Решение № 627 от 21.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Бургас, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20232120201402 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р. Н. М., ЕГН **********, законен представител на „Н............... срещу Електронен фиш серия К № 2............., издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Сочи се, че е изтекъл давностният срок съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Твърди, че в електронния фиш не е посочена дата на издаване, поради което не може да се прецени дали е бил издаден в предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН срок. Поддържа, че липсва носител (хартиен или магнитен) от техническото средство, с което е заснето нарушението. С тези доводи моли за отмяна на обжалвания електронен фиш. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, в които са доразвити изложените в жалбата възражения.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното преписката писмо се излага, че жалбата е неоснователна и недоказана.

Счита за доказани нарушението и вината на жалбоподателката. Поддържа, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което електронния фиш като законосъобразен да бъде потвърден.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Срещу жалбоподателката в качеството й на законен представител на „Н.................... е бил издаден от АНО електронен фиш серия К № 2995686 за това, че на 03.09.2019 г. в 15:37 часа в гр. Бургас, по ПП II -99, км. 1+400 в посока към гр. Созопол, с автоматизирано техническо средство е било установено, че при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в извън населено място до 80 км/ч, собственият на „Н............... лек автомобил „П.............” с рег. № А ..................е бил управляван със скорост 106 км/ч или с 26 км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка - 3 % при измерването. При заснемане на автомобила от техническото средство е изготвена снимка № 11743D1/0028607.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП в електронния фиш не се вписва като задължителен реквизит датата на съставяне на фиша, поради което в производството по издаване на електронни фишове не са приложими предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката за изтекла давност по чл. 80, ал.

1, т. 5 НК. В т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., постановено по тълк. дело № 1/2014г. по описа на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС е прието, че разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Както изрично е посочено в чл. 11 ЗАНН разпоредбите на НК намират приложение само когато в ЗАНН не се предвижда друго. В мотивите на цитираното тълкувателно постановление е развито подробно, че давността в наказателния процес (и в частност в административнонаказателния) се дели на два вида: погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената санкция. Погасителната давност изрично е уредена в чл. 34 ЗАНН, а изпълнителската в чл. 82 ЗАНН. В такава насока са и изводите в тълкувателното постановление. Ето защо при прилагането на общите правила за погасителната и 2 изпълнителската давност следва да се вземат предвид правилата на чл. 34 и чл. 82 ЗАНН и не е необходимо препращане към разпоредбите на НК, тъй като тези въпроси изрично са уредени в специалния закон. В ЗАНН обаче няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнината следва да бъде преодоляна с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и в административнонаказателния процес. Давността по чл. 81, ал. 3 НК е 4 години и половина.

Деянието се твърди, че е било извършено на 03.09.2019 г. и следователно към настоящия момент абсолютната давност от 4 години и 6 месеца не е изтекла.

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Правилно в електронния фиш е отразена правната квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира скоростта на движение на превозните средства предвид тяхната категория и пътния участък, по който се движат (населено място, извън населено място, автомагистрала, скоростен път). Алинея 2 на същата норма предвижда възможност да се определи различна разрешена скорост за движение от тази по ал. 1, която се сигнализира изрично с пътен знак. Настоящият случай е именно такъв. Касае се за нарушение на разрешена скорост за движение в извън населено място, установена с пътен знак В-26. Ето защо правилно в електронния фиш правната квалификация на нарушението е определена като нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че лек автомобил „П.....” с рег. № А ......... е бил управляван в гр. Бургас, по ПП II -99, км. 1+400 в посока към гр. Созопол със скорост 106 км/ч, при въведена със знак В-26 разрешена скорост за извън населено място до 80 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. В преписката е наличен снимков материал на автомобила от автоматизираното техническо устройство, както и снимка на самото техническо средство. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателката, че липсва носител, съдържащ информация от техническото средство.

От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л. 15) се установява, че процесното техническо средство е било с точно местонахождение извън населено място, ПП II -99, км. 1+400 в посока към гр.

Созопол. Видно от протокола за използване на автоматизирано технческо средство (л.15 от делото) се установява, че на процесния участък е бил поставен пътен знак, въвеждащ ограничение за скоростта за управление на МПС В-26, като ограничението е било до 80 км/ч. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било въведено ограничение за движение на автомобилите до 80 км/ч с пътен знак В-26, който е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото средство за контрол (1100 метра), което е позволявало да бъде възприет от водачите, които да съобразят скоростта на 3 движение на автомобилите съгласно въведеното ограничение.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая от справка за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е собственост на „Н.............. Не е спорно по делото, че жалбоподателката е законен представител на дружеството-собственик на автомобила и по тази причина срещу нея на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. По делото липсват данни жалбоподателката да е подала декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство АRH–САM S1, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш.

На основание чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП жалбоподателката е била санкционирана с налагане на наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 26 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 21 до 30 км/ч за извън населено място - глоба 100 лв. На жалбоподателката е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш e законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2995686, издаден от ОД на МВРБургас, с който на Р. Н. М., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.

3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5