Определение № 3276 от 10.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3276 гр. София, 10.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502620 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 423 от ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 96622/14.08.2025 г., подадена от „СИ 2003“ ЕООД гр. София против определение № 13551 от 14.07.2025 г. по ч.гр.д. № 7700/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ЧЖ-II-Е състав, с което е оставено без разглеждане възражението по реда на чл. 423, ал. 1, т.1 от ГПК поради пропускане на предвидения преклузивен срок.

Твърдението за неправилност на обжалвания акт е основано на необоснования извод на съда, че жалбоподателят е узнал за издаването на заповедта за изпълнение на 25.01.2024 г., когато му било връчено уведомление за доброволно изпълнение, въпреки че оспорил положения под разписката от 17.10.2023 г. подпис като непринадлежащ на управителя на дружеството.

Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото за произнасяне по съществото на възражението.

Ответницата по частната жалба М. К. Н. от гр. ***, област *** не е представила писмен отговор.

Съдът съобрази следното.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 12462 от 30.04.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 62214/ 2022 г. на Софийския районен съд, І гражданско отделение, 24 състав е разпоредено длъжникът „СИ 2003“ ЕООД да заплати на заявителя М. К.

Н. сумата 1 800 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците 1 септември и октомври 2022 г. по трудов договор № 49 от 14.09.2022 г.

В разписката за връчване връчителят Ж. Х. отбелязал, че заповедта за изпълнение е била връчена на 17.10.2023 г. на адреса на управление на дружеството на Д.В..

Уведомлението - покана за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на изпълнителен лист № 27235 от 4.12.2023 г. изп.д. № 20231110402591 на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. София било връчено на 25.01.2024 г. на същия адрес на Д.

В..

С определение № 20431 от 16.12.2024 г. по ч. гр. д. № 7700/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ЧЖ-II-Е състав подаденото от „СИ 2003“ ЕООД - гр. София възражение с вх. № 189 669/ 10.06.2024 г. срещу заповедта за изпълнение било оставено без разглеждане.

Това определение е отменено с определение № 968 от 7.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 677/ 2025 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав и делото е върнато за произнасяне по основателността на възражението след провеждане на открито съдебно заседание.

В съдебното заседание на 30.05.2025 г. били приети представените от жалбоподателя писмени доказателства : справка за актуално състояние на действащите към 25.01.2024 г. трудови договори ; декларация от И. А. В. ; пътен лист № 1 от 31.01.2024 г. и копие на фискален бон към фактура № 1000008104/ 25.01.2024 г. с издател „ПИК - Пловдив“ ООД гр. Пловдив и купувач „СИ 2003“ ЕООД. Процесуалният представител на жалбоподателя оттеглил искането си за назначаване на графологична експертиза за установяване автентичността на подписа на получателя в разписката за връчване.

С обжалването определение съдът оставил възражението без разглеждане, като просрочено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав в обхвата на правомощията по чл. 278 от ГПК преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна, която има правен интерес от обжалването на валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Оплакването във връзка с незаконосъобразността на обжалвания акт намира за основателно поради следното.

Съобразно разясненията в т.6 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК редът на защита чрез подаване на възражение пред въззивния съд в хипотезата на чл. 423, ал. 1,

-3-

2 т. 1 от ГПК е приложим в случаите когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта (например защото му е връчена чрез залепване на уведомление при липса на предвидените в чл. 47 от ГПК предпоставки за това, връчена е на съсед и пр.). Преклузивният едномесечен срок започва да тече от узнаването на заповедта за изпълнение.

В конкретния случай няма спор, че уведомлението, съдържащо покана за доброволно изпълнение, не е било връчено лично на управителя на дружеството на 21.01.2024 г., поради което и представените с молбата от 18.05.2025 г. и изброени по - горе писмени доказателства - декларация, пътен лист и копие на фискален бон, не е нужно да бъдат обсъждани.

Данните по делото сочат на връчване на съобщението при условията на чл. 46 от ГПК. В посочената хипотеза то се връчва „на друго лице, което е съгласно да го приеме“ - всеки пълнолетен от домашните или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата, което се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. С получаването му от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.

Отбелязванията на връчителя в разписката за получаването, приложена на л. 14 в досието на изп.д. № 2591/ 2023 г. на ДСИ при СРС, опровергават извода на въззивния съд за надлежно връчване на съобщението на адресата на 21.01.2024 г. и възприемането на тази дата като деня на узнаване на заповедта за изпълнение по смисъла на чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Правилното оформяне на съобщението предпоставя в поле № 2 на разписката да бъдат посочени трите имена на другото лице, съгласило се да приеме призовката и качеството, в което я е приело. В случая във въпросното поле е отразено само съкращението „упр.“, като в поле № 1, отредено за личното връчване на адресата, е изписано името Д. В. и е положен подпис. От справката по партидата на дружеството в търговския регистър се вижда, че единствен негов управител е И. А. В., а в справката на Националната агенция за приходите за актуално състояние на действащите към 25.01.2024 г. трудови договори не е посочено лице с името Д. В..

Неспазването на процедурата по връчването съставлява обективна пречка да се приеме, че жалбоподателят е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение на 21.01.2024 г., затова и преклузивния едномесечен срок не е започнал да тече на тази дата.

В съответствие с изложените съждения настоящият състав приема, че възражението по чл.

423, ал.1, т. 1 от ГПК не е просрочено и поради несъвпадането на този извод с крайните изводи на въззивния съд обжалваното определение ще следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийския градски съд за произнасяне по съществото на спора.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести 3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13551 от 14.07.2025 г. по ч.гр.д. № 7700/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ЧЖ-II-Е състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4