Решение № 335 от 31.07.2019, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Административно дело 328/2019
- Вид
- Решение № 335
- Подписан
- 31.07.2019
- В сила
- 31.08.2019
- Състав
- СИЛВИЯ МИНКОВА САНДЕВА-ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, т. 2 и т. 3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20, т. 2 и т. 3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20а, ал.2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20а, ал.4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 28 · Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета
Р Е Ш Е Н И Е
№335 /31.07.2019г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 328 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР за периода 2014 – 2020г.
Образувано е по жалба на И.Д.И. с
ЕГН ********** ***, срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016г. с изх. № 01-6500/1594 от 28.03.2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с който на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7/24.02.2015г. е прекратен поетият от жалбоподателя ангажимент по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитагологично значение (ВПС-4.1). В жалбата се излагат обстоятелства, че със заявление за подпомагане от 10.05.2015г. с УИН 08/180615/857770 И. е кандидатствал с общо 102, 63 ха земеделски земи по процесната агроекологична мярка. С уведомително писмо на ДФЗ част от заявените от жалбоподателя площи в размер на 75,4 ха не са одобрени за участие. Писмото е обжалвано в тази му част, като по отношение на останалите одобрени с него 27, 23 ха ежегодно е подавано заявление за плащане. С решение № 5 от 19.01.2017г. по адм. д. № 515/2016г. Административен съд – Добрич е отменил писмото в обжалваната му част и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по декларираните от жалбоподателя площи. Решението е оставено в сила с решение на Върховния административен съд, което е влязло в сила на 04.07.2018г. В изпълнение на постановените съдебни решения административният орган е издал ново уведомително писмо с изх.№ 01-6500/4727 от 28.05.2018г., в резултат на което одобрените площи по мярка 10 са станали общо 102, 63 ха. Сочи се, че уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя на 01.06.2018г., откогато за него е възникнало задължение да спазва поетия агроекологичен ангажимент и за останалите 75, 40 ха. Счита се, че при постановяване на обжалвания акт административният орган не е взел предвид тези обстоятелства, поради което неправилно и незаконосъобразно е прекратил поетия от жалбоподателя агроекологичен ангажимент. Сочи се, че за кампания 2016 г. процентът на заявената площ спрямо размера на одобрената за участие площ е 100 %, тъй като към момента на подаване на заявлението за плащане е налице влязъл в сила административен акт само за 27, 23 ха. Едва с новото уведомително писмо от 2018г. за жалбоподателя е възникнал ангажимент да декларира за обработване цялата площ от 102, 63 ха. Счита се, че това уведомително писмо няма обратна сила и действа занапред. То не поражда задължение за бенефициера за минал период и няма как към датата на подаване на заявлението за плащане за кампания 2016г. да заяви площи, които едва през 2018г. са одобрени за участие от ДФЗ. Твърди се, че освен липсата на нормативно основание да бъдат декларирани земеделски земи в размер на 102, 63 ха за кампания 2016г. съществува и фактическа невъзможност за това, тъй като в софтуерната програма на ДФЗ – РА автоматично са зададени одобрените земеделски земи и земеделският стопанин няма как да очертае 4 пъти по-големи площи. Поради това не е налице посоченото в процесния акт неизпълнение на поетия агроекологичен ангажимент и предприетите действия по прекратяването му са незаконосъобразни. Твърди се, че в обжалвания административен акт липсват мотиви за прекратяването на ангажимента, както и коментар на възраженията на жалбоподателя, направени в хода на проверката, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяната на акта. Иска се актът да бъде отменен и органът да бъде задължен да оторизира съответните плащания за кампания 2016г., 2017г. и 2018г. в съответствие със заявените и одобрените от ДФЗ площи, както и да бъдат присъдени сторените от жалбоподателя разноски по делото.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че за кампания 2016г. процентът на допуснатата заявена площ спрямо размера на одобрената е 26, 53 %, поради което правилно и законосъобразно административният орган е прекратил поетия от жалбоподателя агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“.
Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на административния акт, в рамките на 14-дневния срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:
По делото не е налице спор по фактите.
Жалбоподателят И.Д.И. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 206906 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 10.05.2015г. е подал общо заявление за подпомагане с УИН 0818061585770, с което е заявил за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ БЗС с обща площ от 102, 63 ха. Съгласно уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ с изх.№ 02-080-6500/1814 от 19.05.2016г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ от общо заявените за подпомагане 102, 63 ха са одобрени 27, 23 ха, а останалите площи от 75, 4 ха не са одобрени.
И. е обжалвал писмото в частта относно неодобрените с него площи пред Добричкия административен съд, който с решение № 5/19.01.2017г. по адм. дело № 515/2016г. го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане за кампания 2015г. Решението е оставено в сила с решение № 8573/04.07.2017г. по адм. дело № 2506/2017г. по описа на ВАС на РБ, ІV отделение.
По отношение на одобрените за участие площи уведомителното писмо не е обжалвано и е влязло в сила.
На 10.05.2016г. жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за кампания 2016г., с което не е кандидатствал по мярка 10. В резултатите от автоматичните проверки на въведените данни в заявлението е отправено изрично предупреждение, че кандидадът не е заявил направление (ВПС-4.1), което е било заявено за подпомагане през преходната кампания (л.189 от делото).
На 07.06.2016г. жалбоподателят е подал заявление за редакция на схеми и мерки за подпомагане за кампания 2016г. ведно с приложение за кандидатстване по мярка 10, с което е декларирал по направление (ВПС-4.1) два БЗС с обща площ от 27, 23 ха. При извършване на автоматичните проверки на въведените данни е констатирана грешка, състояща се в деклариране на по-малко площи по направление (ВПС-4.1) в сравнение с предходната година – предишната кампания са заявени 102, 63 ха, а за текущата – 27, 23 ха, което е 26, 53 % от декларираната площ по направлението през предишната кампания. Посочената грешка е отразена в резултатите от автоматичните проверки към заявлението за подпомагане (л.225 от делото), като жалбоподателят се е подписал собственоръчно, че е запознат с тях.
След влизане в сила на решението на Административен съд – Добрич зам. изпълнителният директор на ДФЗ е издал писмо с изх.№ 01-6500/4724/28.05.2018г., с което е одобрил за участие всички декларирани от жалбоподателя площи в общ размер на 102, 63 ха.
Писмото е получено от И. на 01.06.2018г. съгласно отбелязването на ръка на последната страница на писмото.
С писмо изх.№01-6500/6020/22.08.2018г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил И. на основание чл.26, ал.1 от АПК, че открива производство по издаване на акт за прекратяване на ангажимента по мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление „Поддържане на местообитанията на зивущите видове гъски и ливаден блата в обработваеми земи с орнитотологично значение“ (ВПС-4.1), тъй като при извършване на автоматичните проверки по подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2016г. е установено, че процентът на заявената площ през текущата кампания спрямо размера на одобрената (референтната) площ за участие по мярка 10 е 26, 53 % съгласно приложение 1 към писмото. В уведомлението е посочено, че в случай на несъгласие с направените констатации жалбоподателят има право да предостави в 7-дневен срок от получаването му възражения и допълнителни доказателства.
На 21.09.2018г. жалбоподателят е подал възражения с вх.№ 01-6500/6020, към които е приложил двете съдебни решения на Административен съд – Добрич и ВАС. Посочил е, че заявените от него площи за подпомагане за кампания 2016г. са точно толкова, колкото са били одобрени с уведомителното писмо на ДФЗ от 19.05.2016г., с оглед на което е отправил искане за преустановяване на процедурата по прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 10 и за оторизиране на плащанията за текущата кампания.
По повод на възражението е изпратено уведомително писмо с изх.№ 01-6500/6020/21.01.2019г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в което е посочено, че в заявлението за кампания 2016 г. в резултатите от автоматични проверки на въведените данни, в секция „Предупреждения“, е отразена грешката, че жалбоподателят е декларирал по-малка площ по направление (ВПС-4.1), като собственоръчно е подписал страницата с посочените предупреждения, с което е удостоверил, че е запознат с данните от автоматичните проверки. Посочено е също така, че поради обжалване на писмото с неодобрените площи обработката на заявлението на жалбоподателя за кампания 2015г. по мярка 10 е спряна до окончателното произнасяне на съда със заповед № 03-РД/2923 от 18.10.2016г. на ДФЗ – РА. С влизане в сила на съдебното решение обработката на заявлението е възобновена, като е съобразена изцяло с указанията на съда, за което е издадено и уведомителното писмо от 28.05.2018г.
В отговор на писмото жалбоподателят е подал нови възражения с вх.№ 01-6500/6020≠4/ 27.02.2019г. по описа на ДФЗ, в които е преповторил съдържанието на предходните си възражения.
На 28.03.2019г. е издаден и оспореният акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 с изх.№ 01-6500/1594, подписан от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в който е отразено, че процентът на допустимата заявена от жалбоподателя площ за кампания 2016г. спрямо размера на одобрената (референтната) площ за участие по направление (ВПС-4.1) е 26, 53 % съгласно приложение № 1 към писмото, поради което и на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. ДФЗ – РА се прекратява поетия от него агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление „Поддържане на местообитанията на зивущите видове гъски и ливаден блата в обработваеми земи с орнитотологично значение“ (ВПС-4.1). Отбелязано е, че възраженията на жалбоподателя от 21.09.2018г. и 27.02.2019г. са неоснователни, поради което административният орган не намира основание да прекрати административното производство по издаване на акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“. Писмото е връчено лично на жалбоподателя на 09.04.2019г. съгласно ръкописното отбелязване върху самото писмо.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Предмет на оспорване в настоящото производство е акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, издаден на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., съгласно който Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4.
Съгласно чл.20а, ал.2 от ЗПЗП дейността на агенцията се организира и ръководи от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и неин представител. В чл.20а, ал.4 от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая с т. 7 от заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г., издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1 и т. 2, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам.изпълнителния директор на фонда – ************, правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие", поради което оспореният акт е издаден от компетентен административен орган.