Решение № 1004 от 30.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000501754 по описа за 2025 година

С решение № 76 от 28 март 2025г. по гр. д. № 444/2024г., Окръжен съд – Перник е оставил без разглеждане искова молба с вх. № 4574/16.07.2024г., депозирана от Д. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. А. Ц., с адрес: гр. Перник, ***, вх. А, партер, офис № 1 срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, с адрес: гр. София, п. к.

1766, ***, Офис парк - Пощенска банка, с която се иска да бъде прогласена нищожността на нотариално действие на нотариус с рег. № *** на НК и район на действие РС - Перник, изразяващо се в поправка в съдържанието на изготвен Нотариален акт за договорна ипотека № 194, т. I, рег. № 1775, н. д. № 171 от 2005г., вписан в СВ при ПРС с вх. рег. № 1431 от 03.05.2005г. на договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредитна линия плюс“ поради неспазване на императивните изисквания на чл. 579 ал. 3 от ГПК, като недопустима и прекратил производството по делото.

Д. Й. С. е подала въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 444/2024г. на ОС - Перник. С доводи, че решението е неправилно, тъй като изводът на съда, че предявеният от нея иск е недопустим е незаконосъобразен, - понеже е недопустимо нотариусът едностранно да изменя съдържанието на 1 договора и тя има правен интерес да предяви иска поради качеството си на ипотекарен длъжник и върху имота й е насочено принудително изпълнение, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Уточнила е, че не иска от съда „прогласяване нищожността на ипотеката“, а на самостоятелно нотариално удостоверяване – „надраскани“ от нотариуса „думи, изрази и цифри“ върху екземпляр от нотариалния акт, представен в изпълнителното производство, в което е приложен чл. 429, ал. 3 ГПК, довело до имуществена вреда за нея, – присъединяването й като ипотекарен длъжник по изп. д. № 230/2012г. по описа на ЧСИ С. Б., налагане на възбрана върху принадлежащите й имоти и продажба на собствения й гараж, а другият имот – апартамент продължава да е обект на правото на принудително изпълнение, като от съда не се иска установяване на каквато и да е правна връзка между „основното“ нотариално удостоверяване и самостоятелно съществуващото „последващо“ нотариално действие, предмет на иска, представляващо едностранно ръкописно дописване/изменение на съдържанието на ипотеката без страните по ипотеката, като в Агенцията по вписванията и след две вписвания на подновяване на ипотеката не е вписан нотариален акт с нанесените поправки/изменения. Изтъква, че във въззивно производство е прието, поради непредставяне на нотариален акт за договорна ипотека, че тя не е ипотекарен длъжник, същото било прието и в производството по несъстоятелност на длъжника „Алматея Прима“ ООД. По този начин е обобщила, че има правен интерес да иска прогласяване на нищожността на поправката по исков ред и при уважаване на иска няма да има процесуално качество на ипотекарен длъжник в изпълнителния процес.

Насрещната страна „Юробанк България“ АД е оспорила въззивната жалба. Поддържа, че нотариалният акт не е нищожен и ипотеката е породила действие по арг. от чл. 157 и чл. 170 ЗЗД, а поправката на датата на сключване на договора за кредит е техническа. Акцентирал е в защитата си и на факта, че няма изискване в ипотечния акт да се посочва датата на договора за кредит.

За постанови решението си с характер на определение, с което е констатирана недопустимост на иска, първоинстанционният съд е приел в решаващите си мотиви, че „ ищецът не може да обоснове правен интерес от водения иск, доколкото дори и да се приеме, че извършената поправка /поправка в нотариалния акт за договорна ипотека/ е нищожна, то това не 2 влияе на правния статут на самия договор, обективиран в процесния нотариален акт, т.е. съдебното решение няма да има за последица обявяването нищожността на самата сделка. Т.е. дори и да се приеме, че процесното нотариално удостоверяване е нищожно, то в правната сфера на ищеца нищо не би се променило. Освен това, правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове, следва да бъде конкретен, а не хипотетичен, с оглед настъпването на бъдещо несигурно събитие /… Определение № 342/20.07.2007 г. на ВКС по ч. търг. д. № 272/2007 г., I ГО/ “.

