Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 649 от 04.12.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1579/2023
Вид
Определение № 649
Подписан
04.12.2023
В сила
04.12.2023
Състав
Мая Веселинова Нанкинска, Трайчо Георгиев Атанасов, Ерна Якова-Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 649 гр. Варна, 04.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно наказателно дело № 20233100601579 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХІІ от НПК и е образувано по частен протест на ВРП срещу определение от 25.10.2023 г. на Районен съд-Варна, XХVІІІ наказателен състав, с което на основание чл.249, ал.1 НПК е прекратил съдебното производство по НОХД № 2747/2023 г. по описа на съда поради допуснати процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство.

В протеста се сочи, че не са налице нарушенията, визирани в чл.249, ал.1, т.4 НПК, довели до нарушаване правото на защита на страните по делото, поради което неправилно е прекратено съдебното производство и делото върнато на ВРП за отстраняването им.

След запознаване с материалите по делото настоящият състав на въззивният съд, констатира следното:

НОХД № 2747 /2023 г. е образувано срещу подс.П. Й. М. за извършени престъпления по чл.149, ал.2, т.4 и чл.155б, ал.3, т.2,вр.ал.1 НК.

В разпоредително заседание, проведено на 25.10.2023г. са разгледани въпросите по чл.248 НПК и преценявайки задълженията си по ал.1, т.3 на посочения текст, съдът е констатирал, че да допуснати процесуални нарушения на ДП, които са довели до ограничаване на правата на подсъдимия. Приел е, че в обстоятелствената част на ОА не е налице подробно описанието на извършените деяния и не са посочени датите на осъществяването им.

Това нарушение според първоинстанционният съд е пренесено в 1 диспозитива на ОА, в който също не са конкретизирани деянията в техният размер и в какво конкретно се изразява всяко от тях.

Съдът е приел, че липсата на факти в обвинителния акт, винаги води до ограничаване правото на защита подсъдимия.

Настоящата инстанция намира доводите в частния протест за основателни поради следните съображения:

Процесуалните нарушения, които се приемат от законодателя за съществени са конкретно изброени в разпоредбата на чл.249, ал.4 НПК.

Непосочването на конкретни дати на осъществяване на деянията в настоящият случай не е сред тях и това е така, с оглед разбирането на законодателя, че съществени нарушения са единствено онези, които водят до ограничаване правото на защита и могат да бъдат отстранени при връщане на делото във фазата на досъдебното производство.

В настоящият случай въззивната инстанция намира, че не е изправена пред подобно нарушение. Нито едно от посочените в разпоредбата на чл.249, ал.4 НПК нарушения не е налице. Не е налице и нарушение на чл.246 НПК, който посочва каква са изискванията в съдържанието на ОА. Вярно е, че в ОА не е посочена дата, на което и да е от извършените деяния от подсъдимия, но в настоящият случай няма как да бъде дадено подробно описание на действията му и на конкретни дати. Касае се за престъпление, извършено срещу малолетно дете, с което подсъдимият живее в едно домакинство. Той е обвинен, че многократно е осъществявал деянията, за които е предаден на съд, през продължителен период от време. При тези обстоятелства прокуратурата правилно е посочила, че това е станало в периода 2019-2020 година. Нормално е детето да не може да посочи коя е конкретната дата, на която е осъществено всяко от престъпленията и конкретните действия на всяко от тях. Такова би могло да бъде изискването към прокуратурата в случай, че пострадалите бяха различни лица, но при еднородност на престъпленията и едно единствено пострадало лице и то малолетно дето, няма как да бъдат изисквани повече конкретни подробности за всеки отделен случай.

Настоящият състав на съда намира, че в ОА се съдържа изисквания от закона минимум, който да позволява разглеждане на образуваното производство.

2

По изложените съображения въззивният съд намира атакуваният първоинстанционен акт за незаконосъобразен, като такъв следва да бъде отменен, а материалите по делото върнати на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед гореизложеното, настоящият въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 25.10.2023 г. на Районен съд-Варна, XХVІІІ наказателен състав, с което на основание чл.249, ал.1 от НПК е прекратено съдебното производство по НОХД № 2747/2023 г. по описа на РС- Варна.

ВРЪЩА материалите съдопроизводствените действия. по делото за продължаване на

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3