Решение № 132 от 13.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велико Търново, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500024 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от „ИНТЕРКАПИТАЛ ГРУП“ АД, ЕИК ..., чрез адв. Е. Д., против Решение № 1297/03.11.2025 г. по гр.д. № 1190/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от „Интеркапитал груп“ АД, ЕИК ..., срещу „Есперанса 2В“ ЕООД, ..., иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от общо 6 191 лв., представляваща имуществени вреди, която сума е образувана като сбор на сумите 4235 лв. – налична в касетата сума и 1000 евро, вследствие на виновното поведение на ответното дружество-неизпълнение на точка 3.1.1 от договора за съвместна дейност, сключен между страните на 14.04.2017 г.

Ищецът е осъден да заплати на ответника и сумата от 1000 лв. разноски в производството.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Счита, че по делото е установено, че е налице виновно поведение от 1 страната на ответното дружество, което не е изпълнило задължението си по чл. 3.1.1. от сключения между страните договор. Посочва, че в следствие на това, ищецът е претърпял имуществени вреди в общ размер от 6 191 лв., които следва да бъдат възстановени от ответника. Намира, че основателността на предявените искове се доказва от събраните по делото доказателства и в частност от показанията на св. В. и св. Р.. Моли решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Посочва, че от данните по делото се доказва, че няма неизпълнение на договорните отношения по т.3.1.1. от договора и не са претърпени имуществени вреди от твърдяното виновно поведение. Счита, че ищецът е допринесъл за настъпилия резултат, тъй като не е монтирал терминалното устройство правилно. Счита, че твърденията във въззивната жалба не се подкрепят от показанията на св. В., като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че вторият предявен иск е недопустим и производство по него не се е развило. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и 2 процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 82, пр. 1 ЗЗД. Ищцовото дружество „Интеркапитал груп“ АД гр. София твърди, че с ответника сключили на 14.04.2017 г. договор за съвместна дейност, който бил с предмет да осигури за собствена сметка терминални устройства, които да пусне за експлоатация в обекта на изпълнителя. Съгласно т. 3.1.1 от договора, ответникът се задължил да осигури в обекта най-подходящо място за инсталиране на терминалното устройство и да поддържа за целия срок на договора СОТ и видеонаблюдение в обекта. Посочва, че на 22 срещу 23. 01.2025 г. крадец е проникнал в обекта на ответника, находя се в гр. ..., разбивайки стената, след което разбил и терминалното устройство. От там откраднал касетата на терминалното устройство със събраните в нея пари. Счита, че ответникът е проявил виновно поведение като не е изпълнил договорното си задължение, съгласно т. 3.1.1., защото в обекта не е имало активиран СОТ и видеонаблюдение. Този пропуск дал основание на застрахователното дружество да откаже изплащане на обезщетение за нанесената имуществена щета. Моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати вредите, изразяващи се в 4 235 лв.-налична в касата на устройството сума и 1000 евро, равняващи се на 1956 лв., или общ сумата от 6191 лв. представляваща имуществени вреди в резултат на договорно неизпълнение на чл. 3.1.1 от договора между страните. Претендира разноски.

Ответното дружество „Есперанса 2В“ ЕООД, оспорва иска, като заема становище за неговата неоснователност. Не оспорва сключването на договор за съвместна дейност. Оспорва твърдението на ищеца, че към датата на кражбата в обекта не е имало активиран СОТ и видео-наблюдение. Възразява, че ищецът също има вина за настъпване на вредоносния резултат, посочвайки, че не е застопорил устройството си към земята, което е спомогнало извършването на кражбата.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка 3 по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между тях е сключен договор за съвместна дейност от 14.04.2017 г., по силата на който възложителят /„ИНТЕРКАПИТАЛ ГРУП“ АД/ се задължава да осигури за собствена сметка терминално устройство, което да пусне в обекта на изпълнителя /„Есперанса 2В“ ЕООД/, находящ се в гр. ... – магазин за хранителни стоки, който срещу комисионно възнаграждение предоставя в посочения обект търговска площ от 1 кв.м. за инсталиране на устройството. Договорът бил сключен за неопределено време, т.е. безсрочен. Съгласно точка 3.1.1. от договора, изпълнителят се е задължил да осигури в обекта най-подходящото място за инсталиране на терминалното устройство и да поддържа за целия срок на договора СОТ и видеонаблюдение.

