Определение № 673 от 02.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Пазарджик, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20255200100630 по описа за 2025 година

Производството е по чл.140 от ГПК.

Образувано е по повод предявен иск от К. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, чрез пълномощника му адв. Л. Л. против Прокуратура на Република България, с адрес гр.София, бул.”Витоша” №2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че против ищеца било водено ДП № 1641/2013 г. на РУ - МВР Пазарджик и преписка вх. № 3647/2013 г. на ОП-Пазарджик, като на 24.07.2014 г. с постановление на водещия разследването му било повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.253 ал. 4 вр. ал.1 предл. 2 НК, което било прецизирано и с второ постановление от 03.10.2014 г.

На 14.11.2014 г. против ищеца бил внесен обвинителен акт, по повод на което било образувано НОХД № 503/2014 г. ПзОС. Съдебното производство по това дело протекло в 7 заседания, като в последното с.з. от 12.06.2015 г. ищецът внесъл по банковата сметка на посоченото пострадало ЮЛ в наказателното производство - „Мулбул Транс“ ЕООД, ЕИК 202135422, парична сума в размер на 1206 лв., представляваща претендирана от дружеството стойност на 450 литра невъзстановено дизелово гориво с цена от 2.68 лв., към момента на инкриминираното деяние.

С Присъда № 19/12.06.2015 г. ищецът бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.253 ал. 4 вр. ал.1 предл. 2-ро от НК и осъден на наказание 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 3 години, като е осъден на основание чл.253, ал.6 НК, да 1 заплати в полза на държавата и сумата в размер на 3000 лв.

С Решение № 194/21.12.2015 г. по ВНОХД N e 330/2015 г. на ПАС въззивната инстанция е отменила така постановената присъда № 19/12.06.2015 г. в обжалваната част - относно подсъдимите Д. П. И и ищеца К.

А. К., а делото било върнато на ОП-Пазарджик за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения.

След изпълнение на дадените указания отново бил внесен в ПзОС обвинителен акт против ищеца и други лица. с Разпореждане № 1387/10.10.2016 г. на ПзОС образуваното по този повод НОХД № 728/2016 г. било прекратено и върнато на ОП-Пазарджик за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

След отстраняването им бил обвинителен акт с цитираното обвинение по чл.253 ал.4 вр. ал.1, предл. 2-ро НК, като било образувано НОХД № 785/2016 г. на ПзОС. Производството по това дело протекло в 11 с.з. в периода от 29.11.2016 г. до 05.06.2018 г. и приключило с Присъда № 26/05.06.2018 г., с която ищецът бил признат за виновен и осъден на наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.

Ищецът отново бил осъден на основание чл.253, ал.6 НК, да заплати в полза на държавата и сумата в размер на 3000 лв., представляващи равностойността на имуществото, в което бил трансформиран предметът на престъплението – 1500 литра дизелово гориво.

Така цитираната присъда за пореден път била обжалвана от ищеца. Било образувано ВНОХД № 416/2018 г. по описа на ПАС, приключило след едно съдебно заседание с решение № 24/08.02.2019 г., с което обжалваната присъда № 26/05.06.2018 г. по НОХД № 785/2016 г. на ПзОС била потвърдена.

След подадена от ищеца жалба със свое окончателно Решение No 120/28.10.2021 г. по КНОХД № 378/2019 г. на ВКС, ІІ н.о., касационната инстанция отменила въззивното решение № 24/08.02.2019 г. по ВНОХД No 416/2018 г. на ПАС и потвърдената с него присъда № 26/05.06.2018 г. на ПзОС по НОХД № 785/2016 г., като е оправдал ищеца К. К. по повдигнатото му обвинение по чл.253 ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

Изтъква се, че наказателният процес в двете му фази продължил около 7 години. На ищеца била направена и полицейска регистрация, включваща 2 дактилоскопиране и фотозаснемане, която не била заличена, дори след постановяване на решението за отмяна на осъдителната присъда и това наложило предприемане на допълнителни действия от негова страна. Също така като обезпечителна мярка в наказателното производство от страна на ОППазарджик бил наложен и запор на негови движими вещи, който до момента не бил вдигнат.

Въпреки че живеел и развивал бизнес на територията на Германия, ищецът се явявал при призоваване и в нито един момент не станал причина за отлагане и бавене на делото, като в същото време продължилият години наред наказателен процес станал причина за прекратяване на фирмената му дейност там, което се отразило негативно на финансовото и душевното му състояние.

Сочи се, че фактът на воденото срещу него наказателно производство е станал известен на повечето негови роднини, приятели, познати и съграждани във гр.Пазарджик. Уронен бил неговият безспорен авторитет и разколебано доверието към него, като към честен и почтен гражданин. Доверие, което той изграждал в продължение на дълги години. Било накърнено неговото достойнство, доброто му име и репутация в обществото, а всичко това му се отразило изключително неблагоприятно. Твърди се, че като последица от воденото наказателно производство се променили отношенията му с приятели и познати, а някои дори се дистанцирали и се отнасяли към него с недоверие и като към човек, който е преследван от закона за извършено тежко умишлено престъпление.

