Решение № 130 от 11.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Велико Търново, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100501172 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Е..“ АД чрез адв. А. М. против Решение № 1569/27.11.2024 г., постановено по гр. д. № 2460/2024 г. по описа на ВТРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. А. Х., ЕГН ********** сумата от 4 990.00 лева – частичен иск от обща претенция в размер на 10 364.53 лева, представляваща платена без основание стойност за начислена за периода от 24.12.2022 г. до 23.3.2023 г. стойност на ел. енергия по партида с клиентски № 1100281400 за абонатен № .., с адрес на обекта потребление: с. О.., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 7.8.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 999.60 лева, представляваща направените по делото разноски.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Не оспорва, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1992/2023 г. ВТРС се е произнесъл по иск за връщане на друга част от сумата по процесната фактура, като е прието за установено, че тя е недължима. Позовава се на ТР от 22.04.2019 г., като твърди, че макар разглежданият иск да е предявен като частичен, за част от паричното вземане, 1 за което е издадена процесната фактура, постановеното по този иск окончателно решение не би могло да се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането за останалата част от сумата, тъй като нейното плащане би могло да е лишено от основание или пък да е налице корекционният състав по чл. 50, ал. 5 вр. ал. 1 б. „б“ ПИКЕЕ. На следващо място, сочи, че съобразно чл. 49 ПИКЕЕ е извършена проверка относно техническото състояние на средството за измерване на потребената от ищеца електрическа енергия, за която е съставен протокол, в резултат на която е установен осъществен неправомерен достъп до вътрешността на електромера.

Твърди се, че това е довело до неизмерване на значителна част от потребената от абоната електрическа енергия. По изложените съображения, моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата. Твърди, че жалбата е бланкетна и не съдържа правни доводи относно наличието на пороци, засягащи обжалваното решение.

Позовава се на ТР № 3/22.04.2019 г., което намира, че е относимо към настоящия случай. Счита обжалваното решение за правилно, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК при извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт въззивният съд приема, че той е валиден - постановен от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е подписан от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и 2 прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Районният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Д. А. Х. чрез адв. В. Г. срещу „Е..“ АД с правно основание чл. 55 ЗЗД и искане да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4 990 лв., платена при начална липса на основание по фактура № 0108998252/04.04.2023 г. на дата 29.05.2023 г. по партида с клиентски № 1100281100 и аб. № .., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.

За доказване на исковите претенции пред ВТРС са уважени доказателствените искания на ищеца за приемане на писмени доказателства и прилагане на гр. дело № 1992/2023 г. по описа на ВТРС. Между страните не е спорно, че е възникнало облигационно правоотношение, свързано с предоставяне на услуги относно разпределение на електрическа енергия по разпределителната мрежа. Не е спорно и обстоятелството, че Д. Х., като потребител на ответното дружество, е заплатил сумата в размер на 10364,53 лв. по издадена фактура № 0108998252/04.04.2023 г.

От приложеното производство по гр. дело № 1992/2023 г. по описа на ВТРС е видно, че с Решение № 278/06.02.2024 г. по гр. дело № 1992/2023 г. по описа на ВТРС е осъден „Е..“ АД, ЕИК .. да заплати на Д. А. Х. сумата от 4990 лв., предявен като частичен иск от цялата сума в размер на 10364,53 лв., платена по фактура № 0108998252/04.04.2023 г., издадена по партида с кл. № 1100281400 за обект с № .., намиращ се в с. О.., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска – 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Решението е било обжалвано и потвърдено с влязло в сила Решене № 326/07.06.2024 г. по в.гр.д. № 289/2024 г. по описа на ВТОС.

При така събраните по делото доказателства настоящият състав намира за правилен извода на районния съд за основателност на предявената частична искова претенция. Както е посочено и от районния съд, налице е произнасяне на съда с влязло в сила решение по частична претенция за връщане на получено плащане без основание, направено по по фактура № 0108998252/04.04.2023 г., издадена при липса на предпоставките за корекция на количеството пренесена електроенергия до потребителя.

С Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на 3

Върховен касационен съд, ОСГТК, е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Разяснено е в мотивите на цитираното решение, че обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В настоящия случай предмет на делото е остатък от вземането, за което е налице влязло в сила Решение № 278 от 06.02.2024 г. по гр. д. № 1992/2023 г. по описа на РС – Велико Търново, потвърдено с Решение № 326 от 07.06.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 289 по описа на Окръжен съд – Велико Търново за 2024 година. Касае се до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. В настоящото производство и в приключилото с влязло в сила решение на РС – Велико Търново по гр. д. № 1992/2023 г. се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Както е посочено в цитираното ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането, след като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем. Така позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, какъвто е настоящият, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право – издадената фактура, е преклудирано.

Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което 4 произтича спорното право. По делото не са направени правопогасяващи или правоотлагащи възражения от ответника за останалата част от вземането.

В разглеждания случай изводите на настоящия състав за основателността на предявения осъдителен иск съвпадат с обжалваното решение, което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1569/27.11.2024 г., постановено по гр. д.

№ 2460/2024 г. по описа на ВТРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “Е.. АД, със седалище и адрес на управление гр. В.., бул. В.. № .., В.. Т ., с ЕИК .. да заплати на Д. А. Х., с ЕГН: **********, от гр.В. Т.., ул.“А. Б.“ № .. сумата 800 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5