Решение № 11364 от 19.10.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11364 гр. С., 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110166258 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „ФИРМА“ ЕАД против Р. В. М. и М. В. Д. обективно кумулативно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество разделно – всеки по ½ част от следните суми: 583,97 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: АДРЕС, с абонатен № ****; 94,27 лв., представляваща лихва за забава върху цената за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 13.05.2021 г.; 29,08 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 5,33 лв., представляваща лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до 13.05.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 28994/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.06.2021 г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на потребители – клиенти за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в АДРЕС, с абонатен № ****, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответниците са носители на вещни права върху имота, а с това и клиенти на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота такава, като Р. М. и М. Д. не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо 1 дялово разпределение – в случая „ФИРМА“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Р. М. и М. Д. не са погасили в срок дължимите суми, както следва: 583,97 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., сумата от 94,27 лв., представляваща лихва за забава върху цената за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 13.05.2021 г.; сумата от 29,08 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 5,33 лв., представляваща лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до 13.05.2021 г., като посочва, че отговорността на двамата ответници е разделна и всеки дължи по ½ част от сумите. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците М. В. Д. и Р.

В. М., чрез пълномощника си адв. В. И., оспорват предявените искове като недопустими, доколкото субектите на процесното правоотношение във връзка с твърдяна от ищеца доставка на топлинна енергия са определени неясно и няма данни именно ответниците да са пасивно легитимирани да отговорят за претендираните суми. Представените от ищеца доказателства сочат единствено, че трети лица са признати за собственици на имот с адрес в АДРЕС, трети надпартерен етаж, различен от посочения в исковата молба. Намират предявените искове за недопустими и поради изтичане на приложимата към вземанията за главница и лихва тригодишна погасителна давност. По същество оспорват наличието на сключен договор с „ФИРМА“ ЕАД за доставяне на топлинна енергия до процесния имот.

Твърдят, че не са подавани заявления за откриване на партида при топлофикационното дружество и за определяне на абонатен номер, а соченият такъв е определен самоволно и едностранно от ищеца. Възразяват срещу дължимостта на сумите с доводи, че в имота няма и не е имало отоплителни тела и средства за измерване на топлинна енергия. Посочват, че при топлофицирането на сградата собствениците на процесния имот са отказали да подпишат разпределителен протокол и не са изразили съгласието си за въвеждане на система за дялово разпределение на топлинна енергия, поради което не дължат заплащането на цената за предоставяне на тази услуга. Предвид липсата на главно задължение, неоснователни се явяват и исковете за заплащане на лихви за забава. С тези съображения ответниците отправят искане за оставяне без разглеждане на исковите претенции като процесуално недопустими, съответно за отхвърлянето им като неоснователни. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно /всеки по ½ част от общия дълг/ на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 28994/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че възраженията на двамата длъжници срещу заповедта за изпълнение съдържат оспорване на вземанията и са 2 депозирани в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

Съдът счита за неоснователни доводите на ответната страна, изложени в депозирания по делото писмен отговор, относно недопустимост на исковете, обоснована с неясното определяне на субектите по процесното правоотношение, респ. с погасяване по давност на процесните суми. В исковата молба са изложени твърдения за съществуващо облигационно правоотношение между ищеца „ФИРМА“ ЕАД, от една страна, и ответниците Р. В. М. и М.

В. Д., от друга страна, възникнало във връзка с доставката на топлинна енергия до процесния имот, с твърдение, че ответниците имат качеството потребители на топлинната енергия, като ползватели на имота на основание притежавани права върху него. С оглед така изложените обстоятелства в исковата молба, съдът намира, че исковете са предявени срещу надлежната страна, за която ищецът твърди, че има качеството потребител на доставената топлинна енергия, като въпрос по същество е дали действително Р. М. и М. Д. притежават това качество. Погасяването по давност на правото на принудително изпълнение на вземанията не влияе върху процесуалната допустимост на претенциите, с които са заявени, а върху тяхната основателност, респ. дължимостта на притезанията, поради което подлежат на обсъждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответниците, при посочените квоти, с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА“ ЕАД на клиенти в град С., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „****“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Изясни се, че с отговора на исковата молба ответниците изрично оспорват наличието 3 на твърдяната облигационноправна обвързаност с „ФИРМА“ ЕАД, отричайки сключването на договор за доставка на топлинна енергия с дружеството, респ. отправянето на искане за откриване на партида за процесния имот.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с Нотариален акт за собственост върху апартамент, построен върху земя на жилищно-строителна кооперация ****, том IV, дело № 983/1961 г. от 04.04.1961 г. по описа на нотариус Е.М. – първи нотариус при Софийски народен съд, третите за процеса лица В. М. Д. и П. М.а Д.а са признати за собственици, като строители – кооператори, на апартамент, находящ се на трети надпартерен етаж с южно изложение – калканския, в жилищна сграда с адрес: АДРЕС, заедно с избено помещение *** с таванско помещение № 4 и с 11,23 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, който апартамент е включен в техен дял при разпределението на сградата, построена върху собствен парцел на ЖСК „И.“ – С., представляващ парцел V-А от квартал ***, местността „***“ по плана на гр. С..

В Нотариалния акт е удостоверено, че е съставен на основание писмо № 18/1961 г. на ЖСК „И.“ с приложени към същото писмени доказателства и по молба на член – кооператорите В. Д. и П. Д.а. Отразено е, че при изготвяне на акта са представени необходимите документи, установяващи правото на собственост върху жилището и изпълнението на особените изисквания на закона, сред които документи – Нотариален акт ***, том XXVI, дело № 4678/1960 г. на I-ви Софийски нотариус, разделителен протокол от 20.11.1960 г. на ОС на ЖСК „И.“ – С., Удостоверение № 7/1961 г. от ЖСК „И.“ – С. за влизане в сила на разделителния протокол, списък на членовете – кооператори.