Решение № 4030 от 26.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4030 гр. София, 26.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря Д.А ПЛ. И.А като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110216146 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Р. А. Р. с ЕГН **********, чрез адв. С. И. А., със съдебен адрес: Гр. С, ул. „П П“ № , срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-021606/24.10.2022 г., издадено от Г В Б – Началник ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което за нарушение на чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева.

Жалбоподателят излага твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, немотивирано и необосновано, постановено в противоречие процесуалните норми на ЗАНН и НПК. Изложената фактическа обстановка не отговаряла на обективната истина. Не било посочено в какво се изразява ограничената видимост/намалената прозрачност на страничните стъкла на автомобила. Не била извършена проверка с уред, който измерва прозрачността на автомобилните стъкла, а нарушението било констатирано единствено визуално чрез оглед, но не са били извършени съответните измервания с техническо средство за степента на това затъмнение, за да се приеме, че е налице ограничаване на видимостта на водача до степен над допустимата по закон. Цитира се т. 6.3.1.1.1. от Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН . Жалбоподателят се позовава на 1 нарушения на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57. ал. 1, т.

5 от ЗАНН относно посочената дата на нарушението, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Извеждат се доводи и за нарушение на материалния закон при издаване на процесното НП. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. С. А., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи досежно незаконосъобразността на атакуваното НП.

Въззиваемата страна – началник група към отдел „ПП“ - СДВР в съдебно заседание редовно призован, не се представлява и не взима становище по жалбата.

СРП – редовно призовани, не се явяват, не сочат уважителни причини.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.10.2022 г., около 08:06 часа, в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, Р. А. Р. управлявал МПС марка „Гранд Чероки“ с рег. № , собственост на фирма „МС-Ауто 2017“ ЕООД. Преди разклона за с.Казичене е спрян за полицейска проверка, при която се установило, че автомобилът е с залепено фолио на предните странични стъкла, поради което видимостта на водача към пътя е ограничена.

При тези обстоятелства свид. Д. Е. Т. съставил на Р. А. Р. АУАН серия GА № 801421 от 02.10.2022 г., за това, че: на 02.10.2022 г., около 08:06 часа, в гр.

София, на ул. „Околовръстен път“ от бул. „Цариградско шосе“ към бул.

„Ботевградско шосе“, Р. А. Р. управлявал МПС марка „Гранд Чероки“ с рег.

№ , собственост на фирма „МС-Ауто 2017“ ЕООД, страничните стъкла, на който са с ограничена видимост/намалена прозрачност. С описаното в АУАН свид. Д. Е. Т. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на нарушителя на същата дата, при което той не вписал обяснения/възражения в съответната графа.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от Р., с което оспорва извършването на нарушението, както и неправомерно отнетите му контролен талон към СУМПС и СПМПС на управлявания автомобил.

Въз основа на съставения АУАН, началник група при отдел „ПП“ към СДВР, на 24.10.2022 г. издал оспореното наказателно постановление, в което възпроизвел фактическите и правни констатации по АУАН, като наложил на Р. А. Р. за нарушението на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева.

По доказателствата:

2

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка, както и показанията на свидетеля Д. Е. Т. /актосъствител/.

Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, безпристрастни и дадени под страх от наказателна отговорност. Същите се подкрепят и от събраните писмени доказателства.

Събраните по делото доказателства изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по- голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В конкретния случай съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началникът на група към отдел „ПП“ към СДВР, който е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР, който съобразно същата заповед е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП на територията на областта. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

В разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е предвидена забрана за ограничаване видимостта през челното, страничните и задните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В чл. 105, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че намаляването на прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на 3 стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В т. 6.3.1. 1. 1. от Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации е посочено, че общата светопропускливост през предните стъкла не може да е по-малка от 70 %.

В случая, от събраните по делото доказателства не се установи процентът на намаляване на видимостта на страничните стъкла на процесния автомобил, което е в доказателствена тежест на наказващия орган, като свидетелят Т. е установил нарушението само визуално, без някакво измерване с техническо средство, респ. не са направени и снимки на същия.

Свидетелят Т. твърди, че върху страничните стъкла на процесния автомобил имало поставено фолио, което установил визуално. Твърди, че стъклата били затъмнени и видимостта е била значително намалена. Тези твърдения са оценъчни и не са достатъчна основа съдът да изгради изводите си за това доколко намаляването прозрачността на стъклата е в съответствие с Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

Освен изложеното, в АУАН се твърди, че затъмнението на стъклата е довело до ограничена видимост, докато в НП са приравнени ограничената видимост и намалената прозрачност, което са две различни проявления на нарушението и по този начин отново се поставя в невъзможност жалбоподателят да разбере какво нарушение му се вменява във вина - че стъклата са с ограничена видимост или с намалена прозрачност. В НП също е посочено и челното стъкло, което още повече задълбочава тази неяснота.

Поради изложеното съдът намира, че не са събрани достатъчно убедителни доказателства за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП , а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Относно разноските:

Съгласно чл. 63д от ЗАНН страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК. Жалбоподателят е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски, за което е представил и списък на разноските. С оглед изхода на делото – отмяна на НП, то в тежест на ОППСДВР следва да бъдат възложени сторените от жалбоподателя разноски за настоящото производство в размер на 1 400.00 лева, заплатени от него за адвокатско възнаграждение, които според настоящия съдебен състав са прекомерни с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, но предвид липсата на възражения от въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, не следва да се произнася по размера на възнаграждението .

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-021606/24.10.2022 г., издадено от Г В Б – Началник ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на Р. А. Р. за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Р. А. Р. с ЕГН **********, сумата в размер на 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото за възнаграждение за адвокатска защита пред първата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5