Определение № 572 от 27.10.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. Варна, 27.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500447 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №447/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на С. П. Г., подадена чрез адв.

Е., против решение № 806/20.07.2026 г., постановено по гр.д. № 1874/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен, предявения от него против П. Д. Г. иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор, сключен между страните на 25.04.2024 год., с който П. Д. Г. се е задължил да продаде на С. П. Г., следния недвижими имот, именно: АПАРТАМЕНТ с идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет, точка, пет хиляди петстотин и шест, точка, деветстотин осемдесет и две, точка, едно, точка две) по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на ИД на АПСК, с административен адрес: гр. Варна, Община Варна, м. „Вилите", етаж 2 (втори), ап. № 2 (две), с площ 95,15 (деветдесет и пет цяло и петнадесет) кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж:***, под обекта:

***,***, и ***, над обекта: ***, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на самостоятелния обект едно, ведно с 12,0758% (дванадесет цяло и седемстотин петдесет и осем десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет, точка, пет хиляди петстотин и шест, точка, деветстотин осемдесет и две) по цитираната кадастрална карта срещу сумата от 33 000 (тридесет и три хиляди) евро или левовата равностойност по фиксинга на БНБ, платима при условията на чл.362 от ГПК; и С. П. Г. е осъден да заплати на П. Д. Г. направените по 1 делото разноски в размер на 1956 евро, съгласно представения списък в срока по чл.80 от ГПК.

Въззивникът е настоявал, че решението е неправилно - постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му с уважаване на иска и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Навел е оплаквания, че първоинстанционният съд не разгледал и не обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства, в т.ч. почерковата експертиза на вещото лице инж. Е.А., поотделно и в тяхната съвкупност, като извел правните си изводи от неустановени по делото по безспорен начин факти и обстоятелства. Посочил е следното: Окръжният съд не обсъдил заключението на почерковата експертиза сочеща, че документът е подписан от ответника и че той собственоръчно е изписал трите си имена и получените суми и в разрез с това приел, че документът не обвързвал страните; Въпреки, че ответникът не е възразил срещу автентичността на документа с отговора на исковата молба, а именно че е подправен (възраженията в отговора били, че подписът не е негов и на сочената в договора дата не се е виждал с ищеца, защото бил в друго населено място, както и такива за непълното описание на предмета на предварителния договор) и едва след изслушване на почерковата експертиза във второто съдебно заседание (след установяване автентичността на положените подписи и записвания от самия ответник) е навел твърдения (и то неясни) за неистинност на документа, и въпреки противопоставянето на ищеца поради настъпилата преклузия, съдът разгледал възражение за неавтентичност на договора; окръжният съд постановил лаконично и необосновано решение с извод за неавтентичност на документа, при положение, че не било опровергано предварителният договор да е подписан в този му вид и на съответната дата от страните (още повече, че ответникът не посочил друг документ, съдържащ неговите, т.е. същите собственоръчни записвания и подпис, нито пояснил защо се е подписал именно върху този документ или върху друг с различно съдържание, като единствено твърдял, че в периода не бил в гр.Варна, а в същото време ищецът навел ясни твърдения и представил доказателства за конкретния ден на подписване на договора, посочил обстоятелствата при подписването и поискал свидетели, за които съдът не се произнесъл); съдът не обсъдил възможността двете страници на документа да са писани и разпечатани по различно време и вероятността при оформлението на текста да е използван пренесен текст с различен шрифт и оформление (по които въпроси вещото лице А.А. не дало категоричен отговор), а формирал крайния си извод за неавтентичност, обсъждайки единствено заключението на вещото лице в частта за разминаването по отношение на вертикалните черти от двете страни на листа. Въззивникът е изложил, че е оспорил своевременно приетото от първата инстанция заключение на вещото лице по СТЕ А.А., предвид липсата на категоричност по част от въпросите (различията в отстоянията между редовете, изписания на ръка текст), изказаното предположение, че „не можело по категоричен начин да се каже, че двете 2 страници са съставени и разпечатани по различно време“, уклончивите отговори в съдебно заседание и липсата на обосноваване, което водело до необоснованост и съмнения в правилността му и поискал допускане на повторно заключение със същите задачи, но такова му било отказано от окръжния съд. Позовано на допуснати процесуални нарушения на окръжния съд във връзка с доказателствата, е поискал от настоящата инстанция да допуснете двама свидетели, с показанията на които да установи обстоятелствата при подписване на договора, както и да допусне повторна съдебно-техническа експертиза с поставените пред първата инстанция задачи.

Ответникът П. Д. Г.- сега въззиваем, не е подал отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е в срок, подадена е от страна с правен интерес от обжалване на неизгодното за нея решение, редовна е и допустима.

