Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1450 от 12.11.2026, Административен съд - Силистра

Съд
Административен съд - Силистра
Дело
265/2026
Подписан
12.11.2026
В сила
12.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1450

Силистра, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВАЛЕРИ РАДАНОВ

ЖАНЕТ БОРОВА

При секретар АНЕТА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ЖАНЕТ БОРОВА канд № 20267210600265 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция „Инспекция по труда“- [населено място] против решение № 68/ 02.07.2026 г., постановено по АНД № 188 / 2025 г. по описа на Районен съд - Дулово, с което е отменено Наказателно постановление № № 19-2500161 / 19.09.2025г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, и е осъдена ДИТ – Силистра да заплати на „Амира 2015“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 300,00 €.

Касаторът е посочил и поддържа касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК – нарушение и неправилно прилагане на закона и по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на решението. Моли съда да отмени горепосоченото решение и да потвърди наказателното постановление. Изложените в жалбата доводи са следните: 1/ погрешното посочване на мястото на извършване на нарушението в наказателното постановление е техническа грешка, а не самостоятелно основание за отмяна; от съдържанието на наказателното постановление и от доказателствата по делото безспорно се установява къде е извършено деянието, поради което правото на защита на дружеството не е нарушено; 2/ задължението на наказващия орган да провери акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и да прецени възраженията и доказателствата произтича от чл. 52, ал. 4 ЗАНН, а не от чл. 35 АПК, и това задължение е изпълнено; 3/ районният съд е квалифицирал неправилно дейността на наетото лице като изпълнение на договор за изработка, тъй като на 26.08.2025 г. работничката е започнала работа и по указание на управителя е изпълнявала шивашки операции при определени място на работа и работно време, т.е. налице е предоставяне на работна сила, а не постигане на уговорен резултат. Касаторът претендира също така юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – „Амира 2015“ ЕООД оспорва касационната жалба със следните доводи: 1/ мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит на наказателното постановление, който индивидуализира обвинението и има значение за правото на защита, за териториалната компетентност на органите и за определянето на компетентния съд; актосъставителят и свидетелят по установяването на нарушението са заявили, че са извършили проверка в [населено място], а не в [населено място], докато в наказателното постановление е посочено [населено място]; 2/ касае се за инцидентен труд, положен поради внезапната необходимост да се избегне висока неустойка по търговско правоотношение; 3/ съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 12.09.2019 г. по съединени дела C-64/18, C-140/18, C-146/18 и C-148/18 ([Наименование]и др.) санкциите трябва да бъдат пропорционални, което не е съвместимо със система от високи минимални санкции, кумулирани за всеки засегнат работник.

След като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката съгласно чл. 218 от АПК, СсАС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Районен съд - Дулово е установил от фактическа страна, че на 26.08.2025 г. в 11:30 часа е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки, стопанисван от „Амира 2015“ ЕООД, при която е установено, че лицето Б. Л. Ф. извършва трудова дейност - ***. Изискана и попълнена е декларация по чл. 402, ал. 1 КТ, от която (по данните, възпроизведени в НП и АУАН) се установяват елементи на трудово правоотношение (работно време и уговорено възнаграждение на брой). На 03.09.2025 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Силистра е представен трудов договор № ***, по силата на който Б. Л. Ф. изпълнява длъжността ***в същия обект, *** При тези факти на 09.09.2025г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 19-2500161, като е прието, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).

Въз основа на акта, АНО е издал НП № 19-2500161 / 19.09.2025 г., като възприел всички фактически и правни изводи направени от актосъставителя и за извършеното нарушение наложил на касатора, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, имуществена санкция в размер на 1600,00 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.

Както в наказателното постановление, така и в АУАН № 19-2500161 / 09.09.2025 г., въз основа на който то е издадено, като място на проверката е посочен *** в [населено място], общ. Дулово, [улица]. АУАН е съставен от главен инспектор Р. И. Ж.; като свидетели при съставянето му са посочени М. Д. Г. и Д. Р. Ц.. В съдебното производстно служителите на ДИТ – Силистра - М. Д. Г. и Д. Р. Ц. са дали показания, че са извършили проверка в [населено място], а не в [населено място]; на проверката в [населено място] е присъствала Р. Ж.; воденият от дружеството свидетел Г. И. е заявил, че поради необходимост от поправка на значителен брой изделия в кратък срок са били повикани лица, които до скоро са били работници на дружеството, и че се е касаело за няколко часа работа.

Въз основа на тези факти районният съд е приел, на първо място, че посоченото в наказателното постановление място на извършване на нарушението ([населено място]) не съответства на действителното място според показанията на М. Д. Г. и Д. Р. Ц., което създава съмнение относно начина на установяване на нарушението и доказателствената стойност на акта; на второ място, че дейността на лицето е инцидентна, свързана с отстраняване на недостатъци по вече изпълнен договор, и носи белезите на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД, а не на трудово правоотношение; на трето място, че наказващият орган е нарушил чл. 35 АПК, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Настоящият състав счита касационната жалба за основателна с оглед на съображенията, изложени в следващите редове.

1/ Съдът възприема довода на касатора, че по отношение на мястото на извършване на нарушението наказателното постановление не страда от порок.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление като място на извършване на нарушението е посочен *** в [населено място], общ. Дулово, [улица]. Следователно между двата акта няма разминаване в това отношение, а изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, в наказателното постановление да бъде посочено мястото на извършване на нарушението, е спазено.

Неправилен е изводът на районния съд, че показанията на служителите на ДИТ – Силистра поставят под съмнение начина на установяване на нарушението и доказателствената стойност на АУАН. Съмненията на районния съд са изведени от показанията на М. Д. Г. и Д. Р. Ц., че са извършили проверка в [населено място], а не в [населено място]. В АУАН обаче те са посочени единствено като свидетели при съставянето му, а не като свидетели при установяването на нарушението. Присъствието на такива свидетели при установяването на нарушението не е абсолютна предпоставка за съставянето на АУАН (чл. 40, ал. 3 ЗАНН), поради което е без значение, че М. Д. Г. и Д. Р. Ц. не са участвали в проверката в [населено място]. АУАН е съставен от Р. И. Ж., за която районният съд е приел, че е присъствала на проверката. Районният съд не е установил, че лицето Б. Л. Ф. е било заварено да работи в цеха на дружеството в [населено място]; такъв извод не следва и от показанията на М. Д. Г. и Д. Р. Ц.. Ето защо тези показания не разколебават материалната доказателствена сила на АУАН. Предмет на настоящия процес е единствено нарушението, свързано с лицето Б. Л. Ф., поради което е неоснователно позоваването на ответника на обстоятелството, че в нито едно от наказателните постановления, издадени въз основа на проверката, не е посочено [населено място].

Дори да се приеме обаче, че нарушението е било установено в цеха на дружеството в [населено място], неточното посочване на мястото на извършването му не би представлявало съществен порок. Местоизвършването на административното нарушение е от решаващо значение, когато то е елемент от състава на нарушението или когато от него зависи териториалната компетентност на актосъставителя или на административнонаказващия орган. Нито една от тези хипотези не е налице. Съставът на нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ не съдържа като свой признак мястото на извършване на деянието. С. В. и *** се намират в общ. Дулово, обл. Силистра, поради което и двете населени места попадат в пределите на териториалната компетентност на органите на ДИТ – Силистра.

Нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ се индивидуализира чрез работодателя, лицето, постъпило на работа без трудов договор, и датата на постъпването. Съобразно тези белези се определя и броят на нарушенията, за всяко от които чл. 414, ал. 3 КТ предвижда отделна санкция. Всички тези белези са посочени в наказателното постановление в пълно съответствие с АУАН. Следователно ответникът не е бил поставен в положение да не разбира за какво деяние е санкциониран, т.е. правото му на защита не е накърнено.

Следва също така да се има предвид, че установената през годините юриспруденция на Административен съд – Силистра е в съответствие с поддържаната в настоящото решение правна теза относно отбелязването на местоизвършването на нарушението. Така например в мотивите на решението по КАНД № 100/2018 г. е застъпено следното тълкуване: «Неуточняването на местоизвършването на административното нарушение не представлява съществен порок на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, тъй като в случая то би имало значение единствено за местната подсъдност. В тази връзка трябва да се има предвид, че при отклонения от местната подсъдност в наказателния процес, при който се следи много по-строго за спазването на форма и процедура и който се прилага субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН в административнонаказателния процес, съдебната практика поддържа, че „дори да се приеме, че делото е разгледано от съд, който не е местно компетентен по смисъла на чл. 36 НПК, ... това нарушение не е от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК ...“ /решение № 1 / 01.02.2012 г. на ВКС по н.д. № 2923/2011 г., II н.о., НК/. Следователно, даже да се допусне, че, вследствие неуточненост на местоизвършването на административното нарушение, въззивното дело е било разгледано от местно некомпетентен съд, това не би могло да се окачестви като отменително основание /в тази насока настоящата инстанция вече е формирала практика в свои решения по КАНД № № 84/2017 г. и 120/2017 г.; в същия смисъл са и изводите на съда в решенията по КАНД № 139/2019 г. и КАНД № 82/2022 г./.

2/ Основателен е доводът на касатора, че районният съд неправилно се е позовал на чл. 35 АПК, който се отнася до издаването на административни актове. Производството по издаване на наказателни постановления (които са правораздавателни, а не административни актове) е уредено в ЗАНН. Задължението на наказващия орган да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства и при необходимост да разследва спорните обстоятелства произтича от разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, която е спазена. Освен това районният съд не е посочил кое обстоятелство от значение за отговорността е останало неизяснено. Изводът му в тази насока всъщност е следствие от възприетата от него правна квалификация на правоотношението между ответника по касация и наетото лице, която, както ще бъде изложено по-долу, е неправилна.

3/ Основателен е и развитият в жалбата довод, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че наетото лице не е предоставяло работна сила на дружеството.