Решение № 5753 от 25.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5753 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20241100510709 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от В. Х. С. - длъжник п о изп. д. № 20249240400642/2024 г. по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с район на действие СГС, срещу постановлението за разноските по цитираното изпълнително дело.

В жалбата на длъжника се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело като прекомерен, тъй като конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи се, че съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението на адвоката за образуване на изпълнително дело възлиза в размер на 200,00 лв. В случая действията на процесуалния представител на взискателя се свежда ли до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, за което съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения му се следва възнаграждение от 200 ,00 лв., като н е са извършвани действия на процесуално представителство, защита и съдействие и действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на т. 2 на чл. 10, за да бъде претендирано възнаграждение в размер за горницата над 200,00 лв. Сочи се, че длъжника не е станал причина за образуване на изпълнителното дело, тъй като изпълнителния лист не е бил депозиран пред жалбоподателката с искане за плащане преди образуване на делото. Жалбоподателката счита, че не е определен правилно размера на 1 таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на длъжника.

Взискателя Н.Ф.“ ООД не изразява становище по жалбата.

В приложените към жалбата мотиви частен съдебен изпълнител Г.К. , рег.

№ 924 на КЧСИ, с район на действие СГС сочи, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

На 28.02.2024 г. по молба на взискателя Н.Ф.“ ООД, подадена чрез адв.

Д.Т. от ВАК, е образувано изп. дело № 20249240400642/2024 г. по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу В. Х. С., въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2023 г., издаден по гр. дело № 12129/2021 г. по описа на СГС, ГО, 1-12 състав, видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 4595,54 лв. – разноски и 5428,56 лв. – адвокатско възнаграждение по исковото производство, както и 4161,26 лв. – разноски и 3412,25 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

Към молбата са приложени пълномощно и договор за правна услуга от 26.02.2024 г., с които взискателят е възложил действия, както по образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, като е уговорено възнаграждение в размер на 2000,00 лв., която сума е заплатена в брой съгласно представена разписка за получената сума. В молбата за образуване на изпълнителното дело са възложени на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, включително определяне начина на изпълнение и е направено искане за запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника.

С постановление за разноски от 28.03.2024 г. са приети като разноски в изпълнителното производство претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лв. и пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 1901,56 лв. с ДДС, начислена към 28.03.2024 г. при материален интерес в размер на 21 707,30 лв.

На 29.03.2024 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника В. Х. С. по изпълнителното дело.

С разпореждане от 16.04.2024 г., съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, прието за събиране с Постановление за разноски от 28.03.2024 г., както и таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Изложил е мотиви, че приетия по делото размер за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело надхвърля минималните размери по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 4 от 09.07.2004 г., но в степен, която изключва възможността за извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

СГС приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и от 2 лице, което има право и интерес от обжалването, каквато е жалбоподателката, която има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп. дело № 20249240400642/2024 г. по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие СГС. Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила“.

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

По делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие. В договора за правна помощ, който взискателят е представил с молбата за образуване на изпълнителното дело, адвокатското възнаграждение е уговорено общо, включително и за процесуално представителство по изпълнителното дело, като при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. В случая е уговорено възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, поради което не е налице основание за освобождаване на длъжника от заплащане на възнаграждение за процесуално представителство по делото.

От друга страна, след постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 о т 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС , имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на 3 цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване от СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.01.2004 г. при определяне на отговорността за разноски в изпълнителното производство. Следователно с оглед на незадължителния за съда минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г., и при съобразяване на правната и фактическа сложност на процесното изпълнително дело, както и извършените от защитата на взискателя процесуални действия, настоящият състав намира, че възнаграждението е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. За да формира този извод съдът съобразява фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и извършените действия от адвоката, упълномощен да представлява взискателя. С оглед размера на възнаграждението, което се заплаща за осъществена правна защита по дела, като настоящото, определената степен на правна и фактическа сложност и извършените от адвоката действия, СГС приема, че възнаграждението, заплатено от взискателя на упълномощения да го представлява в изпълнителното производство адвокат, е прекомерно, поради което в тежест на длъжника следва да се възложат разноски за това възнаграждение в по-нисък размер, а именно в размер на 650,00 лв., който размер се явява съответен на характера и обема на защитата на взискателя. Ето защо разпореждането, с което ЧСИ е отказал да намали тези разноски до сумата от 650,00 лв., следва да бъде 4 отменено и вместо него да бъде постановено, че тези разноски възлизат в определения от съда размер.

По отношение на възражението на жалбоподателката относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, следва да се посочи, че пропорционална такса се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г. , обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр.

50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В т. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса. Т.е. направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ. С оглед на това тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Ето защо предвид определения размер на разноските за адвокатско възнаграждение и с оглед изложените в жалбата оплаквания, съдът определя таксата по т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ, изчислена от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, която възлиза в размер на 1 441,44 лв. без ДДС. До този размер таксата следва да бъде възложена в тежест на длъжника по изпълнението.