Решение № 1103 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110125314 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ.

Ищецът ЗК "Л.И." АД твърди, че на 05.04.2021г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ЗД "Е." АД за сумата сумата от 5 403,67 лева, представляваща половината застрахователно обезщетение, платено по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”- застрахователна полица № BG/ 22/ 117000908108, с период на застрахователно покритие

02.04.2017г.- 01.04.2018г., обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.07.2017г. в Нюенкиршен, Република Германия.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на т.а. м. „**********“, м. *****************“, с peг. № *************** е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", скл. под формата на застрахователна полица № BG/ 22/ 117000908108, с период на застрахователно покритие от 02.04.2017г. до 01.04.2018г., с предмет гражданската отговорност на водача на т.а. м. „**********“, м. *****************“, с peг. № ***************.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 26.07.2017г. около 07,40 часа в склад на ССИ Ш., Нюенкиршен, Република Германия, настъпило застрахователно събитиепътнотранспортно произшествие (ПТП), при което при управление на влекач м.

“**********“, м. „XF 105.460“, с peг. № ***************, с прикрепено към него ремарке с peг.№ **************, при включване в движението, ударил тръгващ товарен автомобил марка “к.”, с peг. ***********, с прикрепено към него ремарке с per. № РВ- JN 4900.

Ищецът релевира твърдения, че кореспондентът за Република Германия на ищецът "Л.И." 1

АД, който членува в националните бюра, участващи в системата "Зелена карта" Van Ameyde Germany AG изплатил обезщетение на пострадалото лице в размер на сумата 5525,71 евро и предявил претенцията си пред ищцовото дружество. Твърди се, че щетата по увредения лек автомобил е определена на база представени фактури и калкулация.

В исковата молба са наведни твъдение, че гражданската отговорност на водача на ремарке с peг. № Е 2731 Е е застрахована при ответника, по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите", скл. под формата на застрахователна полица издадена от ЗД „Е.“ АД № 56978973, със срок на валидност от 19.04.2017г. до 18.04.2018г.

Ищецът развива съображения, че с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на ремарке, с peг. № Е 2731 ЕЕ, до размера на половината от платеното застрахователно обезщетение.

Според ищеца, обстоятелството, че събитието е настъпило на територията на Република Германия, приложимо е немското право и застрахователят на ремаркето носи отговорност да обезщети вредите, наред със застрахователя на влекача, до половината от вредите- чл. 59, параграф 2, изречение 1VVG a.F. (Застрахователния кодекс на Република Германия). В този смисъл Решение на Федералния Съд на Република Германия от 27.10.2010г, BHG, Urteil vom 27.10.2010 - IV ZR 279/08.

При изложените стъображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумата 5 403,67 лева, представляваща половината от платено по застраховказастрахователна полица № BG/ 22/ 117000908108, със срок на действие от 02.04.2017г. до 01.04.2018г., обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.07.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 19129/ 2021г. по описа на Софийски районен съд,

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД" Е." АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск, Ответникът релевира доводи, че в настоящия случай приложимо е българското право, в частност чл. 479, ал. 1 от КЗ, съгласно който вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото МПС. В този смисъл ответникът твърди, че „ЗД Е.“ АД не носи отговорност във връзка с процесното ПТП, тъй като е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ремаркето, докато застрахователят на влекача носи пълната отговорност за вредите причинени в следствие на ПТП.

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което същият да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено 2 следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че между ищеца и собственика на т.а. м. „**********“, м. *****************“, с peг. № *************** e сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", скл. под формата на застрахователна полица № BG/22/117000908108, с период на застрахователно покритие от 02.04.2017г. до 01.04.2018г., с предмет гражданската отговорност на водача на т.а. м. „**********“, м. *****************“, с peг. № ***************.

Установява се, че в периода на застрахователно покритие, на 06.07.2017г., е настъпило застрахователно покритие- пътно- транспортно произшествие (ПТП), при което при управление на влекач м. “**********“, м. „XF 105.460“, с peг. № ***************, с прикрепено към него ремарке с peг.№ **************, при включване в движението, ударил тръгващ товарен автомобил марка “к.”, с peг. ***********, с прикрепено към него ремарке с per. № РВ- JN 4900.

Видно от събраните писмени доказателства, пострадалото лице фирма "Ханс- Йоаким Несел", е уведомило кореспондентът за Република Германия на ищецът "Л.И." АД, който членува в националните бюра, участващи в системата "Зелена карта""Авус- СШ" Гмбх, за което е образувана щета № F11170531.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

Релевантният материалноправен въпрос се свежда до приложимото материално право на вземане на застрахователя по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите", възстановил по сметка на Национално бюро Зелена карта Германия, изплатеното от бюрото обезщетение на пострадалите в пътно-транспортно произшествие на 03.05.2016г. в Германия, спрямо застрахователя по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите за ремаркето.

Приложимото право относно договорните отношения регламентира правилата за определяне на приложимото право по отношение на договорните отношение в случаи на стълкновение на закони на държави членки. Член 7 от посочения регламент се отнася до приложимото право за застрахователните договори. Съгласно член 7, параграф 3, страните могат в съответствие с член 3 да изберат само определено приложимо право. Това включва правото на държавата, където е разположен рискът към момента на сключване на договора (член 7, параграф 3, буква а), и правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на титуляря на застрахователната полица (член 7, параграф 3, буква б).

Член 15 е озаглавен „Законна суброгация“. Той гласи: „Когато едно лице („кредитор“) има договорна претенция срещу друго лице („длъжник“) и трето лице има задължение да удовлетвори кредитора или е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на третото лице да удовлетвори кредитора, определя дали и в каква степен третото лице има право да упражни срещу длъжника правата, които 3 кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, което урежда тяхното отношение“.

Приложимото право при стълкновение на закони в случаите на извъндоговорни задължения се определя съгласно правилата на регламент „Рим II“. Съгласно член 4, параграф 1 на посочения регламент, общото правило е, че „приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт“.

С решение по съединени дела C 359/ 14 и C 475/ 14 Съдът на ЕС е дал тълкуване, че Регламент Рим I и Регламент Рим II трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя съгласно член 7 от Регламент Рим I, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Рим II, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.

Съгласно решение на Съда на ЕС от 21.01.2016г. по съединени дела С359/ 14 и С475/14, при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 Регламент № 593/ 2008 (Регламент "Рим І"), ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/ 2007 (Регламент "Рим ІІ") предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т.е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице. В т. 54 от същото решение е посочено изрично, че задължението на застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда (чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ"), а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. В т. 61 и т. 62 от решението е посочено, че на първо място трябва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователитеищци в главните производства, и съответните застраховани от тях 4 лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето. От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно такъв приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална Република Германия, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето (чл. 59 Застрахователния кодекс на ФРГ), поради което и приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І". В случая страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради което приложимо се явява българското право.