Решение № 535 от 03.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. София, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря М.А М. ТРАЙКОВА като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100601761 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на подсъдимия ВЛ. Р. Д., чрез адвокат С.А. и адвокат Г. УЗ., редовно упълномощени процесуални представители срещу присъда от 01.02.2022 г., постановена по НЧХД № 1526/2019 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, с която подсъдимият ВЛ. Р. Д. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК за това, че на 09.09.2018 г., около 22.30 часа в гр. София, ж.к. „Яворов“, ул. „Авицена“ 9, на улицата, пред къщата на адреса, блъснал с ръце Д. ТР. С., в резултат на което същият паднал на земята и получил контузия на гръдния кош отзад вдясно, контузия и охлузване на дясната предмишница, дясното коляно и дясната подбедрица, с което му причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота, като при условията на чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

На основание чл. 45 ЗЗД, първият съд е осъдил подсъдимия В.Р. Д. да заплати на частния тъжител Д. ТР. С. сумата от 1000 лева, представляваща претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието.

Първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия В.Р. Д. да заплати на частния тъжител Д. ТР. С. направените по делото разноски в общ размер сумата от 1600 лева, представляващо 1 адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица. Също така на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият В.Р. Д. е осъден да заплати в полза на СРС направени по делото разноски в размер на 2 321,96 лева, както и сумата от 40,00 лева, представляваща държавна такса в размер на 4% върху уважената част от гражданския иск.

На основание чл. 190, ал. 2 НПК, подсъдимият В.Р. Д. е осъден да заплати и 10,00 лева държавна такса по сметка на СРС за служебно издаване на 2 броя изпълнителен лист.

С депозираната въззивна жалба и допълнението към нея се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, несправедлива, незаконосъобразна и необоснована. Жалбоподателят счита, че в хода на първоинстанционното производство не се установява по безспорен и категоричен начин вината на подсъдимия Д., като извършител на деянието, за което е признат за виновен, поради погрешно извършен анализ на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят посочва, че първият съд е кредитирал показанията на посочения от подсъдимия свидетел, както и излага съображения за наличие на множество противоречия между събраната по делото фактология и заключението на съда за виновността на подсъдимия Д..

Също така намира, че показанията на тези свидетели не са разгледани от първия съд в съвкупност с другите събрани по делото доказателства, което е довело и до извеждане на неправилни фактически изводи, като по този начин съдът е игнорирал напълно възможна и вероятна версия за случилото се, а именно, че частният тъжител се е самоконтузил при падане, предизвикано от самия него при загубване на равновесие, т.к. същият е бил афектиран и не е могъл да контролира изцяло своите движения. Твърди се, че първият съд не е обърнал внимание и на още едно обстоятелство, а именно, че частният тъжител е употребил алкохол и това допълнително е довело до загуба на равновесие и неговото падане, с което може да се обясни, че след сваляне на автомобила от репатрака, същият е бил паркиран от негов съсед. На следващо място се твърди, че от страна на първия съд не е обърнато внимание на обстоятелството, че подсъдимият Д. е подавал многократно сигнали до телефон 112 и полицията, касаещи неправомерно поведение на частния тъжител, както и на съществуващ между страните конфликт, който подсъдимият се е опитвал да потуши, в резултат на който би могло да се очаква извършване на всякакви действия от страна на частния тъжител под формата на провокации и инсинуации, с цел злепоставяне на подсъдимия Д..

Посочва, че в процесния случай полицията е извикана от подсъдимия Д..

Моли се за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият Д. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се моли за намаляване на размера на наложеното наказание, за намаляване на размера на присъденото на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение, а също и за отмяна на атакуваната присъда постановена от първия съд и връщане на делото за разглеждане на друг състав при същия съд, в случай на допуснати съществени процесуални 2 нарушения.

Срещу въззивната жалба и допълнението към нея е постъпило възражение и допълнение към него от страна на частния тъжител Д. ТР. С., чрез адвокат О.С. и адвокат С.С., редовно упълномощени повереници. С депозираното възражение се моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована. Моли се за присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. С възражението и допълнението към него се излагат подробно съображения на съгласие с мотивите на първия съд, изготвени към обжалваната от подсъдимия присъда. Сочи се, че фактическата обстановка, приета по делото се потвърждава от показанията на всички разпитани свидетели, с изключение на съпругата на подсъдимия, на която основателно СРС не е гласувал доверие. Отбелязва се, че чрез свидетелските показания е отречено обстоятелството пострадалият да е бил във видимо нетрезво състояние. Изтъква се, че наличните противоречия са били преодолени чрез проведената от СРС очна ставка. Твърди се, че съпругата на подсъдимия е заинтересувана от изхода на делото, а показанията й са продиктувани от желанието й да защити своя съпруг, като противоречат на останалите събрани по делото доказателства и становищата на експертите. Сочи се, че поддържаната от противната страна версия за самонараняване на пострадалия, вследствие на употребен алкохол е категорично отхвърлена от изготвената по делото експертиза, заключението на която е установило внезапно и с по-голяма кинетична енергия падане, отколкото при обикновено спъване. Набляга се на обстоятелството, че предвид професията на пострадалия, който работи като шофьор в градския транспорт и като такъв бива тестван преди започване на работа за употреба на алкохол и наркотични вещества, поради което, ако същият е бил употребил алкохол, както се твърди във въззивната жалба, то това обстоятелство е щяло да бъде потвърдено при извършения му в 03:00 часа тест, когато е започнала и смяната на пострадалия. Сочи се, че обаждането на подсъдимия на телефон 112, съдържало невярна и подвеждаща информация.

