Определение № 305 от 26.06.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. Монтана, 26.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20211600100148 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК съгласно разпореждане на Апелативен съд София по гр.дело № 382/2023г. по описа му, с което делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по искане за изменение първоинстанционното решение в частта за разноските, наведено с подадената въззивна жалба .

С подадената по делото въззивна жалба от КПКОНПИ , чрез пълномощник старши инспектор Ца са наведени доводи за неправилност извода на съда за дължимост от ищеца при отхвърляне на иска държавна такса с искане отмяна на решението в частта , с която ищецът е осъден с оглед изхода на спора на основание чл. 157,ал.2 ЗПКОНПИ държавна такса.

Съдът не споделя разбирането на АС София, че така направеното с въззивната жалба искане подлежи на разглеждане като молба по чл. 248 ГПК. Разпоредбата на чл. 248 ГПК предвижда възможност страната да поиска от съда да допълни или измени поставения съдебен акт в частта за разноските, като й присъди разноски, които са направени, но поради пропуск на съда не са присъдени, или като измени размера на присъдените разноски.

Следователно така предоставената възможност е насочена към поправяне на пропуски и грешки на съда при определяне на размера на дължимите на страните разноски по реда на чл. 78 ГПК съобразно изхода на спора. Задължението за плащане на държавна такса е основано на процесуалноправно правоотношението между страната и съда , което е на власт и подчинение и съдът служебно постановява принудителното събиране на държавната такса, когато законът предвижда заплащането й с оглед изхода на спора, в случая чл.

157,ал.2 ЗПКОНПИ.

Съобразявайки указанията на въззивния съд и по реда на чл. 248 ГПК, съдът приема следното:

С въззивната жалба на ищеца КПКОНПИ в частта, с която съдът го е осъдил на 1 основание чл. 157,ал.2 ЗПКОНПИ да заплати държавна такса с оглед отхвърляне на предявените искове, са изложени съображения, че вземанията, предмет на исковата молба имат публичен характер, поради което и с оглед чл. 162,ал.2,т.5 ДОПК и чл. 84,ал.1 ГПК Комисията като държавен орган , действащ в защита на публични държавни вземания не дължи заплащане на държавна такса, включително и при отхвърляне на исковите й претенции.

Съдът намира искането за изменение на решението в частта, с която в тежест на ищеца е възложено плащане на държавна такса за неоснователно.

Разпоредбата на чл. 157,ал.2 ЗПКОНПИ изрично предвижда, че с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото, поради което и самият закон е предвидил заплащане на държавната такса с оглед изхода на спора.

Доколкото относно дължимостта на държавната такса са налице специални разпоредби в ЗПКОНПИ – а именно съгласно чл. 154,ал.3 – при подаване на исковата молба не се заплаща предварително държавна такса, а такава с оглед чл. 157,ал.2 се присъжда с оглед изхода на спора, то не намират приложение разпоредбите на ГПК – чл. 84,ал.1 , тъй като препращането съгласно чл. 159 ЗПКОНПИ е само за неуредените в закона относно производството пред съда въпроси . Цитираната от КПКОНПИ съдебна практика на ВКС е по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество , придобито от престъпна дейност, в който въпросът за дължимостта на държавната такса по исковете на Комисията въобще не е бил уреден, и е неотносима към действащия ЗПКОНПИ, по който се е развил спорът пред първостепенният съд с постановяване на решение. Според актуалната практика на ВКС – Решение 147/16.09.2019г. по гр.дело № 1998/2018г. , Решение 191/15.02.2021г. по гр.дело № 4768/2019г. държавна такса в тежест на Комисията се присъжда. Изрично в определение № 13/12.01.2021г. по ч.гр.дело № 3107/2020г. с предмет обжалване на определение постановено на основание чл. 77 ГПК за осъждане Комисията да заплати държавна такса , ВКС е приел, че държавна такса с оглед изхода на спора се дължи от Комисията.

С оглед горното и на основание чл. 248 ГПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество , инкорпорирано в подадената въззивна жалба вх. № 52831/4588 от 21.12.2022г. по описа на ОС Монтана, за изменение постановеното по гр.дело № 148/2021г. по описа на МОС решение № 303/30.11.2022г. в частта , с която е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 24 376 лева , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните .

2

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________

3