Искът е основан на следните обстоятелства:

Ищцата Д. Й. С. твърди в исковата си молба, че на 29.04.2005г. с нотариален акт за договорна ипотека №194, т. I, peг. № 1775, н. д. №171 от 2005г. на нотариус с peг. № *** на НК и район на действие PC-Перник, вписан в СВ при ПРС с вх. peг. №1431 от 03.05.2005г., е учредила договорна ипотека върху собствените си недвижими имоти, представляващи: 1) апартамент № 10, на четвърти жилищен етаж, в жилищен блок находящ се в гр. ***, ул. „***” № *, както и 2) „Гараж” № 5 на партерен етаж в жилищен блок, находящ се в гр.

***, ул. „***” №*, за обезпечение на задължение, на „Алматея Прима” ООД по договор от 29.04.2005г. за банков кредит във формата на кредитна линия, продукт „Бизнес кредитна линия плюс” , в размер на 295 000,00 лв. със срок на погасяване 120 месеца, сключен между „Българска Пощенска банка” АД (с променено наименование на "Юробанк България" АД) и „Алматея Прима” ООД. След учредяване на процесната ипотека и отпускане на гореописания кредит, длъжникът „Алматея Прима” ООД в определен момент спира да погасява задълженията си по кредита и банката кредитор въз основа на извлечение от счетоводните книги, на осн. чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, се е снабдила с изпълнителен лист от 22.12.2011г., издаден по ч. гр. д. № 8293 по описа за 2011г. на ПРС, за вземането си по договора за банков кредит. На основание посочения изпълнителен лист кредиторът, с нарочна молба от 19.03.2012г., е образувал изп. д. № 230 по описа за 2012г. по описа на ЧСИ - С.

Б. срещу длъжника „Алматея Прима” ООД за удовлетворяване на присъденото му вземане по горецитираното гр. дело. В молбата си ответникът е посочил, че за обезпечение на задължението по договор за банков кредит № 107/08.03.2005г. продукт „Бизнес кредитна линия плюс” трети лица са учредили договорна ипотека, като са предоставили като обезпечение свои 3 собствени недвижими имоти, в това число и гореописаните недвижими имоти, които са нейна собственост, и моли принудителното изпълнение да бъде насочено срещу тези недвижими имоти чрез опис, оценка и изнасяне на публична продан. Съдебният изпълнител е удовлетворил молбата на взискателя като е насочил изпълнението срещу ипотекираните недвижими имоти и е уведомил ипотекарните длъжници, че насочва изпълнение срещу тях. След получаване на уведомленията от съдебния изпълнител за насочване на изпълнението срещу ипотекираните недвижими имоти, ипотекарните длъжници са извършили справка по делото, от която справка са установили, че съдържанието на приложения по изпълнителното дело нотариален акт за договорна ипотека №194, т. I, peг. №1775 , н.д. №171 от 2005г. на нотариус с peг. № *** на НК и район на действие PC-Перник и, въз основа на който на основание чл. 429, ал. 3 ГПК субективните предели на изпълнителния лист имат изпълнителна сила срещу нея и другите ипотекарни длъжници, е различно от това, за което са дали съгласието си при подписване на ипотечния акт. Пред ЧСИ е представено заверено ксерокопие на НА за договорна ипотека № 194, т. I, peг. № 1775, н. д. №171 от 2005г. на нотариус с peг. № *** на НК и район на действие PC-Перник, вписан в СВ при ПРС с вх. peг. № 1431 от 03.05.2005г., на което е поправена ръкописно датата на отпуснатия на „Алматея Прима” ООД банков кредит, продукт „Бизнес кредитна линия плюс”, от 29.04.2005г. на 08.03.2005г. като е положен печат на нотариуса.

Третите лица, учредили като обезпечение ипотека за задълженията на длъжника „Алматея Прима” ООД по договор от 29.04.2005г. за банков кредит, продукт „Бизнес кредитна линия плюс”, предмет на даденото обезпечение от тях, не били уведомени за извършената горецитирана поправка в процесния НА, не са давали съгласието си за извършването й, не са се подписвали под извършената поправка в акта съобразно изискванията на чл. 579, ал. 3 ГПК.

При последваща справка в СВп при ПРС било установено, че по партидите на ипотекарните длъжници е вписан НА за договорна ипотека № 194, т. I, peг. № 1775, н. д. № 171 от 2005г. на нотариус с peг. № *** на НК и район на действие РС-Перник. Сочи и, че съгласно чл. 4, ал. 1, б. „и” от Правилника за вписванията, поправката на вписани актове се извършва с нов акт, който също подлежи на вписване. В СВп при ПРС обаче няма вписан нотариален акт за поправка на процесния, съгласно изискванията на ПВп, нито такъв с извършената на ръка поправка от нотариуса по партидите на третите лица, 4 нито по имотните партиди на процесните имоти. В съставянето на акт за поправка на процесния НА за договорна ипотека №194, т. I, peг. №1775, н.д.

