Решение № 864 от 26.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. П., 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220100217 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.530 ГПК, вр.19, ал.1 ЗГР.

Производството е образувано по повод молба с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР от А. М. Я., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Р.“ №42, ет.1, ап.1 чрез пълномощник – адв. Б. Д. от АК П..

В молбата се твърди, че молителят е роден през 1954 г. в семейство от турски етнос като всички от семейството му били с турски имена. Баща му се е казвал М. А. Я., а майка му Н. М. Р.. Твърди, че той също е бил кръстен с турските имена - А. М. Я., но за да се спази задължителното по онова време изискване за наличие на наставка ,,-ов” в презимето и фамилията в акта за раждане бил вписан с такава наставка. Сочи, че след принудителната промяната на имената на етническите турци в България през 80- те години на миналия век, получил имената А. М. Я., като с тези имена фигурира и до днес в документите му за самоличност. Твърди, че освен пред официалните институции, никъде другаде не е ползвал българските си имена, като към момента на промяната на имената, вече е бил станал известен навсякъде с турските си имена. Всичките му роднини, съученици и приятели винаги го наричали и го знаели като А. Я.. С турските си имена и самият той се представял пред непознати.

Твърди, че от дълги години живее в Германия, където общува предимно с турци и там също всички го познавали единствено с турските му имена. Заявява, че през 2003 г. подал в Община П. заявление на основание чл. 19а от ЗГР за възстановяване на предишните му 1 имена, но с Решение №7 от 26.02.2003 г. на кмета на Община П. поисканата промяна не била допусната, който факт бил отразен в акта му за раждане.

Причината била, че собственото му име „А.” било помислено за женско и през 1954 г. молителят бил вписан с имена А. М. Я.. Поради това Община П. не можела да възстанови имената му - ако ги възстанови, би се оказал с презиме и фамилия, отговарящи на женски пол, а не на мъжки. Служители от Община П. му обяснили, че в случая не можел да се възползва от процедурата по чл. 19а от ЗГР, а следвало да промени имената си по съдебен ред. Към онзи момент нямал възможност да остане в България и оставил нещата така.

Заявява, че скоро ще преустанови работата си в Германия и не желае в родината си да прекара старините си като ,А.” вместо „А.”.

Изтъква, че желае да възстановя турските си имена като едновременно с това ги промени откъм наставка, тъй като същите били с наставка за женско име и от ,А.” „М.” „Я.” да стане „А.” „М.” „Я.”. Това били имената, които наистина припознавал за свои, като счита, че наставката ,,-ов” в презимето и фамилията следва да се премахне като несъответстваща на традициите на турските имена.

С наведените в молбата доводи се обосновава наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР и се иска от съда да постанови решение, с което да допусне промяна на собственото, бащино и фамилно име от А. М. Я. на А. М. Я..

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването молителят не се явява. Изпраща пълномощник – адвокат Б. Д. от АК П., която моли съда да уважи депозираната молба.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от контролиращата страна Община П. и Районна прокуратура П..

В проведеното съдебно заседание Общ. П. и РП П. не изпращат представител.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

От приложения по делото заверен препис на Акт за раждане №710 на Народен съвет на ДТ гр. П., се установява, че молителят е роден на 28.06.1954 г. като при раждането му е записан първоначално с имена А. М. Я., като впоследствие имената му са променени на А.

М. Я.. В акта за раждане на молителя е направено отбелязване - поправката в имената А. М.

Я. и народност българска да се чете за вярно съгласно молба с вх. 3030/360. От горепосочения акт за раждане на молителя се установява, че родителите му са били с имена М. А. Я. и Н. Я., впоследствие променени на Николина М.а Я.а и М. А.ов Я..

От приложените по делото личен регистрационен картон, поддържан на хартиен носител до 31.12.2012 г. от общ. П. и разпечатка от НБД „Население“ на електронния личен регистрационен картон на молителя се установява, че родителите му са починали, като няма данни по делото предходните им имена да са възстановявани, респ. българските им имена да променяни. Установява се, че съпруга на молителя е Ф. С. Я. с ЕГН **********, сестри са К. М. Г. с ЕГН ********** и Б. М. А. с ЕГН **********. Братя на молителя са З. М. Я. с 2

ЕГН **********, Я. М. Я. с ЕГН **********, Ф. М. Я. с ЕГН ********** и Р. М. Я., роден на 17.04.1959 г. Молителят има две деца- Н. А. Ш. с ЕГН ********** и М. А.ов М. с ЕГН **********.

Видно от решение №007 от 26.02.2003г. на кмета на Община П., на молителя е отказано промяна на име по реда на чл.19а от ЗГР от А. М. Я. на Х. М. Я. като е посочено, че заявлението не отговаря на условията и реда, определени в Инструкция № 001/22.06.2001 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройство за пР.гане на чл. 19а от ЗГР.