По доказателствените искания:

В първото съдебно заседание, след отговора на ответника и във връзка със заявеното от него оспорване на иска и искане за двама свидетели за установяване на твърдението, че не е бил в гр.Варна в периода и не са го виждали да се среща и да подписва документи с ищеца, ищецът С. П., чрез адв. Е., е заявил, че предварителният договор е подписан на посочената в него дата, в гр.Варна, когато между сина му, когото придружавал, и ответника бил сключен договор за продажба на друг имот пред нотариуса, за доказването на които обстоятелства е поискал и допускането на реципрочен брой свидетели и е посочил наличието на нотариален акт за твърдяната сделка. В същото съдебно заседание, съдът е посочил, че искането за свидетели на ответника не е относимо и необходимо, тъй като било оспорено авторството на документа чрез подписа, а документът още не бил представен в оригинал и можело да бъде изключен, като отложил евентуалното произнасяне по доказателствените искания след изпълнение на задължението за представяне на оригинала.

Последващо произнасяне по искането за свидетели, вкл. и на ищеца, окръжният съд не е постановил. Доколкото свидетелите са били поискани (освен за местонахождението на ответника в гр.Варна на датата на предварителния договор) и за установяване на твърденията за конкретното място, повода за срещата между страните на датата на предварителния договор, лицата присъствали там и за подписването на договора, липсата на произнасяне от окръжния съд е лишило ищеца от възможността за доказване на тези твърдяни от него факти, поради което и е налице процесуално нарушение в тази връзка. Затова, свидетелите следва да бъдат допуснати за установяване на така посочените обстоятелства. Предвид, обаче нередовността на искането, съдът следва да даде възможност на ищеца да посочи имената на свидетелите с писмена молба в едноседмичен срок от съобщението.

По искането за повторна експертиза:

В случая не са налице предпоставките на чл. 266, ал.3 от ГПК, защото 3 окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение, поради което и искането за назначаване от настоящата инстанция на повторна експертиза е неоснователно. Това е така, тъй като съдебната практика е трайна и непротиворечива (решение на ВКС по чл. 290 ГПК, № 542 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 1083/2010 г., IV г.о.), че разпоредбата на чл.200, ал.3, изр.1 ГПК сочи, че при оспорване заключението на вещото лице съдът може (а не е длъжен) да назначи друго или повече вещи лица, т.е. допускането на повторна или разширена експертиза е предоставено на преценката на съда, като критериите за тази преценка са ясно и точно посочени в чл. 201 ГПК – дали заключението е пълно, ясно и обосновано и дали възниква съмнение относно неговата правилност, като допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая, на поставените му задачи, вещото лице по съдебно-техническата А.А., е отговорило пълно, ясно и обосновано, като по отношение на субективно възприетия ръкописен текст за сумата, е направило уточнения и пояснения в съдебно заседание, включително и за непромененост на крайните му изводи по задачите. Въпросите от процесуалните представители на ищеца към вещото лице, на които тя не е отговорила категорично, са били извън предмета на задачите й, т.е. те са поставени за пръв път при изслушването на вещото лице. Същите биха предпоставили искане за ново заключение, а не за повторно такова. Отделно от това, както е посочено в решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2018 г., IV г. о., ГК, винаги, когато съдията няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област решение № 346/19.02.2018 г. на IV г. о. на ВКС. Въззивният съд също, и без искане на страните, щом са налице условията на чл. 195 ГПК сам, служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт, стига да има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК ВКС, т. 3). В случая, предвид наведените в жалбата на ищеца оплаквания за необоснованост на решението на окръжния съд по отношение на извода му за неавтентичност на предварителния договор като подправен (изведено от установеното различие в шрифта, оформлението, софтуерната обработка на текста и стила на изписване между първа страница и втора страница, от наличието на успоредни вертикални черти с различна наситеност по вертикала на страниците и извода, че първата и втората страница на предварителния договор са от различни документи, съставени по различно време и отпечатани по различно време) и необходимостта от специални знания в изследваната област, съдът намира, че следва служебно да назначи съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице, след запознаване с материалите по делото, включително с оригинала на предварителния договор 4 на страните от 25.04.2024 год. и след извършване на необходимите проучвания и изследвания, да даде заключение: Може ли да се направи категоричен извод, че след подписването и след изписване на ръкописния текст на стр.2 от предварителния договор, е извършена подправка на документа (предварителен договор от 25.04.2024 год.) и как е извършена тя, като посочи конкретно механизма, включително и при вариантите чрез пренасяне на текст от друг документ, евентуално чрез замяна на част от текста, евентуално чрез цялостна подмяна на текста на стр.1 от документа, евентуално чрез замяна на страница 1 от документа, евентуално по друг начин, като подробно се аргументира.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника С. П. Г. за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза с поставените пред първата инстанция задачи.