Решение № 659 от 10.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330206851 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от В. Р. А., ЕГН: ********** против Електронен фиш, серия К № 8307389, издаден от ОДМВР-Пловдив, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 вр. ал. 2, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува цитирания по-горе електронен фиш изцяло, като в жалбата твърди, че не е извършил визираното в него нарушение. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. По делото е постъпило становище от процесуалния представител гл. Юрисконсулт И. П., в което заявява молба издаденият електронен фиш да бъде потвърден, като е приложено и юристконсулско пълномощно и се излага молба за присъждане на разноски. В писмо рег. № 317000-21729/14.12.2023 г. представя необходимата информация съобразно изискването на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес и е подадена в срок.

1

Разгледана по същество същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, и след като съобрази доводите и исканията на страните, намира и приема за установено следното:

На 29.10.2023г. в 08:00 ч., на път II-64 км 1+800м с посока на движение от север на юг, при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч. с пътен знак В26 е било извършено нарушение за скорост с лек автомобил „Ауди А8“ с рег. номер **, установено и заснето с автоматизирано техническо средство стационарно преносимия уред за контрол на скоростта /СПУКС/ ARH CAM S1 с № 120cc63, като при разрешена скорост от 60 км/ч е била установена скорост от 92 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч или превишение на разрешената скорост с 32 км/ч.

Отразено е в електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС е жалбоподателят В. Р. А. с ЕГН: ********** и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост.

Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Видно от приложеното писмо от БИМ стационарнопреносимия уред за контрол "ARH CAM S1" с фабричен номер № 120cc63 е преминал успешно проверка, която е приключила със заключението, че отговаря на техническите изисквания на одобрения тип. По делото е приложено и удостоверение за одобрен тип средство на измерване издадено на 07.09.2017г. валидно до 07.09.2027г. Проверката на използвания преносим уред за контрол е извършена от експерти от БИМ, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 38 от Закона за измерванията. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, "когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. " Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30, ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ, 2 периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година. Видно от представения Протокол № 129-СГ-ИСИС/19.09.2023г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол "АТСС ARH CAM S1“ № 120cc63 се установява, че на уреда е била извършена последваща проверка на 19.09.2023 г., тоест уредът е валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 19.09.2024 г., а процесното нарушението е било установено на 29.10.2023 г. От тази проверка се установява, че уредът е съответствал на одобрения тип към момента на нарушението. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира.

Видно е от отразеното по електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал.4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението / в този см. ТР/2014 г. на ВАС/.

Тук следва да се има предвид, че се касае до особен и специален ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност, въведен в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, който се явява специална норма по отношение на разпоредбите на ЗАНН, касаещи съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и съответно издаваното въз основа на него наказателно постановление. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Следователно, електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно обективирано изявление, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред 3 автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш, както се каза, представлява не волеизявление на конкретен административен орган, за да се иска вписване в него на негов издател.

Нарушението е установено с преносимия уред за контрол на скоростта, поради което и установяването и заснемането на нарушението попада в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП и е съобразено с разрешението, дадено в ТР № 1/2014 г. на ВАС.

По делото е приложен снимков материал от заснетия от системата клип, като е видно, че на разпечатката са отразени всички изискуеми данни за индивидуализация на нарушението. Видно е също и че при отразяване на нарушението е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал скорост и тази, отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при полеви тест от 3 км/час. В тази връзка и видно от отразеното изрично в електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача именно наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена със стойността на допустимата грешка при измерването, тоест изцяло в полза на нарушителя. В приложения снимков материал е отразено, че използваното АТСС е ARH CAM S1 с № 120cc63, което автоматично се отразява на снимковия материал.

По делото е съставен и приложен протокол за използвано техническо средство, който се издава на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г.

/считано от 16.01.2018г./, в който е отразено мястото на контрол, началния и краен час на работа на използваното АТСС, номерата на първото и последно статично изображение. Видно от отразеното в протокола е, че е използвано техническо средство тип ARH CAM S1 с № 120cc63, като нарушението е извършено във времевия период в който АТСС е работило, както и номера на клипа е измежду номерата на клиповете заснети на 29.10.2023г. В издадения електронен фиш е отразено, че нарушението е извършено на 29.10.2023г. в 08:00ч., посоченото е отразено и на снимковия материал. Следователно нарушението е било извършено в часовия диапазон отразен в протокола, в който АТСС е работило, а именно от 07:10ч. до 08.20ч. По делото е приложен и снимков материал за разположението на АТСС.

Обжалваният електронен фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя А., като се има предвид, че същият се явява собственик на регистрираното МПС, с което е извършено нарушението, което обстоятелство не се оспорва и се установява от справката за регистрация на МПС от 4 информационните масиви на МВР. Освен това, жалбоподателят няма данни да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и по чл. 189, ал.6 от ЗДвП, каквото обстоятелство и не се твърди.

Видно от представената снимка, представляваща веществено доказателствено средство, изготвено на осн. чл. 189, ал. 15 ЗДвП, към момента на заснемането, в обсега на центриране на камерата на техническото средство е именно регистрационният номер на лек автомобил „Ауди А8“ с рег. номер ** и около него няма други МПС-та, с оглед на което не възникват каквито и да е съмнения, че именно неговата скорост е засечена от техническото средство, доколкото снимката съдържа всички необходими реквизити, а от представеното по делото писмо от ОПУ – Пловдив с изх.№ 11-00-28 от 19.01.2024г. се установява, че на процесната дата и място е действал пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Следователно, в конкретния случай жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила си със скорост от 92 км/ч, която е била по-висока от максимално разрешената за движение извън населено място скорост от 60 км. /ч., което ограничение е било въведено с пътен знак В26.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 ЗДвП. Неправилно обаче е приложена санкционната норма. Това е така, тъй като въпреки изрично даденото от съда указание до АНО да представи доказателства, а именно разписка за връчването на ЕФ серия К № 6407747, с който е обоснована повторността на извършеното от жалбоподателя нарушение, такива в хода на производството пред настоящата инстанция не бяха представени. С оглед на това и доколкото доказателствената тежест за доказване на фактите, на които се основава административнонаказателното обвинение е на наказващия орган, съдът приема, че връчването на този ЕФ на жалбоподателя и датата на влизането му в сила не се доказаха в хода на производството, съответно и извършването на нарушение в условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Доколкото, обаче, в обжалвания ЕФ са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, което е извършено от жалбоподателя, изразило се в управление на МПС извън населено място със скорост над допустимото ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, съдът намира, че неправилното квалифициране на деянието като извършено в условията на повторност /който факт не се доказа в хода на производството от наказващия орган/, представлява неправилно приложение на материалния закон, а не съществено нарушение на процесуалните правила, поради което не се явява основание за отмяна на обжалвания ЕФ на формално основание, а е основание за неговото изменение.