Решение № 5211 от 19.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5211 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна М.ова

П. Милев при участието на секретаря Й.ка В. П. като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503588 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С Решение № 20004702/17.01.2022г. , изменено в частта за разноските с Определение № 20079733/17.02.2023г. по гр.д. № 79048 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 48-ми състав:

1. М. Г. Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на С.С.“ЕАД, ЕИК ****, Е.В.“ЕООД, ЕИК****, Д. Д. Г., ЕГН **********, М. Д. Г.в, ЕГН **********, Ц. В. Б., ЕГН **********, В. Е. К., ЕГН **********, В. Б. Л., ЕГН

**********, М. Р. П., ЕГН **********, П. Л. П.в, ЕГН **********, А. К. А., ЕГН **********, К. В. К., ЕГН **********, Е. А. А., ЕГН **********,

„Е.“ЕООД, ЕИК ****** на основание на чл . 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от общо 11 195,26лв., , представляващи стойността на извършени през периода от юли 2014г. До декември 2016г. Необходими и полезни разходи за издръжка, поддръжка, обслужване и ремонт на общи части на жилищен комплекс „М.В.В.“, с която сума ответникът се е обогатила за сметка на ищците, разпределена за всеки ищец, както следва: на С.С.“ЕАД, ЕИК ****, Е.В.“ЕООД, ЕИК****, В. Е. К., ЕГН **********, В. Б. Л., ЕГН **********,

М. Р. П., ЕГН **********, П. Л. П.в, ЕГН **********, А. К. А., ЕГН 1

**********, „Е.“ЕООД, ЕИК ****** сумата от по 1100,27лв. за всеки от тях; на Д. Д. Г., ЕГН ********** сумата от 192,56лв., на К. В. К., ЕГН ********** , Е. А. А., ЕГН ********** сумата от 550,13лв. ; на М. Д. Г.в, ЕГН ********** и Ц. В. Б., ЕГН **********, сумата от 550,13лв. ; ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.11.2017г., до изплащането й, като М. Г. Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на С.С.“ЕАД, ЕИК ****, Е.В.“ЕООД, ЕИК****, Д. Д. Г., ЕГН **********, М. Д.

Г.в, ЕГН **********, Ц. В. Б., ЕГН **********, В. Е. К., ЕГН **********, В.

Б. Л., ЕГН **********, М. Р. П., ЕГН **********, П. Л. П.в, ЕГН **********, А. К. А., ЕГН **********, К. В. К., ЕГН **********, Е. А. А.,

ЕГН **********, „Е.“ЕООД, ЕИК ****** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 3468,40лв., представляващи съдебни разноски по делото 2. са отхвърлени исковете до пълния предявен размер от общо 17604,32лв. от ищците М. Г. З., ЕГН **********, Ж. П. З., ЕГН ********** / иска на двамата при условията на активна солидарност за сумата от 1100,27лв/ , Д. Д. Г., ЕГН ********** / иска му за горницата над 192,56лв. До 1100,27лв/ , П . Н. И., ЕГН ********** / иска му за 1100,27лв/ , „Ю.Е.“ ЕООД, ЕИК ****/ иска му за 1100,27лв/ , „Н.С.-Г.“ЕООД, ЕИК **** / иска му за 1100,27лв/ , „Р.М.-07“ЕООД, ЕИК ****/ иска му за 1100,27лв/ , като М. Г. З., ЕГН **********, Ж. П. З., ЕГН ********** , Д. Д. Г., ЕГН ********** , П. Н.

И., ЕГН ********** , „Ю.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, „Н.С.-Г.“ЕООД, ЕИК **** и „Р.М.-07“ЕООД, ЕИК **** са осъдени да заплатят на М. Г. Г., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 145,63лв. , представляващи съдебни разноски по делото.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25013034/16.02.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете- М. Г. Г., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложени са съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, на процесуалния закон, необосновано.

Посочила е, че по делото било установено, че през целия период е ползвала само вътрешния път в комплекса, за да достигне до притежаваните от нея имоти . Собственик на пътя бил С.С.“ЕАД, Е.В.“ ЕООД и М.В.И.Б.“АД.