Липсва спор и че на 21.01. срещу 22.01.2025 г. в търговския обект, находящ се в гр. ... – магазин за хранителни стоки, е проникнал крадец, който разбивайки стената на магазина е влязъл в него, добрал се е до терминалното устройство, което разбил, след което откраднал касетата му с намиращата се в нея сума от 4235 лв.

В тази връзка, основният спорен по делото въпрос е дали е налице неизпълнение на задълженията по договора за охрана от страна на ответното дружество, в причинна връзка, с което ищецът е претърпял визираните в исковата молба имуществени вреди. На основание чл. 154 ГПК ищецът следва да установи посочените факти при условията на пълно и главно доказване, както е указано и в изготвения в хода на първоинстанционното дело доклад.

Възможността да се ангажира имуществената отговорност на договорно основание предполага наличие на договорна връзка между страните, неизпълнение на възникнало от нея задължение, вреди, причинноследствена връзка между неблагоприятните последици за кредитора с противоправното поведение на длъжника и вина. Причинната връзка между противоправното поведение и вредата очертава границите на отговорността.

Кредиторът може да е понесъл всякакви загуби и да е пропуснал да реализира различни ползи, но обезщетение се дължи само за тези от тях, които са в причинна връзка с противоправното поведение на длъжника, състоящо се в 4 неизпълнение на поети от него задължения.

В този смисъл, неизпълнението следва да е достатъчното и необходимо условие за настъпване на вредоносния резултат, последният да е в пряка причинноследствена връзка с него.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът не е изпълнил задълженията си по точка 3.1.1. от договора, според която се е задължил да поддържа за целия срок на договора СОТ и видеонаблюдение, като счита, че във връзка с това неизпълнение е претърпял имуществени вреди. Както е посочил и първоинстанционният съд, от приетите по делото писмени доказателства /протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум по ДП-№49/2025 г. по описа на РУ МВР-Г. Оряховица, пр. пр. № 668/2025 г. на РП-В. Търново/, както и от показанията на свидетеля П. Р., безпротиворечиво се установява, че в процесния обект към момента на извършване на кражбата е имало инсталиран и работещ СОТ и видеонаблюдение. Св. Р. е присъствал на извършен след кражбата огледа в обекта, в качеството си на разследващ полицай, като свидетелства, че на място е направен експеримент, при който е установено, че в обекта има работещ СОТ – включила се е звукова аларма и на телефона на собственика е получено известие. От показанията на свидетеля, както и от приложените по ДП-№49/2025 г. по описа на РУ МВР-Г. Оряховица материали, се установява и че в обекта е било налично видеонаблюдение към момента на кражбата. Съдът кредитира показанията на св. Р., които се подкрепят както от писмените доказателства, така и косвено от показанията на св. В., който посочва, че както към монтирането на устройството, така и след кражбата в обекта е имало СОТ устройства и видеокамери. Както е приел и първоинстанционният съд, от събрания по делото доказателствен материал не се установява при условията на пълно и главно доказване ответникът да е в неизпълнение на задълженията си по т. 3.1.1 от договора за съвместна дейност, нито претърпените вреди да са в причино-следствена връзка с определено действие или бездействие от негова страна. Видно от текста на договора, ответникът се е задължил да осигури СОТ и видеонаблюдение, но не и сигнално-охранителна дейност, поради което и изложените в тази връзка доводи не следва да бъдат обсъждани. Доколкото не са доказани елементите от фактическия състав на предявения иск, то правилно първоинстанционният съд го е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Макар посоченият извод да е достатъчен за отхвърляне на исковата претенция в цялост, правилно е 5 прието и че по отношение на претендираните 1000 евро не са представени доказателства, които да установят претърпяна от ищеца вреда в посочения размер, както и връзката на сочените вреди с неизпълнение от страна на ответника.

По тези съображения, след като районният съд е достигнал до същите правни изводи и краен резултат с обжалваното решение, същото е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изхода на делото претенцията на въззиваемата страна за разноски се явява основателна и в нейна полза следва да се присъди сумата от 511,29 евро, представляваща разноски за въззивното производство за възнаграждение на един адвокат.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1297/03.11.2025 г. по гр.д. № 1190/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

ОСЪЖДА „Интеркапитал груп“ АД, ЕИК ... да заплати на „Есперанса 2В“ ЕООД, ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 511,29 евро разноски за въззивното производство.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6