През времето, в което траело наказателното производство ищецът живеел в непрекъснат стрес и притеснение, като по повод на повдигнато му обвинение изпитвал срам и разочарование от правоохранителните органи, а вярата му в правосъдието в РБ се разколебала. Като резултат той се затворил в себе си, станал необщителен, загубил съня и апетита си. Допълнително страдал от факта, че неговото семейство - съпруга и дете, а и останалите близки от фамилния кръг, съпреживявали тежко случващото се, като това се отразявало негативно върху тяхната психика. По време на водене на наказателното производство бил принуден да понася всички ограничения и неудобства от качеството му на обвиняем и подсъдим, а именно да пътува от гр.Кьолн, Германия, до Република България и обратно, правейки съответните финансови разходи, за да се явява за провеждане на следствените действия по 3

ДП и в съдебните заседания, да тръпне от срам, че е подсъдим и от страх, че ще бъде осъден без да има вина, и като последица ще влезе в затвора.

Отново като последица от вмененото му обвинение и продължителния наказателен процес се влошило и здравословното му състояние, започнал да чувства постоянно главоболие, придружено със замайване и световъртеж, което наложило медикаментозна терапия, която се провежда и до момента.

Въведеният петитум е, да се осъди ответника да заплати сумата 100 000 лв. - претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение срещу ищеца за извършено престъпление по НК, за което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда 28.10.2021 г., както и сумата от 1206 лв. - претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на ИМ.

Претендират се и направените разноски по делото.

Представени са писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.

Възразява се, че ИМ досежно претендираните имуществени вреди била нередовна, доколкото ищецът не конкретизирал откъде произтичат тези вреди, което поставяло ответника в невъзможност да защити своите интереси, поради което ИМ следва да се остави без движение с указания по чл.129, ал.2 ГПК.

По същество е изразено становище, че предявените искове са неоснователни, тъй като не кореспондират като пряка последица с действията на Прокуратурата.

Оспорват се всички твърдения за причинени вреди, като се възразява се, че същите са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Недоказани били твърденията, че в резултат на повдигнатото му обвинение ищецът изпаднал в различни негативни и необичайни за него изживявания, като страх, срам, притеснения, психоемоционален стрес, безсъние и други, рефлектиращи в личен и професионален план, които влошили качеството му на живот като преки последици от действията на ответника.

Липсвали доказателства за поведението на ищеца на работно място и в близко обкръжение. Липсвали 4 доказателства за неимуществени вреди извън обичайните. Ищецът не ангажирал доказателства за твърдените негативни изживявания и емоционални проблеми в личния и обществения живот, които да са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.

Освен основанието се оспорва и сочения от ищеца размер на претенцията за неимуществени вреди. Възразява се, че същият е прекомерен и не е несъобразен с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични случаи (включително и на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите условия в страната. Посоченото обезщетение не съответствало на описанието на вредите, които се сочат в ИМ. Сочат се съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС, възприети с т. ІІ на Постановление № 4/23.12.1968 г. Цитира се практика на ВКС (Решение №832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010г.; Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д.

№ 85/2012 г., т.11 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК), като се сочат подробни съображения относно начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Възразява се, че негативните психоемоционални състояния, които твърди да е изпитвал ищеца, не характеризирали никакви болки и страдания, като липсват вреди и извън обичайните, а от заявеното в ИМ не можели да се извлекат никакви трайни конкретни увреждания на ищеца, причинени от конкретни действия на Прокуратурата, нито може да се направи безспорен извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията на Прокуратурата на РБ и твърдените вреди.

Изтъква се, че ищецът, макар и неосъждан, и към настоящия момент има качеството на подсъдим по друго НОХД, като дори е бил признат за виновен на първа инстанция за деяние по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, 6 и 7, вр. с чл.20, ал.2 и чл.26 от НК, извършено през 2015 г. Затова и фактът на водени текущи срещу ищеца и други наказателни производства за тежки умишлени престъпления през процесния период, предполагало на невъзможност да бъдат разграничени по основание и размер търпените от него неимуществени вреди.

Освен това не били доказани твърденията за преживян стрес и здравословни проблеми от повдигнатото обвинение. В тази връзка се оспорва представената от ищеца етапна епикриза от 02.09.2024 г., която не отразявала 5 здравословното му състояние през процесния период, тъй като била издадена почти 3 години след приключване на наказателното производство.

Сочи се, че в случая липсват данни за взета спрямо ищеца мярка за неотклонение, както и за налагани други мерки за процесуална принуда.

Твърденията за извършвани интензивни процесуални действия с участието на ищеца /проведени множество съдебни заседания, на които присъствал лично/ не били подкрепени с доказателства, а постановените осъдителни присъди налагали извод, че ако в процесния период са търпени вреди, то те не се дължали само и единствено в резултат на актове и действия на Прокуратурата.

Възразява се, че претенцията за неимуществени вреди не съответствала и на периода на търпене на вредите от около 7 години. Периодът не се явявал неразумен, предвид обстоятелството, че делото се отличавало с фактическа и правна сложност, протекло в досъдебна и съдебна фаза, а в съдебната му фаза било гледано пред три съдебни инстанции, като обвиняеми/подсъдими били още две лица, чието процесуално поведение и това на техните процесуални им представители, също било от значение за продължителността на производството.

Неоснователно се претендирало обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в прекратяване на фирмена дейност на ищеца в Германия. В тази насока не били ангажирани доказателства. Липсвали данни за регистрация на търговско дружество, което да е извършвало дейност в Германия, което евентуално да бъде обезщетявано. Законът не позволявал трето лице, различно от увредения в да претендира обезщетение за негативни последици. Сочат се съображения.