№171 от 2005г. ищцата твърди, че не е участвала и не е подписвала.

Извършеното от нотариуса нотариално действие, изразяващо се в поправка в съдържанието на изготвения нотариален акт за договорна ипотека №194, т. I, peг. № 1775, н. д. № 171 от 2005г. на нотариус с peг. № *** на НК и район на действие РС-Перник, вписан в СВп при ПРС с вх. peг. №1431 от 03.05.2005г. на отпуснатия банков кредит, продукт „Бизнес кредитна линия плюс”, от 29.04.2005г. на 08.03.2005г., без да са спазени императивните изисквания на правната норма, прави нотариалното действие нищожно на основание чл. 576 във вр. с чл. 579, ал. 3 ГПК. Това, че третите лица нямат качеството на ипотекарни длъжници в изпълнителното производство, било прието и в определение на ПОС по гр. д. № 11/2016 г. и в решение по т. д. № № 4921/16г. на САС, ТО, 13 с -в. Ищцата поддържа, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иск като трето лице, дало в обезпечение свои имоти за задълженията на длъжника, и срещу които имоти е насочено принудително изпълнение по реда на ГПК. Уточнила е, че в хода на изпълнителното производство по изп. д. № 230 по описа за 2012г. е бил продаден на публична продан един от недвижимите й имоти, а именно - „Гараж” №5. Съдът е сезиран с искане, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 579, ал. 3 ГПК, да постанови съдебно решение, с което да прогласи нищожността на нотариално действие на нотариус с peг. № *** на НК и район на действие PC-Перник, изразяващо се в поправка в съдържанието на изготвения нотариален акт за договорна ипотека №194, т. I, peг. №1775 , н.д. №171 от 2005г. на нотариус с peг. № *** на НК и район на действие PC-Перник, вписан в СВ при ПРС с вх. peг. №1431 от 03.05.2005г. на договора за банков кредит, продукт „Бизнес кредитна линия плюс”, от 29.04.2005г. на 08.03.2005г. на стр.

2 и 4.

Ответникът „Юробанк България“ АД е предприел защита по същество срещу иска. Поддържа, че договорът за кредит, чието изпълнение е обезпечено с ипотека, за учредяването на която е съставен процесният нотариален акт, е от 08.03.2025г. Развил е съображения, че сключеният между страните ипотечен договор е съобразен с всички законови изисквания. За валидността на договора за ипотека е достатъчно точната дата на възникване на обезпеченото с ипотеката вземане, както и датата на падежа на 5 задължението на кредитополучателя да бъдат определяеми чрез вписаните в договора за ипотека условия, при които се предоставя кредитния ресурс, като липсата на конкретно посочена точна дата на предоставяне на кредитния ресурс и конкретна дата на падеж на задължението за връщането му не могат да обусловят нищожност на ипотечния договор. По аргумент от чл. 153 ЗЗД, и по изложените съображения, се налага извод, че неточността по отношение на датата на сключване на договора за кредит също не може да обоснове нищожност на договора за ипотека, ако в договора за ипотека обезпеченото вземане е индивидуализирано по начин, който позволява идентифицирането му и разграничаването му от други вземания на същия кредитор, или други задължения на същия кредитополучател. За да се приеме, че ипотеката е породила действие и валидно обезпечава възникнало чуждо задължение по договор за кредит, следва да се установи пълното тъждество на посоченото в договора за ипотека обезпечено вземане с възникналото такова по договора за кредит между посочените в ипотечния акт кредитор и длъжник. Ясно е вземането, което се обезпечава, неговия размер, кредиторът и длъжникът, собствениците на имота, както и самия имот, който служи като обезпечение, може да се индивидуализира по безспорен начин, както ипотекираното имущество, така и банковата сделка, която е обезпечена с описаното имуществото и макар да е налице непълнота или грешка в отделните негови части, това не води до нищожност в нотариалните действия. Освен датата на договора за кредит, същият има много други индивидуализиращи белези и законови реквизити, които в случая са налице. Техническата грешка не е от такова естество, което да внася неяснота относно обезпеченото с ипотеката вземане, и да е пречка същото да бъде идентифицирано и да има като последица нищожност на договора за ипотека на основание чл. 170 ЗЗД.