. 4 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид обезпечение да представи банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок от 48 часа. Срокът за одобрение за заявлението в тези случаи е 24 часа. В случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение съгласно чл. 4, ал. 2 от договора се счита, че заявлението не е одобрено. Ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че няма да предоставя обезпечение, срокът за одобрение на заявлението му е 14 дни.

Ищецът твърди, че на основание чл. 4, ал. 1 от договора е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, като се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 3743,52 лв.

Сочи, че общата дължима сума по договора за потребителски кредит и по договора за поръчителство е била 7958,64 лв. и е била заплатена изцяло на кредитора чрез рефинансиране чрез друг отпуснат от него кредит.

Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не са посочени разходите, които формират годишния процент на разходите. В тях не е включено дължимото от кредитополучателя възнаграждение на поръчителя, което също представлява разход, пряко свързан с договора. Изложено е, че с чл. 4 от договора, кредитополучателят е задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора дружество. Въз основа на договора за предоставяне на поръчителство ищецът се е задължил да заплати възнаграждение, надхвърлящо главницата по договора за потребителски кредит, а именно 6032.45 лв., което представлява част от ГПР. По този начин е налице заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максимален размер на ГПР.

По посочените съображения ищецът счита, че договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на предоставената му от кредитора сума. Затова твърди, че останалата заплатена от него сума по договора за потребителски кредит и договора за поръчителство в общ размер на 4958.64 лв. подлежи на връщане.

Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 4958.64 лв., дадена без основание в изпълнение на недействителен договор за потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва върху нея, 3 считано от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2023 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД. Искът е оспорен като неоснователен.

Ответникът оспорва между страните да е сключен договор за потребителски кредит № *** от ***, както и да е предавал на ответника сумата от 3000 лв. В случай, че съдът не приеме за посочените оспорвания, твърди, че ищецът не е извършвал плащания по договора, както и че последният отговаря на всички изискуеми съгласно ЗПК императивни изисквания. Оспорва твърдението на ищеца, че е бил длъжен да представи обезпечение под формата на поръчителство, както и че възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да се включи в ГПР. Признава, че е собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД, но счита, че се касае за две отделни юридически лица между чиято търговска дейност няма връзка, както и че възнаграждението по договора за поръчителство се дължи на дружеството поръчител, а не на кредитора. Твърди, че договора за поръчителство по съществото си е договор за поръчка, като дължимото по него възнаграждение се дължи на страната, на която е възложено извършването на определени действия. Счита, че нищожността на договора за поръчителство не влече нищожност на договора за кредит. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявява претенция за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

По делото са предствени от ищеца Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за потребителски кредит № ***/*** между „Кредисимо“ АД и Е. И. В., Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № ***/*** и Договор за предоставяне на поръчителство от *** между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. И. В., без подписи от страните.

Представени са също Договор за потребителски кредит № *** между „Кредисимо“ АД и Е. И. В., Приложение № 1 към него, Договор за предоставяне на поръчителство от *** между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. И. В., без подписи от страните.

С исковата молба са приложени и други договори за кредити, които правилно първоинстанционният съд е приел, че не касаят настяощия спор.

От ответника е представен и приет като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ***/*** и Общи условия към него, без подписи на страните, по отношение на който липсват доказателства ищцата да е изразила съгласие от разстояние.

С писмо от 27.11.2022 г. е представена справка от „Изипей“ АД, съгласно която ищецът е извършил в полза на ответника следните плащания: на 17.06.2018 г. - 265,31 лв., на 26.07.2018 г. - 265,31 лв., на 21.08.2018 г. 265,31 лв., на 03.10.2018 г. - 265,31 лв., на 04.10.2018 г. - 15,92 лв., на 01.11.2018 г. - 265,31 лв., на 05.11.2018 г. - 13,40 лв., на 27.11.2018 г. - 265,39 4 лв., 21.12.2018 г. - 263,00 лв., на 07.02.2019 г. - 270,00 лв., 06.03.2019 г. - 265,00 лв.на 02.04.2019 г. - 265,40 лв., т.е. за периода 17.06.2018 г. - 02.04.2019 г. 2684,66 лв.

По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебноикономическа експертиза, според което ГПР по Договор за потребителски кредит № ***/*** е 41,26%, а като се включи възнаграждението на поръчителя е 210,74%. По представени от ответника данни договорът е със запис „анулиран“.

Прието и заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че в телефонен разговор със С. А. служител на „Кредисимо“ ЕАД, Е. В. е подала заявление за кредит за сумата 3000,00 лв. и период от 24 месеца. Заявлението е одобрено частично от страна на кредитора, като в телефонен разговор с К.Т. - служител на „Кредисимо“ ЕАД, Е. В. е уведомена, че има одобрения за сума 2400,00 лв., в който телефонен разговор заявлението за отпускане на кредит е оттеглено от нея.

Дружеството е информирало вещото лице, че данните относно заявката са изтрити от аднинистративния панел на информационната им система, тъй като са изтекли повече от 5 години от датата на кандидатстването, поради което вещото лице не е могло да устнанови дали в системата на „Кредисимо“ ЕАД е отразен изходящ превод на сумата 3000,00 лв.

Пред въззивната инстанция е изслушано заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза по отношение какви суми са погасявани от „Кредисимо“ ЕАД с постъпилите в ИзиПей суми в общ размер на 2 684,66 лв.

Заключенията на вещите лица не са оспорени от страните по делото .

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :