Решение № 310 от 14.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Варна, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100502398 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на АН. Г. Г. ЕГН ********** от гр. В., обл. М., ул. „ПР.“, № 4, чрез адв. Цв.ЦВ., против решение № 262711/24.06.2021г., поправено с решение № 1088/20.08.2021г., двете постановени по гр.д.

№ 11437/2020г. на 21-ви състав на ВРС, в частта, в която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено той; в частта, в която му е определен режим на лични отношения с детето АЛ., като му е дадена възможност да вижда и взема детето до навършване на седем годишна възраст, всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00 часа до 16,00 часа на същия ден, без приспиване в дома на бащата, през време на които срещи между бащата и детето ще присъства майката на детето К. ДР. АЛ., ЕГН********** от село ЕЗ. или изрично посочено от нея лице, а след навършване на седем годишна възраст на детето, бащата ще може да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в съботния ден до 16,00 часа в неделя, с приспиване на детето в дома на бащата, както и един месец през лятото, който период не съвпада с платения годишен отпуск на майката; в частта, в която е осъден да заплаща месечна издръжка на детето АЛ. А.Г., ЕГН ********** в размер на 267 евро, платима чрез неговата майка и законен представител К. ДР. АЛ., ЕГН********** от село ЕЗ., община Белослав, местност Лозята №19, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от депозиране на насрещната искова молба в съда – 04.03.2020г. до настъпване на законови последици за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, платима до настъпване на законни причини за нейното изменение или отмяна и в частта, в която е осъден да заплати издръжка за минало време в полза на детето АЛ. А.Г., ЕГН **********, платима чрез неговата майка и законен представител К.

ДР. АЛ., ЕГН********** с постоянен адрес село ЕЗ., община Белослав, местност Лозята №19 в размер на 894 евро, за периода 04.11.2019г. – 04.03.2020г. Счита решението на ВРС в обжалваните части за незаконосъобразни по изложените за това във въззивната жалба 1 съображения. Моли се решението в обжалваните части да бъде отменено и отхвърлени предявените от К. ДР. АЛ. насрещни искове, като неоснователни и недоказани, с всички произтичащи от това правни последици. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К. ДР. АЛ. ЕГН ********** с постоянен адрес в с. ЕЗ., Община Белослав, м. „Лозята“, № 19, чрез адв.

Кр.АН., с който оспорва подадената въззивната жалба, като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Моли се да бъде потвърдено решението в обжалваните части. Претендира присъждане на сторените разноски.

ДСП-Девня не представят писмен отговор.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба АН. Г. Г. ЕГН ********** от гр. В., обл. М., ул. „ПР.“, № 4, чрез адв. Г.З., излага, че на 24.04.2015г. сключили брак с ответницата К. ДР. АЛ., като от брака им се родило на 16.12.2015г. детето АЛ. А.Г.. От предишна връзка ответницата имала родени още две деца. Съпрузите с детето им и децата от предходната връзка на ответницата заживели съвместно в Германия. След раждането на сина им, ответницата се променила , станала нервна и постоянно го заплашвала, че ако не прави това, което тя иска, няма да си види детето. Ще извика полиция и социалните служби и ще му отнеме детето. Казвала му, че тя е жена и той трябва да работи и да издържа нея, детето и нейните две деца. Започнала да прекалява и с алкохол. Юни месец 2019г. положението станало нетърпимо,. Работел по 10 часа на д9н и издържал всички. Казал на съпругата си, че децата й са 18 и 24 години и е крайно време да започнат да помагат в къщи и да работят. Тя му отправила заплахи. През август месец, след поредния скандал по повод алкохола й казал, че не може да живее повече с нея. Дъщеря й чула разговора им и я помолил да укроти майка си, защото АЛ. плаче и ако не може да извика полиция, тъй като той не говорел добре немски. Дъщеря й извикала полиция, а К. казала, че той я е бил, което не било вярно, но понеже не разбирал какво говорят, не могъл да се защити. Издали му 10-дневна забрана да я доближава . Била издадена и заповед да не я доближава. Вече четири месеца, под претекст, че се страхува от него, отказвала на социалните служби да си види детето.

Поискал е бракът им с ответницата да бъде прекратен с развод, без съда да се произнася по въпроса за вината. Заявил е, че не възразява родителските права да бъдат упражнявани от майката и детето да живее при нея. Моли се тя да носи фамилно име А.. Не възразява и за това семейното жилище, находящо се на адреса: 59063-Hamm, Weidekamp Str.

19, Germany, ползвано при условията на наем, да продължи да се ползва от ответницата, която да бъде задължена да плаща наема. Иска да му бъде определен режим на лични отношения с детето АЛ., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от петък до неделя с преспиване при бащата, един месец през лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката с преспиване. Иска да взема детето от постоянния адрес на майката в България на третия ден от ваканцията в 10.00ч. и да го връща пак там в 18.00ч., три дни преди края на ваканцията, за да може да се организира пътуването на детето до Германия, ако бащата е на територията на България. Иска всяка четна година да взема 2 детето по Коледните и Новогодишните празници така, както са определени по период от съответното училище или детска градина в Германия и всяка нечетна година по Великденските празници така, както са определени по период от съответното училище или детска градина в Германия, като взема детето от постоянния адрес на майката в България на втория ден от ваканцията в 10.00ч. и да го връща пак там в 18.00ч., два дни преди края на ваканцията, за да може да се организира пътуването на детето до Германия, ако бащата е на територията на България. Иска още и на четна година на рождения ден на детето 16.12. то да бъде при него, а на нечетна-при майката. По възможностите му е да заплаща издръжка на детето в размер на 170.00лв., начиная от датата на исковата молба, ведно със законната вноска върху всяка закъсняла вноска. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата К. ДР. АЛ. ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Варна, бул. „Вл.Варнненчик“, № 112, ет. 1, офис № 2, чрез адв. Кр.АН. заявява, че действително брачните отношения на страните са дълбоко и непоправимо разстроени и не живеят съвместно. Желае развод. Оспорва обаче наведените от ищеца твърдения за причините довели до това. Действително след раждането на детето АЛ. започнали скандалите, инициирани от Г.. Тя останала вкъщи да се грижи за детето, но парите не достигали. През м.юли 2017г. спрели и социалните помощи, които получавали. Г. и синът й започнали работа в една фирма. Синът й поел ангажимента да плаща наема. Г. платил само 4 наема. Той си събирал парите, купувал коли. На 21.08.2017г. скандал започнал от сутринта, защото трябвало да заведе детето на детска градина, а тя трябвало да излезе за работа порано, за да може после да заведе АЛ. на логопед. Поискал й пари за билет. Скарали се и той започнал да я заплашва с побои. Вечерта отново се скарали. Г. започнал да й крещи пред детето и да я заплашва. Започнал да я души с две ръце. Детето плачело и го удряло, за да я пусне. Той бутнал детето и то щяло да падне. Едва тогава я пуснал и взел детето. Дъщеря й извикала полиция. Издали ограничителна заповед на Г.. Било заведено дело и определен режим на лични отношения на детето с баща му. Определена била и издръжка, но той не я плащал изцяло. Предстояло по тази причина Агенциата за закрила на детето да води дело срещу него. Сочи, че децата й от първия брак работят и синът й заплаща наема за жилището.

Поема и други разходи. Не е отказвала срещи на детето с баща му. Не е злоупотребявала с алкохол. Не възразява да упражнява родителски права по отношение на детето АЛ. и то да живее с нея, да й бъде предоставено ползването на семейното жилище на нея, както и да носи името А.. Възразява срещу предложения режим на лични отношения.

Предявява насрещен иск за развод, на осн. чл. 49 от СК, поради изключителната вина на ищеца. През изминалите години той я тормозел психически, а на края и физически. Не проявявал постоянство в грижите за домакинството и семейството. Бил деспотичен и груб.

Унижавал я и я обиждал. Иска да упражнява родителски права и да ползва семейното жилище. На бащата моли да бъде определен следния режим на лични отношения с детето: по час и половина един път седмично, т.е. осем пъти месечно, като срещите се определят от придружителя от Отдел Закрила на детето. След изтичане на ограничителния период детето следва да се взема от настоящия адрес по местоживеенето на майката, като в момента е в 3

Германия и се връща на същия адрес. Иска бащата да плаща месечна издръжка за детето в размер на 267 евро, считано от завеждане на исковата молба и издръжка за минал период, считано от 01.12.2019г. или за 4 месеца в размер на 1068 евро, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, дължима на първо число на месеца, за който се дължи.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В писмен отговор на насрещната искова молба АН. Г. Г. ЕГН ********** от гр. В., обл. М., ул. „ПР.“, № 4, чрез адв. Г.З., поддържа иска си за развод, но вече смята, че вината за разстройството на брака има само К. ДР. АЛ.. Поддържа и предявените с исковата си молба небрачни искове, включително този за режим на лични отношения с детето АЛ., както за заплащане на издръжка за детето в размер на 170.00лв., считано от датата на подаване на исковата молба.

ДСП-Девня, също редовно призована, не изпръща представител, не се ангажира със становище.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от СК, като е съединен за съвместно разглеждане с небрачни искове по чл. 322, ал. 2, предл. 2 от ГПК.

Няма спор и се установява от приложеното по първоинстанционното дело удостоверение за сключен граждански брак, че АН. Г. Г. и К. ДР. АЛ. са сключили граждански брак на 24.04.2015г. Видно от удостоверение за раждане на детето АЛ. А.Г., р.

16.12.2015г. в Германия, за което е съставен акт за раждане № 8/22.04.2016г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Белослав, Варненска област, че негови родители са страните по спора- АН. Г. Г. и К. ДР. АЛ..

По първоинстанционното дело е приет и приложен протокол за ангажиране на полицията по случай на домашно насилие, съставен от Областно управление „Полиция“, гр.

Хам, в който е посочено, че на 21.08.2019г., в 22,45ч. в гр. Хам, ул. Вайденкампщтрасе №19 е осъществен акт на домашно насилие по отношение на К. ДР. АЛ., извършен от АН. Г.

Г.. Присъствали деца в жилищетоАЛ.- 3г., Виржиния-17г. и

Деян-23г. Обобщено е, че извършителят е душил жена си за врата след ескалирал вербален скандал. Въз основа на показанията на застрашеното лице, извършителят вече от 3 години й посяга физически. Прогнозирана е опасност и в бъдеще да се стигне до физическа саморазправа в ущърб на застрашеното лице. Извършителят е отрекъл да е душил съпругата си за врата, а само я е бутнал. Като видими наранявания е отбелязан хематом на главата, като е изготвен снимков на нараняванията. Предприети са мерки за защита, като е постановено извеждане на извършителя от жилището, със забрана за връщане до 31.08.2019г. Конфискувани са ключовете му от апартамента. Писменото потвърждение на устното разпореждане на полицията, изразено спрямо засегнатото лице е връчено 22.08.2019г.

Разпечатката съдържа 33 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed67430c-963b-425b-8f44-39bb4776ed83