Останалите ищци не притежавали права върху пътя, поради което и не били активно легитимирани да предявяват искове за неоснователно обогатяване, произтичащи от разноски за поддръжка на пътя. СРС се произнесъл по искове, 2 които не били предявени. Ищците искали да се платят суми по решение на Общо събрание на собствениците на имоти в комплекса от 23.06.2013г, ищците механично разпределили тези такси по равно помежду си, СРС своеволно и недопустимо преформулирал предявените искове, като приел, че иск е с основание „...поради нежелание на ответника да заплаща разходите останалите собственици на обекти плащали за своя сметка всички необходими и полезни разходи, включително и за ответника, като си ги поделяли по равно...“. Такива твърдения ищците не били навеждали. Те твърдели, че ответникът била длъжна да внася суми в общия бюджет на комплекса и защото не ги внесла следвало да бъде осъдена да им ги плати, това било различно основание от приетото от СРС. СРС провел и собствено доказване като преизчислил сумите по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза., нарушил диспозитивното начало. По същество ищците искали заплащане на такси по решение на ОС, но с такъв иск не разполагали, защото комплексът не бил етажна собственост и ЗУЕС не бил приложим. Ищците не доказали да са обеднели от невнасянето на вноски от ответника, че вноските на ищците са се увеличили в резултат на неплащането на сумите от ответника.

През целия период ищците плащали едни и същи суми, определени от самите тях по решението им от 2013г. Това решение обвързвало само собствениците, които са го взели. СРС не обсъдил така направените възражения от ответника. Неправилно било пирето от СРС, че след като придобила обект в комплекса била длъжна да участва в разходите на комплекса, нямало такова законово задължение Недопустимо било част от собствениците да налагат решението си на останалите собственици, защото комплекса не бил в приложно поле на ЗУЕС. Не желаела да бъде охранявана, наетата охрана била неефективна и твърде скъпа, за периода била общо 254130,06 по заключението на ССчЕ, не била длъжна да заплаща за услуга, която не е поръчвала. СРС приел, че всички собственици следва да участват в разходите на комплекса по начин, различен от установения между ищците с взети от тях решения, като е приел, че внесената от ищец сума в повече от това, което дължи следва да се заплати от ответника. Тази логика на СРС ако се проведяла до край означавала, че чат от ищците следва да платят суми на друга част от ищците, отделно СРС не съобразил, че имало и други собственици, които не желаят да участват в разходите, приети от ищците. Неправилно били определени от СРС сумите, които са внесени в бюджета от С.С.“, от Д. Г., , Ц.

3

Б., от В. Л. , от М. П., от П. И., от П. П., от К. К. и от Е. А. , от Е.“ЕООД.

Счетоводната експретиза установила други суми за внесени от С.С.“ЕООДсамо 13800, а не както приел СРС 20300лв. Д. Г. внесъл 2650лв., другата сума била внесена от 3-то лице, дори П.Г. да била съпруга на Г. внесените от нея суми не били СИО и за Д. Г. не възниквало право да търси части от тях. Не било установено Ц. Б. да е платила суми, както не било установено това и за В. Л.. На М. П. били присъдени суми за 4 месеца, през които тя не била собственик на обект в комплекса, П. И. придобил обект едва на 23.03.2016г. П.

П. притежавал само 2/3 от апартамент 6.1. и само за 2/3 от вноските можело да търси заплащане К. К. и Е. А. направили ограничен брой вноски, не ставало ясно кой от тях ги е направил. Приобщаването на имотите на Е.“ЕООД към комплекса било направено без съгласието на собствениците на обекти в комплекса, незаконно бил преграден общински път за това приобщаване.

Имотът на Е.“ООД и на останалите юридически лица не носели номерация типична за останалите обекти в комплекса, имотите им били отделени от терена на комплекса с общински път, така иск на тези юридически лица бил недопустим. Мотивите на СРС за отхвърляне на част от исковете били неправилни. По други две дела с идентичен предмет исковете били отхвърлени. Претендирал е разноски.

Въззиваемите - ищци С.С.“ЕАД, ЕИК ****, Е.В.“ЕООД, ЕИК ****, Д.

Д. Г., ЕГН **********, М. Д. Г., ЕГН **********, Ц. В. Б., ЕГН **********,

В. Е. К., ЕГН **********, В. Б. Л., ЕГН **********, М. Р. П., ЕГН

**********, П. Л. П., ЕГН **********, А. К. А., ЕГН **********, К. В. К.,

ЕГН **********, Е. А. А., ЕГН **********, „Е.“ЕООД, ЕИК ****** са оспорили жалбата. Изложили са съображения, че решението е правилно в обжалваната част. Посочили са, че предявените искове не се основавали на ползване на чужда собственост , поради което и доводи за недопустимост на исковете били неоснователни.

В исковата молба посочили как бил организиран процес на събиране на средства общия бюджет на комплекса на база прогнозирани разходи, че се събирали авансово суми, като всеки плащал равна вноска. Претенцията била обаче не за осъждане на ответника да плати такива вноски, а за заплащане на припадащите й се разходи , които са направени за процесния период за издръжка и поддръжка на комплекса, тоест това което ответникът си спестила за сметка на общия бюджет, от който са финансирани тези разходи. Установено било по делото, че на 4 ответника са спестени разходи за сметка на общата каса на комплекса, формирана от вноските на ищците. СРС приложил обективен критерий при определянето на размера на сумите-съобразно % РЗП на притежаваните обекти в комплекса към общата площ на РЗП на всички сгради в комплекса.

Това че ищците по равно са компенсирали недостига в касата било без значение. СРС бил длъжен приемайки за доказано основанието на иска да определи размер на същия по правилото на чл. 162 от ГПК Независимо дали ищцата искала да ползва услугите, съоръженията и общите части на комплекса ответникът се била възползвала от същите, защото било в организирана следа за по-добър живот, в която и ответникът и имотът й били обезпечени откъм привилегии и удобства, които не е платил, тоест спестила е разходи за същите., а при равни други условия следвало да плати. Ако ответникът била внасяла суми в общия бюджет, то вноските на ищците щяло да се намалят. ЗУЕС, бил неприложим и тази неприложимост обосновавала извод, че единствения иск с който ищците разполагат е този по чл. 59 от ЗЗД.

Без значение бил изход на спор по други дела, посочени от ответника. Да се приемело, че понеже не била участвала доброволно във вноските ответникът нищо не дължала противоречало на морала СРС не постановил решение по презумпции а по установени факти по делото – че процесния комплекс не е урегулиран в УПИ , фактически функционира като жилищен комплекс от затворен тип, собствените на ответника имоти не могат да се ползват отделно от изградените общи части, съоръжения и инфраструктура на комплекса.

Комплекс действително не отговарял на определението „комплекс от затворен тип“ по смисъла на ЗУЕС, но фактически е създаден и функционира като „затворен комплекс от самостоятелни и редови къщи“ с намалено отстояние помежду им, ползващи обща инфраструктура, със строго ограничен достъп до територията му, предлагащ различни рекреационни съоръжения за общо ползване и отдих При закупуване на трите си обекта ответникът знаела, че собствениците на отделните обекти организират поддръжката му и издръжката му чрез формиране и разходване на общ бюджет, че тези разходи да необходимо присъщи за да съществува обособената територия по този начин. Ищците не спорели кой от тях колко дължи. Вещото лице Стоянов обяснило, че разходите разпределил по партиди на имотите, като платци на сумите не винаги били самите собствени, но плащането било отнесено за имота. СРС не бил длъжен да определи дела на другите двама неплащащи, ако 5 ответникът считала че е осъдена да плати техни задължения, следвало да предяви иска си срещу тях. Различен размер на дялове на ищци не бил доказан и заявен, поради което и правилно СРС присъдил на ищците равни суми. Д. Ц. бил управител на Е.В.“ЕООД и платеното от него по партиди на имоти на дружеството било за сметка на дружеството. Допълнителното заключение установило, че четирите къщи на юридическите лица били в границите на комплекса, че няма данни през комплекса да преминава общински път, което доказвало принадлежността на тези четири къщи към комплекса. Комплекс бил построен в периода от 1998г. До 2002г., тогава ЗУЕС не бил приет, пропуск на законодателя било да уреди заварените случаи като приеме, че комплексите отговарят на изискванията за затворен комплекс по ЗУЕС. Терен на комплекса бил над 20 дка, поддръжката му изисквала огромни средства, ищците не можело да бъдат оставени без защита. Претендирали са разноски в размер от общо 1400лв., като всеки от тях получи равна част от тази сума с тази на останалите въззиваеми .