Определение № 2333 от 30.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2333 гр. Пловдив, 30.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Мария Анг. Ненова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502285 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 111П, чрез пълномощника юрк. В. Д., против Определение № 8600/12.07.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 12208/2024г. по описа на РС-Пловдив, XIX гр.с., с което е прекратено производството по същото дело.

С жалбата са релевирани съображения за неправилност на атакувания акт. Сочи се, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че настоящият адрес на длъжника по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК - Е. Г. Л., ЕГН: **********, е в Кр. Испания. По ч.гр.д.№ 12208/2024г. на РС-Пловдив била приложена справка от НБД „Население“, касаеща лицето Х.Б.Г., ЕГН: **********, което не било свързано по никакъв начин с длъжника по заявлението Е. Л.. По изложените доводи за допусната техническа грешка, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

Окръжен съд - Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е в срок от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по ч.гр.д. № 12208/2024г. по описа на РС-Пловдив е образувано по подадено от „Първа инвестиционна банка“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Е. Г. Л., ЕГН **********, за описани в заявлението такси, лихви и главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 006CC-R1 021185/19.11.2015г., както и разноски по производството в размер на 21,25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови обжалваното определение, с което производството по посоченото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е прекратено, първостепенният съд е приел, че предвид данните за регистриран настоящ адрес на длъжника Е. Л. в Кр. Испания, неговото обичайно местопребиваване не е в Република България. Посочил е, че това представлява пречка за издаване на исканата заповед за изпълнение по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 5 (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 2019г.) от ГПК и поради това искането следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

Изводът на съда, че искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде оставено без разглеждане, е неправилен.

Длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит. В този случай, съгласно чл. 411, ал. 1 от ГПК заявлението се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

За спазване на указаната местна подсъдност съдът следи служебно.

Такава служебна проверка е извършена, но се установява, че при изготвяне на справка от Национална база данни „Население“ /л. 27 от делото на РС/ е допусната техническа грешка, тъй като приложената по делото справка касае друго лице – Х.Б.Г., а не длъжника по заявлението – Е. Г. Л..

След извършена служебна проверка от въззивния съд в НБД „Население“ /л. 5 от делото на ПдОС/ се установи, че длъжникът Е. Л. е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в

*********************************************

При това положение неправилно заповедният съд е приел, че длъжникът няма регистриран настоящ адрес в страната, а обичайното му пребиваване е в Кр. Испания. Като не е съобразил, че справката от НБД „Население“ касае лице, различно от посоченото като длъжник в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт.

Поради така изложените съображения частната жалба се явява основателна; обжалваното с нея определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Заповедният съд следва да провери заявлението съобразно изискванията на чл. 410 и чл. 411 от ГПК, вкл. да провери за потребителска закрила и ако са налице предпоставките, да издаде исканата заповед. По направените в настоящото производство разноски от частния жалбоподател следва да се произнесе първоинстанционният съд, съобразно основателността на заявлението.

Само за пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че съгласно задължителните указания, дадени в т. 3б от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, обичайното местопребиваване на лицето и наличието на пречката по чл. 411, ал.2, т.5 от ГПК (предишна т.4 – ДВ., бр. 100 от 2019г.) за издаване на заповед за изпълнение спрямо него не могат да бъдат установени от 2 първоинстанционния съд, а се установяват в производството по чл. 423 от ГПК. След законодателното изменение на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, със ЗИДГПК ДВ, бр. 86 от 2017 г. и ДВ, бр. 100 от 2019 г., при връчване на заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и установяване по указания в нормата начин, че длъжникът не живее на адреса, каквато би била хипотезата, ако длъжникът живее в Кр. Испания напр., заповедта за изпълнение не влиза в сила, като защитата на длъжника срещу вземането се осъществява в рамките на защитата му срещу предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8600/12.07.2024г., постановено по ч.гр.д. № 12208/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, XIX гр.с., и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3