Решение № 7825 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7825 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.А като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100503113 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20107 от 07.11.2024 г., постановено по гр. д. № 7423/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 88-състав, Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на В. Г. В. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 4 748, 33., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" по щета № 4000-1501- 23-000022 за вреди на лек автомобил л.а. „Ауди Кю5“ с рег. № **** от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 13.03.2024 г. в гр. София, вследствие на злоумишлени действия на трети лица, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба на 09.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 469, 74 лв. – обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 09.05.2023 г. до 08.02.2024 г.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Със същото решение Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на В. Г. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 379, 93 лв., представляваща съдебни разноски. Намира исковата претенция като прекомерна. Позовава се на т. 43 от Общите условия, съгласно която застрахователните обезщетения при събития, настъпили в паркирано състояние на МПС, за което не е представен документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в това число и злоумишлени действия на трети лица, не могат да надвишават до 3 щети, но не повече от 10% при леки автомобили и товарни МПС с общо тегло до 3,5 тона. Сочи, че ищецът се е запознал и приел общите условия. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за нищожност за неустойката. Затова счита, че предявеният иск е основателен за сумата от 4300 лева, като с оглед извършеното плащане от 1918,74 лева, искът следва да бъде уважен за сумата от 2381,26 лева. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск за сумата над 2381,26 лева. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на 1 въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Намира за правилен извода на съда за неравноправност на клаузата по т. 43 от Общите условия. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответното дружество, чрез юрк. З.Т., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд.

Софийският районен съд е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ. За да се уважи предявеният иск и да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо да се установи наличието на сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от застраховката риск; 3) наличие на вреди, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията от застрахования за заплащане на застрахователната премия; 5) уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

Между страните не е спорно, а и от приетата по делото застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ се установява, че лек автомобил „Ауди“, модел „Q5“, с рег. № **** е застрахован при ответника, със срок на застрахователното покритие 17.04.2022 г. – 16.04.2023 г. Не е спорно между страните, че ищецът е обвързан от приложените към отговора на исковата молба общи условия на ответното дружество.

Съгласно чл. 43 от Общите условия, при събития настъпили в паркирано състояние на МПС, за което не е представен документ удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в това число и злоумишлени действия на трети лица, застрахователните обезщетения не могат да надвишават до 3 щети, но не повече от 10% от съответната застрахователна стойност при леки автомобили.

Съгласно общата разпоредба на чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен за заплати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато е предвидено в този кодекс. Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

С процесната клауза е предвидено изключение от правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, тъй като е определена фиксирана сума в процент за конкретен застрахователен риск, за която е предвидено да се изплати, при положение че събитието е настъпило на паркинг и не е представен документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване.

Императивната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ не допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.

Същевременно по арг. чл. 125а ЗДвП и чл. 6, т. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за 2 информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние.

В контекста на изложеното, задължаването за представяне на документ, който по безспорен начин да удостовери настъпването на застрахователно събитие на паркинг, би поставило застрахования в положението на невъзможност да представи такъв в случаите, когато съответните длъжностни лица не са задължени да издадат такъв документ, респ. когато не е открит причинителят на вредата или не са били налице предпоставките за образуване на наказателно или административно-наказателно производство. Това обстоятелство, от своя страна, поставя застрахованото лице в неравноправно положение спрямо застрахователя, който би имал правото да плати по-ниско обезщетение при липсата на документ, за който съществува обективна невъзможност да се снабди с него, какъвто се явява и процесният случай. Следва да се посочи и че не се установява застрахователят да е изискал такъв безспорен документ в хода на образуваната пред него щета, нито сочи вида на този документ в настоящото производство.

Настоящият съдебен състав намира, че клаузата на т. 43 от Общите условия се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 и т. 20 ЗЗП. Цитираната уговорка е сключена във вреда на застрахования и води до незначително неравновесие между правата и задълженията на търговеца – ответното дружество, и потребителя, тъй като създава възможност за търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. В случая преценката дали да заплати обезщетение в пълен размер или само 10 % от застрахователната сума при настъпила на паркинг щета, е на застрахователя, който следва да оцени дали представения му документ доказва по безспорен начин застрахователното събитие, или не.

С оглед неравноправния характер на т. 43 от приложимите Общи условия, клаузата не обвързва потребителя, поради което и дължимото обезщетение не следва да се намалява до 10% от застрахователната стойност на автомобила.

На следващо място, съдът намира, че възражението на ответника, че обезщетението в случая е следвало да се изплати по метода на експертна оценка на застрахователя, е неоснователно. Действително, със застрахователния договор страните са уговорили такъв метод на обезщетяване, но същите се явяват в противоречие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, с оглед което и не могат да бъдат приложени от съда. Доколкото в случая не е уговорено подзастраховане и/или застраховане по договорена застрахователна стойност, то ответникът дължи обезщетение, равно на действително претърпените вреди. Определянето на застрахователно обезщетение по експертна оценка обаче не би репарирало вредите за застрахованото лице, с оглед обстоятелството, че по делото е установено, че размерът на вредите, изчислени по средни пазарни цени, е по-висок. Реалният размер на вредата се съизмерява с действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ, т. е. с тази, срещу която може да се купи друго от същия вид и със същото качество.

Видно от заключението на вещото лице този размер възлиза на сумата от 6 667,00 лева.

Не е спорно между страните, а и от приетото платежно нареждане се установява, че ответното дружество е заплатило на ищеца по процесната щета сумата от 1 918,74 лева, с която сума следва да бъде намален размерът на дължимото застрахователно обезщетение, с оглед на което дължимият остатък възлиза на сумата от 4 748,33 лева, за която сума предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК право на разноски има въззиваемият ищец. Последният претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 690 лева с ДДС въз основа на договор за правна защита и съдействие № 323 от 13.11.2025 г., като е представен и платежен документ за банков превод, поради което е доказано заплащането на възнаграждението. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като размерът му е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационното обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20107 от 07.11.2024 г., постановено по гр. д. № 7423/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 88-състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати на В. Г. В., ЕГН ********** сумата от 690 лева с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4