От изисканата от съда справка за съдимост рег.№230322005000137246/22.03.2023 г, издадена от Бюро съдимост при РС П. е видно, че молителят е бил осъждан два пъти, съответно през 1982 г. и през 1987 г.

От разпита на свидетеля Й. М. се установи, че молителят от малък се представя с името А.. Посочва, че имената на неговия баща били М. Я. А.. Дядото на молителя се казвал А. и той бил кръстен на него. При раждането си молителят бил кръстен с турски имена, но през 80-те години му били променени с български имена. Впоследствие молителят и семейството му заминали в чужбина, където работи за работодател от турски произход.

Посочва, че тъй като на молителя му предстояло да се пенсионира в Германия и се страхувал да не го изгонят от работа като се разбере, че има български имена, искал да си получи турските имена. Заявява, че молителят се казва А. Я. М., като се представял с българските си имена само пред институциите. Свидетелства, че сестра му и другите му близки са си възстановили турските имена.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Й. М. в частта, в която заявява, че близките на молителя са с турски имена, тъй като това обстоятелства се опровергава от обсъдените по – горе писмени доказателства. В останалата част съдът кредитира показанията на свидетеля М. като обективни, последователни и логични.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Промяната на собствено, бащино или фамилно име, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името е част от личностното самоопределяне на всяко лице и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР.

В случая от събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че молителят е възприел собственото име А.. С него е известен сред близки, приятели и роднини. С името А. молителят се идентифицира в обществото и това име счита за свое.

Налице са следователно „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, налагащи промяна на собственото име на молителя от А. на А..

3

По отношение на бащиното и фамилното име на молителя:

По отношение на искането за промяна на бащиното име на молителя от М. на М. и на фамилното име на молителя от Я. на Я., съдът намира, че по делото не се установиха важни обстоятелства, които да налагат промяната им. Разпоредбата на чл. 13 от ЗГР предвижда, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите. Фамилното име на физическото лице се формира по реда на чл. 14 от ЗГР, а именно от фамилното или бащиното име на бащата с наставка „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

Разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР са императивни и не могат да бъдат дерогирани от субективното отношение към тях от носителя на правото име. В закона няма легално определение на понятието „важни обстоятелства“, поради което същото подлежи на преценка във всеки отделен случай. Такива обстоятелства са например известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето на лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята на това лице промяна и др.

Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице.

В настоящия случай като причина за промяна на имената си молителят изтъква принадлежността му към турската етническа общност и известността му сред близки, приятели и колеги с турските имена.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът счита, че по делото не се установи, че молителят се е афиширал в обществото с различни бащино и фамилно име от настоящите. Важните обстоятелства за промяна на бащиното и фамилно име следва да са обективно обусловени и не могат да бъдат въпрос на лична преценка и желание от страна на молителя. В конкретния случай е заявено личното желание на молителя да носи бащиното име М. и фамилното име Я.. По делото не се установи безспорно и категорично с посочените имена същият да е известен в обществото. Обстоятелствата, че молителят се представял с българските си имена само пред институциите, както и че работодателят и колегите му в Германия са от турски произход, само по себе си не може да обоснове промяната на бащиното му и фамилно име и не съставляват важни обстоятелства по смисъла на материалния закон, които обосноват промяна им. В настоящия случай не се установи молителят да е известен в обществото с бащино име М. и фамилно име Я. . Не е налице широка обществена известност на лицето с такива имена, каквато известност законът и съдебната практика имат предвид, за да се обуслови промяната.

На следващо място следва да бъде посочено, че видно от справката от национална база данни „Население“ цялото семейство на молителя и близките му родни са с български имена /с изключение на едната му сестра/. Български имена носят децата му/ макар и пълнолетни 4 към момента/, както и съпругата му. В решение № 205/17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 654/2011 г е прието, че фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството. Прието е още, че членовете на една семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото и че разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава неизбежни затруднения, както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаване на родовата им принадлежност.

Родителите на молителя носят български имена, което е индиция за семейната и родствена принадлежност. Липсват данни бащата на молителя след приемане на българските имена да е сменил същите с предишните си турски имена. Напротив, както се установи от анализа на доказателства, и двамата родители на молителя са били с българските си имена към момента на смъртта си. Ако бащата на молителя беше с турските си имена, то това обстоятелство би се квалифицирало от съда като важно. Официалните данни, почерпени от обсъдените погоре документи, сочат на категоричния извод, че бащата на молителя към смъртта си е бил с български имена. Безспорно е, че собственото и фамилно име на бащата на молителя са М.