По делото е постъпило второ допълнение към въззивната жалба, депозирано от защитника на подсъдимия Д. в лицето на адв. У., в което се излагат допълнителни доводи за неправилност на обжалваната присъда. Сочи се, че показанията на съпругата на подсъдимия са логични и последователни и опровергават изцяло твърденията, изложени в частната тъжба. Твърди се, че тъжителят С. е бил във вербален конфликт, както със съпругата на подсъдимия, така и със самия подсъдим, при това не само на инкриминираната дата, но и преди това. Сочи, се че тъжителят е проявявал многократно агресия спрямо съпругата на подсъдимия и й е посягал физически. Твърди се, че тъжителят е паднал в стремежа си да догони свидетелката Д.а, която към този момент е била в гръб към него, опитвайки се да избяга от него и да защити детето си. Твърди се, че единствените свидетели на случилото се са били свидетелката и подсъдимия, както и че 3 свидетелят Г. не се е намирал на мястото на инцидента, а е дошъл по-късно.

Акцентира се на показанията на свидетелите М. и С., като доказателство за отсъствието на свидетеля Г. на местопроизшествието. Сочи се, че според показанията на свидетеля М. ,частният тъжител е бил паднал по гръб, което не би могло да се получи, ако същият е бил блъснат отзад. Твърди се също, че показанията на свидетеля Г. са противоречиви, избирателни и чрез същите свидетелят се опитва да защити частния тъжител. Като противоречиви, неясни и несъответни на останалия доказателствен материал се определят и показанията на свидетеля М.Я.. Оспорва се извода на първия съд, че свидетелят С.А. е бил пряк очевидец на случилото се. Преповтарят се отново доводите изложени в първото допълнение към въззивната жалба. В заключение се моли за отмяна на първоинстанционната присъда, като погрешно мотивирана и постановена при неправилно прилагане на материалния закон, и постановяване на нова такава, с която подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

С въззивната жалба и допълненията към нея на подсъдимия, както и с възражението и допълнението към него на частния тъжител, не се иска събиране на нови доказателства.

В разпоредително заседание на 31.05.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимия или на свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия Д., в лицето на адв. У. поддържа въззивната жалба, ведно с допълненията към нея, по изложените в тях съображения. Изтъква, че нито един от разпитаните и незаинтересувани от изхода на делото свидетели не установява присъствието на местопроизшествието на свидетеля Г., които са поставени в основата на обжалваната присъда. Отбелязва, че показанията на свидетеля Г. са силно противоречиви, неясни и неточни, поради което не следва да бъдат кредитирани с доверие. Сочи, че ако човек бъде блъснат в гръб, както твърди свидетеля Г. би следвало същият да падне по лице, в резултат на кинетичната енергия, докато нараняванията на тъжителя са локализирани в задната част на главата. Твърди се още, че неправилно е прието от първият съд, че показанията на свидетеля А. изхождат от очевидец на процесния инцидент, тъй като показанията му изцяло преповтарят, според защитата, съобщеното му от частния тъжител. Обръща внимание на многократно подаваните от подсъдимия сигнали на телефон 112 относно проблемното поведение на частния тъжител, което обстоятелство разгледано в съвкупността от факти по настоящето дело, обосновава извод за невиновност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Повереникът на частния тъжител С., адв. С. намира обжалваната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Оспорва, като 4 неоснователно становището на защитата за това, че показанията на съпругата на подсъдимия Д. не са били разгледани в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Намира приетата от СРС фактическа обстановка за доказана по несъмнен и безспорен начин от показанията на всички разпитани по делото свидетели, с изключение на тези на съпругата на подсъдимото лице, а също и от събраните писмени доказателства, както и от заключенията на изготвените по делото съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, касателно изводите на този съд, че показанията на съпругата на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани с доверие. В заключение моли за потвърждаване на присъдата на първостепенния съд. Претендира присъждане на разноски.

В правото си на лична защита подсъдимият В.Д. поддържа казаното от своя защитник. Твърди, че не е извършил деянието, в което е обвинен и желае да бъде оправдан.

В предоставената му последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият В.Д. моли за оправдателна присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното: