Решение № 554 от 09.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Бургас, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100500306 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№2661/ 01.03.2022г. на БОС, подадена от ответницата по гр.д.№3041/2021г. по описа на БРС–С. Н. Й., ЕГН ********** чрез адвокат И.Д. Камбурова-Тунтева – БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас. ул.”Цар Симеон“№70. ет.1 против Решение № 1291/01.11.21г. по гр.д. №3041/21г. по описа на БРС и по въззивна жалба с вх.№4861 от 09.02.22г. на БРС, подадена от същото лице, против Решение №114/19.01.22г. по гр.д. №3041/21г. по описа на БРС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първото съдебно решение.

Въззивна жалба с вх.№2661/ 01.03.2022г. на БОС е насочена против Решение № 1291/01.11.21г. по гр.д.№3041/21г. по описа на БРС, в частта, с която е прието за установено по отношение на въззивницата, че дължи на въззиваемия ищец Й. Н. Т. ЕГН **********, със съдебен адрес град Бургас ул. „Хан Крум“ №38, ет. 1, сумата 1089,73лв.(погрешно вписана в неоспорения от страните доклад на съда като 1323, 66лв.) главница, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 09.11.21 година, до окончателното й плащане, представляваща част от сумите, плащането на които е разпоредено със заповед №260331 от 29.01.21 година по ч.г.д. №7069/20г. по описа на БРС и в частта, с която ответницата С.Й. е осъдена да заплати на ищеца Й.Т. сумата 288, 91 лв. съдебно-деловодни разноски, сторени по воденето на делото и сумата 140,65 лв., представляваща разноските, направени в заповедното производство.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебното решение в посочените части, произтичаща от допуснати от първата инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Конкретно се твърди, че съдът е възприел за установена фактическа обстановка, несъответстваща на събраните по делото доказателства и от това е стигнал до постановяването на незаконосъобразни и неправилни правни изводи по спора. Страната счита за недоказани при условията на пълно и главно доказване твърденията на ищеца за извършени неотложни ремонтни дейности. Погасено е според въззивницата по давност вземането на ищеца и за сумата от 300 лв. с 1 основание „ремонт на панели“, за което е представена разписка №036814 от 29.05.14г. Този документ също така не бил в подкрепа на твърденията на ищеца за извършени ремонтни работи в периода 2016г.- 2020г.Затова е бил своевременно оспорен, като възражение за изтекла погасителна давност на всички вземания е било въведено с отговора на ответната страна, но не е било разгледано от съда. Счита недоказана и претенцията за разходи за дограма, т.к. приходен касов ордер №183 е без дата, не носи информация кога е платена сумата и дали изобщо е платена.

Възраженията на ответната страна досежно този документ също не били обсъдени от съда.Липсвали доказателства и за твърдението, че ищецът е направил разходи от 99,46лв. за материали за неотложен ремонт след теч.Дали такива материали са били вложени в общия имот, както и дограмата, също оставало недоказано. Т.к. свидетелите по делото са установили, че сериозен ремонт на тогава общото жилище е бил направен след санирането му, а последното е започнало след м. юни 2016г., при което са били сменени и дограмите на имота, счита за неустановена необходимостта от извършване на разходи за тяхната подмяна. С оглед горното поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните в производството доказателства в тяхната съвкупност и изводите му по фактите са необосновани. Счита за неправилна и правната квалификация на спора, дадена от районния съд по претенцията за сумите, платени за паметник на общия наследодател, като такава по чл.59 от ЗЗД, т.к. няма законова норма, създаваща задължение за заплащането на такива разходи от наследниците на починалия.Поемането на такива разноски оставало нравствен дълг и не подлежало на възстановяване. Направата на такива разходи зависело от отношенията между наследниците и покойния приживе, а също и от материалното положение на поелия плащането наследник. В случая ищецът е живял с покойника и е имал силна връзка с него, каквато с ответницата не е имало изградена. Затова Й. счита, че не са налице предпоставките за уважаването на тази претенция спрямо нея- не е налице включително незаконосъобразно разместване на материални блага, липсвала връзка между твърдените обедняване и обогатяване.

Поддържа, че в случая намира приложение чл.55, ал.2 от ЗЗД. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. В допълнение счита, че представената фактура за изграден паметник не съдържа данни за извършено в тази връзка плащане. Твърди също, че вземането за него е погасено по давност. В обобщение на горното се моли за отмяна на съдебното решение в атакуваните части.

Съдът приема, че в това искане иманентно се съдържа и искането за ново произнасяне, при отхвърляне на така заявените претенции изцяло. Дирят се разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

В отговора на въззиваемия ищец , подаден чрез пълномощник адв. Р.С.- БАК, въззивната жалба се сочи за неоснователна. Оспорват се всички възражения на жалбоподателката, включително това, че плащайки за паметник на покойника, ищецът е изпълнил само един свой нравствен дълг. Цитира се в подкрепа на становището съдебна практика.Споделят се като правилни и законосъобразни мотивите на първата инстанция, обосноваващи решението в обжалваните части. Моли се за неговото потвърждаване.Не се ангажират нови доказателства.

Производството по делото по въззивната жалба срещу решението на БРС, с което е допусната поправка на ЯФГ в Решение № 1291/01.11.21г. по гр.д.№3041/21г. по описа на БРС, настоящият съдебен състав е прекратил като недопустимо с влязло в сила определение.

Първата въззивна жалба настоящият състав е приел за допустима с Определение №902/13.04.22г.

След служебна проверка по чл.269 от ГПК, съдът счита обжалваното съдебно решение за валидно и за допустимо в обжалваната част.

По съществото на спора, предвид възраженията и оплакванията за неправилност на горепосочения акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба от Й. Н. Т. от гр. Бургас, чрез адвокат Р.С., против С. Н. Й. от гр. Бургас, съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 1 741 лева, включваща 383, 58 лева заплатени от ищеца задължения на ответника към МДТ за притежавания от страните общ апартамент за периода от 2014 година до 2020 година ежегодно, сумата 650 лева, представляваща половината цена за заплатен паметник на общия наследодател на страните и сумата 717, 78 лева, представляваща 2 половината от цената за извършени в апартамента неотложни работи в периода от 2016 година до 2020 година със знанието и без противопоставянето на съсобственика(вж. нарочно уточнение с молба от 01.06.21г.-л.25- дело РС), конкретизирани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение( 09.11.2020 година), до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и в заповедното производство.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: страните са наследници на своя баща Н Т.. От него са придобили по наследяване жилище, находящо се в град Бургас, ж.к.

„Зорница“, бл.17, вх.3, ет.7. С решение по гражданско дело № 9040 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година е извършена съдебна делба на това общо жилище. Ищецът поддържа, че е заплатил дължимите от ответната страна данъци за имота за периода от 2016 година до 2020 година, освен това в същия период извършил следните неотложни ремонти дейности в жилището: ремонт на панели на стойност 300 лева , закупил материали за обръщане на прозорци, шпакловка и боя след подмяна на дограмата на стойност от 267,08 лева, заплатил за изработка на дограма 480 лева; 99,46 лева вложил в закупуване на материали за неотложен ремонт на водопроводната инсталация след теч; 137,76 лева похарчил за материали за ремонт на банята, вследствие на повдигнати, напукани и частично паднали плочки от течове; 136,08 лева дал за лепила, уплътнител и смесител; 6,73 лева за материали за боядисване на стената след теча и 8,45 лева платил за силикон, фаянс бял и фугин за ремонта. За паметник на общия наследодател ищецът заплатил сума в общ размер от 1300 лева. Той счита, че ответната страна му дължи половината от така описаните разходи, съобразно дела й в имота.

В отговора на исковата молба, ответната страна е оспорила исковете изцяло.Твърдяла е тяхната недопустимост, като е изложила доводи по същество, за неоснователност. По отношение претенцията за установяване дълга й за заплатени данъци е направила възражение за изтекла погасителна давност и за това,че ищецът ги е плащал в обслужване интереса си да свои имота. По отношение иска за установяване на дълг в размер половината от сумата, заплатена от Т. за паметник на общия наследодател, е направено възражение за изпълнение на негов нравствен дълг, изключващо диренето на средства от другия наследник. Ответникът се позовава на чл.55, ал.2 от ЗЗД. Счита също, че каквито и разходи да са направени от ищеца в жилището след смъртта на наследодателя, те не са за запазването на апартамента, а са свързани с обичайното му ползване, т.е. удовлетворяват само ищеца, т.к. именно той е живял в жилището. Възразява да е давала съгласие за извършване на описаните по делото ремонтни работи. Позовава се на това, че и в делбеното дело ищецът не е заявил претенции по сметки. Счита разписката за ремонт на панели от 2014г. за неотносима към делото, в което се твърдят ремонти, извършени в друг по-късен период. Освен това се позовава на изтекла за това вземане погасителна давност.Счита, че представените документи- фискални бонове и фактури, не установяват закупуването на твърдените от ищеца строителни материали, нито влагането им непременно в наследственото жилище на страните.Приходният касов ордер №183 нямал дата, не съдържал данни за какво е направен разходът от 480лв., поради което претенцията за тази сума е неоснователна. Оспорват се като погасени по давност всички заявени от ищеца спрямо ответника вземания, вкл.вземането, за което е представена фактура 3228/05.02.08г. на стойност от 320лв.. Моли се за отхвърляне на заявените искове.

Първоинстанционният съд е уважил установителните претенции частично: на осн. чл.30,ал.2-за 233,93 лв.дадени за местни данъци и такси за 2016г.,2017г. и 2018г., на осн. чл.59 от ЗЗД- за 650лв.- представляващи ½ част от платените за паметника на наследодателя средства, на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД – сумата от 439,73лв. като разходи за неотложен ремонт на общия имот, ведно със законната лихва за забава върху така посочените главници от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК(09.11.20г.), до окончателното изплащане.

Присъдени са и съответните разноски на заявителя в заповедното производство и тези, сторени от него в първоинстанционното производство по делото. С решението,поправящо ЯФГ в първото решение, претенциите в останалата част са отхвърлени като неоснователни, респективно погасени по давност.

Фактическата обстановка, установена от въззивния съд по делото на база събраните 3 доказателства и безспорна понастоящем е следната: Страните са били съсобственици в равни части на придобития по наследяване от баща им апартамент, находящ се в гр.Бургас, **************, обитаван след смъртта на наследодателя само от ищеца и неговото семейство до 29.09.20г., когато с постановление на ЧСИ имотът е възложен на трето за делото лице- купувач от публична продан, извършваща делбата, в изпълнение на решение от 17.07.18г. по гр.д.№9040/ 17г. на БРС.